понеделник, 30 ноември 2015 г.

Победих! NaNoWriMo 2015

Вчера, в около седем часа привечер, написах 50 679-тата дума от романа, който започнах в десет вечерта на първи ноември за участието си в Националния месец за писане на роман. Така поставих официален край и бях поздравена от екипа на сайта за първата си победа!
Този месец беше неуспешен за много от нещата, с които се занимавах, но се гордея, че НаНо е абсолютен успех, въпреки всички дни без нито една написана дума, липсата на желание и мотивация, всички отхвърлени идеи за сюжета и моменти, които ме накараха да хвърля химикалката, да затворя компютъра и да спра да мисля за каквото и да било, свързано с "романа". 
Страшно се радвам, че се намериха хора, които да ме мотивират да започна. Пиша от много години, но последната бе застой - не можех да измисля нищо, думите ми се губеха и се нуждаех от нещо, което да ме накара да събера силите си и да ги вложа на едно-единствено място. НаНо се оказа правилния избор. Не взех участие в групови чатове или маратони, но наблюдавах българските такива и се радвах, че не съм единственият участник и има други хора, заразени от тази лудост. Мотивирах се от хората около мен, които се интересуваха от това, с което се занимавам. Много хора от класа ми разбраха, че пиша и често ме питаха докъде съм стигнала, какво се случва сега с героите ми, дали може да режисират филм с поверена главна роля на една от съученичките ми. Финалният резултат на "Oblivion" е обещан на много приятели, защото сега няма начин който и да е, с изключение на мен, да види написаното. Има страшно много грешки откъм правопис, лексика, пунктуация, също хронология и събития, които ще бъдат поправени с началото на редакцията. Все още не съм решила кога ще я започна. Защото истината е, че самата история все още не е свършена. 50 000 думи са написани, факт, но ми трябват още около 10 000, може би, за да достигна до самия край на първата част. В процеса на писане реших да превърна историята в "роман" от две части, той като не е възможно да я изчерпам само в такъв обем. За втората ще мисля по-нататък - може би дори другата година в началото на ноември, когато сайтът на НаНо отново "отвори врати" за участниците. 
Освен сертификата, който сама си изтеглих от сайта, нямам идея какви са наградите, които се получават. Според него в началото на декември ще мога да разбера какво ми се полага, но, за да бъда честна, това не ме интересува много. Онова, което очаквах от НаНо, бе да ме накара да започна нещо, да напиша средата, и след това да достигна до края. Не точно, но на практика се случи. 
И така след официалния край се чувствам едновременно горда и някак си разочарована и тъжна, че вече няма всеки ден да отчитам напредъка си и няма да се боря да се вмъкна в някакъв брой думи, за да постигна целта си. Със сигурност няма да изоставя писането отново, поне не и в дните, в което имам достатъчно свободно време. 
А колкото до публикуването на "романа" - за сега не планирам да го споделям в интернет. Както казах, предстои дописване и сериозна редакция. Но дори и след това ще ми отнеме много време да се престраша и да го споделя в пространството, дори и с най-близките ми приятели. Винаги съм приемала нещата, които пиша, твърде лични, заради което рядко позволявам друг да ги чете. Но ако размисля - това ще е първото място, в което ще споделя решението си!
Надявам се другите участници, които четат това, да са доволни от резултатите си, дори и да не са достигнали определения от НаНо брой думи. Дано сте си изкарали прекрасно изминалия месец! Предполагам, че ще се срещнем отново следващия ноември! 

неделя, 29 ноември 2015 г.

November Wrap up and December TBR

Украсих коледната елха, намерих коледен плейлист, който да звучи на фон в стаята ми, която мирише на мандарини и зима, и съм готова да приключа и предпоследния месец от прекрасната 2015 година. За съжаление, не особено успешно по някои параграфи. 
Ноември бе напрегнат месец. По интересна причина всички учители решиха да ни затрупат с контролни и изпитвания всеки възможен ден от седмицата. Сама дадох старт на участието си в Световния месец за писане на роман, а също така се съгласих да присъствам на среща с испанска авторка, чиито книги трябва да завърша преди пети идния месец. Заради всичко това прочетох една-единствена книга - "Ключът на Блекторн" от Адам Сендс. Беше ми изпратена предварително от издателство Егмонт и им благодаря за възможността да я прочета преди всички останали читатели! В ревюто, което ще намерите тук, подборно съм изразила мнението си и ако има други, вече свършили - бих се радвала да чуя и вашето такова! 
На декември гледам по-позитивно. Както вече казах, имам да прочета три книги за испанката, на чиято дискусия ще присъствам - Майте Каранса. Първата книга, която вече и започнах, е "Отровни думи" - ще се опитам да я приключа тази седмица, за да продължа с трилогията "Войната на вещиците". На снимката виждате само втората книга, защото на мен се падна тя при раздаването от училище, но имам намерение да помоля някой съученик за първата на заем, ако изобщо ми остане време. Искам да дочета и "Мечът на лятото" от Рик Риърдън - нея получих отново от издателството преди страшно много време. Не обичам да изоставам с графика и книгите, за които трябва със сигурност да пиша ревю, поради което тя е приоритет също. Както и "Книгата на тайните" от Ерика Суайлър, пратена ми от "Софтпрес" - признавам си, забравих да я снимам. 
Надявам се да стигна и до "Баба праща поздрави и се извинява" от Фредрик Бакман. Авторът е много обичан в България, името ме и доста известно. Нямам търпение да си отдъхна с втората му издадена тук книга, която, освен всичко, изглежда като че ли има коледни мотиви. Перфектното четиво за студените празнични дни! 
Надявам се ноември да е бил по-продуктивен за вас, а декември да ви донесе щастие, успехи и много, много книги! 

четвъртък, 26 ноември 2015 г.

The Mean Girls TAG

Стана така, че ноември се превърна в доста неактивен месец за мен, що се отнася до блога. Писане, непрестанни домашни и изпитвания ме накараха да си взема почивка от редовното писане на постове тук. Но за да разнообразя скуката и да възвърна лека-полека обичайния ритъм преди един от любимите ми месеци - декември, и декемврийското месечно предизвикателство, реших да направя The Mean girls Tag, в който бях тагната от Гери (Nightingale's princess), благодаря за което! На свой ред няма да тагна никого - струва ми се, че вече или всеки го е правил, или е бил споменат. Ако греша, то се чувствайте поканени от мен!

1. Името на кой герой произнасяте грешно?
На Лизел Мемингер от "Крадецът на книги". Името ѝ е привидно лесно, но съм почти убедена, че слагам ударението на грешно място.

2. Кой герой бихте искали да поставите в друг свят от друга книга/поредица?
Всички твърдят, че Селена Сардотиен от "Стъкленият трон" е изключително силна героиня, и аз в никакъв случай не го оспорвам, но ми би се искало да видя тази воля за оцеляване и остър ум на часовниковата арена на Игрите на глада. 

3. Повторение! Повторение! При коя книга сте почувствали dejavu от друга книга?
Повечето YA книги в днешно време. Не мога да отрека, че в "Червена кралица" имаше много вече познати моменти, но не тя е най-яркият пример, който бих дала тук, а "Подборът" от Али Конди. Обстановка, идея, развитие, край... Банален утопичен роман.

4. Коя книга ви е дала противоположни на представата за „женската сила” чувства?
Поредицата "Лукс" и в частност "Обсидиан". Обичам книгите на Арментраут, обичам и Деймън и Кейти, но в никакъв случай не отричам, че героинята е безхарактерна. 

5. При кой герой сте искали да издадете одобрителни възгласи, докато сте чели книгата?
Има изключително много такива персонажи. Катнис от "Игрите на глада" на много места в трилогията, Джулиет от "Разбий ме", особено при избора между Ейрън и Адам, Клеър от "Друговремец", Джейкъб от "Домът на мис Перигрин за чудати деца", и така нататък.

6. Колко време обикновено прекарвате в книжарницата?
Приятелите ми винаги се шегуват с мен, че ако видя книжарница, целият ни ден е загубен. Но истината е, че поради липса на време напоследък, освен, че не посещавам книжарници много често, не се и задържам много вътре. Обикновено карам по направление в отделите с моите любими книги, хвърлям поглед на чуждестранните издания, вися над новите такива и след не повече от десет минути продължавам към следващата дестинация. 

7. На кой герой ще му се наложи да има ограничителна заповед от вас, ако беше истински?
Мейвън от "Червена кралица". Нямам думи да опиша колко много обичам този персонаж, но и колко го мразя заради това, което е. За това ще му се наложи да притежава такава, защото едновременно искам да го убия и да си го прибера вкъщи, за да го гушкам. Също на Каол от "Стъкленият трон" няма да му е излишна една. И Фор от "Дивергенти".

8. При коя популярна книга/поредица сте били предпазливи, когато сте я чели?
"Скъпоценни камъни" от Керстин Гир. Когато започнах да я чета имаше много разногласия и противоположни мнения не само в българското, но и в световното буук общество, заради което не я зачетох с крайно високи надежди - исках да съм извън драмата, но имайки в предвид мнението на хората, които уважавам и на които вярвам. И трите книги, обаче, ми харесаха много. 

9. Всички обичаме Реджина Джордж. Назовете злодей, който обичате да мразите?
Ейрън от "Разбий ме", макар и да не се проявява като такъв през повечето време, (Спойлер!) Мейвън от "Алена кралица", нито един от двамата не се появява за пръв път в този таг.

10. Вашите любими родители от книга?
Родителите на Лола от "Звезди за Лола", излишно е да обяснявам защо.

11. Коя книга бихте искали да популяризирате?
Искам повече хора да знаях и да прочетат "Нощният цирк" от Ерин Моргенстърн, защото е страшно интересна, магическа и увлекателна, едно от любимите ми тазгодишни четива. Несъмнено и "Сняг вали", особено през зимата - време е да я прочетете. Колекция от три разказа е, един от които на Джон Грийн (най-скучният според мен). 

12. Опишете перфектния за вас персонаж, за когото искате да четете?
Независимо дали мъж или жена, за мен е най-важно да има добре изграден, непоклатим през повечето време характер, здрави връзки с хората около себе си и способността да ги цени и поддържа, чувство за хумор и самоирония. Адекватни реакции и идеи за изход във всяка ситуация, безкористност. 

13. Какво правите когато някоя книга силно ви разтърси емоционално?
Първо замерям стената с нея. Не бих наранила книга, но установих, че по този начин изкарвам гнева си най-качествено. А ако не подейства - говоря на най-близкия до мен човек няколко часа, тръшкам се и досаждам. После пак се връщам към четенето.

14. Остроумните отговори на кой герой бихте искали да притежавате за себе си?
Кенджи от "Разбий ме" (втора и трета книга, всъщност, в първата въобще не го харесвах), Пърси от "Пърси Джаксън" и Магнус от "Магнус Чейс и Боговете на Асгард". 

15. Назовете случай, в който решението на някой герой ви е накарало да завъртите очи.
Повечето решения на персонажите от "Под игото" в края на романа ме накараха бясно да въртя очи. Също и това на Америка Сингър от "Изборът" в края на последната книга. Не по-назад в този списък е Трис от "Дивергенти" в "Предани". 

неделя, 22 ноември 2015 г.

"Сойка-присмехулка, Част II"


“You love me. Real or not real?"
I tell him, "Real.”

Вчера по обяд приключението, наречено "Игрите на глада", свърши официално за мен. И, признавам си, нямах намерение да напиша пост по темата. Но пък току-що изгледах и първата част на "Сойка-присмехулка" (за 13 път, може би?) и отново тръпки преминаха по цялото ми тяло. Изглежда, че винаги при споменаването на името на част от трилогията ще става така.
Четири години минаха от началото на филмите, пет - откакто прочетох за пръв път първата книга. За това време се превърна в една от малкото, с които израснах и ще останат с мен завинаги. Надявам се да е така и с много други. "Игрите на глада" е книгата, която ме приветства в жанра, накара ме да тръпна в очакване на следващата глава, спасението на любим герой, излизането на следващия филм, настъпването на края. Сега той е тук, а аз не знам как се чувствам.
Имах ниски очаквания към последния филм - от една страна защото е само половината от книгата, а от друга - защото знаех, че самия факт, че е финал, ще предизвика сълзи. И го казах - пред приятелките си признах, че в действителност не е любимият ми филм измежду четирите. Не можах да аргументирам думите си - причината да размисля за писането на публикация. Това, обаче, ме ядоса и на пук на себе си седнах и се опитах да си дам сметка защо този път не вземе под кожата ми, не ме остави напълно изгубила ума си. 
Разочарова ме това, че беше точно по оригиналната история. Сега ще си кажете "Какво иска тази? Да следват книгата или да си измислят чисто нова история?", и аз се запитах същото. Но всеки, чел "Сойка-присмехулка" е наясно с много тъжни събития от страниците, и със сигурност си е мечтал екипът да промени поне един факт, да спести една-единствена смърт. Надежда ми даде Сюзан Колинс преди години с изказването си, че най-много съжалява за смъртта на Финик и ще се постарае да поправи това в екранизацията. Уви, не беше изключена. Както и тази на другата любима на много героиня. Получихме всичко такова, каквото трябва да е. Ето това ме разочарова - достоверността. Също цялата палитра от емоции, които колективът изсипа преди финалния надпис, обозначаващ края на осмислящото всеки ноември чакане за нова част, събирането с приятели, ритуалното гледане на предните филми по телевизията предните нощи, повтарянето на трейлъри десетки пъти.
Мислейки за тези четири години си давам сметка, че именно тези филми са най-добрите, които някога съм гледала и силно, изключително силно се надявам с тях да бъде запомнено нашето поколение! Благодарна за осмисленото време, часовете четене, десетките повторни гледания, снимките, интервютата, чувствата и връзките, които предизвика "Игрите на глада". 
Сега ми остава само да продължа да бъда момичето, прекарващо часове в ровене между снимки и клипове на брилянтните герои, което от време на време вади книгите си и ги прелиства, за да си припомни любими, силни моменти, през месец-два си прави маратон с четирите части и вдига три пръста всеки път, когато иска да отговори на въпрос в час. 

“May the odds be ever in your favor!”

неделя, 15 ноември 2015 г.

Първата половина на NaNoWriMo - Update

Ето, че и първата половина на ноември замина толкова бързо, колкото и цялата година. Настъпи и средата на NaNoWriMo - официалният месец за писане на роман, в който аз участвам. Реших да направя кратичък ъпдейт за нещата, които ме вълнуват покрай събитието, също плановете ми за втората половина на ноември и идеи за декември (време е да помисля и за това.)
До днес, петнадесети, написаните думи по "романа" ми са 31 061. Както и очаквах, имаше много продуктивни дни и такива, в които и една дума не бе написана в word документа. Не съм нова в тази област и знам, че това е част от процеса, но този път ме притесни, най-вече заради крайния срок и финалните 50 000 думи, които трябва да достигна след най-много още 15 дни. Първата седмица беше страхотна - въпреки леко закъснялото начало успях да завърша около 20 000. За това пък следващата, втора, се оказа спад и разочарование. Може би най-ужасната седмица, която съм имала някога. Всеки ден изпитвания и тестове, стрес, книги за четене не само за удоволствие, а и за училище, по пет интерпретативни съчинения, освен това по около две хиляди думи на ден. Те, разбира се, останаха на заден план. И така статистиката определи, че вместо на 13 ноември (както бе по първоначалния план) аз ще завърша с книгата на 29 ноември, ден преди крайния срок.
Този проблем за момента е отстранен - съботата ми се оказа силна и успях да наваксам с
повече от пет хиляди думи. Сега съм примирена, че ще трябва да стоя будна уикендите, за да успея. Обаче има друга трудност - как ще продължи историята ми оттук насетне. Започвайки да пиша нямах никаква идея нито за какво става въпрос, нито как ще завърши. Разбира се, идваха ми идеи, добри идеи, които представих по що-годе интересен начин. Но сега не знам накъде да пратя героите си, в каква ситуация да ги поставя, за да продължа да надграждам досегашното действие. Вдъхновение черпя от плейлиста с малко песни, който създадох в Spotify. Малко са, но отговарят прекрасно на настроението в "романа". Можете да го чуете тук
Сега малко за самата "книга". Работното ѝ заглавие е "Obliterate" и е на английски въпреки факта, че пиша на български - за момента ми харесва звученето на думата и връзката ѝ със заложената история. Самата тя, от друга страна, се съсредоточава върху главната героиня Ленора, убийца на един от могъщите крале в свят, който сама създадох. Тя бива заловена от владетеля на друга от държавите и против волята си получава задача да отстрани враговете на Трона, за да получи свободата си отново. 
Представено така звучи доста клиширано, но това е само началната идея. С напредване на процеса много неща се преплетоха в сюжета и според мен направиха цялостната картина цветна и интересна. Не зная дали някой някога ще има възможността да потвърди - предстои ми дълъг процес по редактиране, допълване, разместване на сцени и всички дейности, съпътстващи редакцията. Ще я започна още през декември, ако не решат да ни залеят с нова доза тестове и проекти. Случи ли се, работата ще остане за началото на 2016, когато краят ще бъде улегнал в главата ми и със свеж поглед ще мога да нанеса промени.
Ако има някой, който също участва в НаНо, бих се радвала да се запознаем и да станем приятели в официалния сайт. Никнеймът ми там е @evasterling.
Желая ви прекрасен и спокоен остатък от месеца, а на участниците в състезанието - успех!

вторник, 10 ноември 2015 г.

"Ключът на Блекторн" от Кевин Сендс - Ревю

Малкото информация, която имах, преди да започна "Ключът на Блекторн", несъмнено бе недостатъчна, за да ме подготви за съдържанието на романа. След елемента на изненада в началото, обаче, самото приключението от четенето ми донесе огромно удоволствие. 
"Ключът на Блекторн" е дебютният роман за деца на Кевин Сендс. Може би много от вас middle-grade жанра би отказал от започването на книгата, но за мен беше истинско щастие да преживея премеждията на сирака Кристофър Роу, който чиракува при лондонски аптекар на име Бенедикт Блекторн.. 
Действието на романа се развива 1665-ната година в Лондон - един от любимите ми моменти в историята на Великобритания. Интригата на лорд-протектора Оливър Кромуел с Чарлз Първи и в последствие - Чарлс Втори, винаги ми е била страшно любопитна. Тук Сендс представя изключително кратък период от царуването на Чарлз Втори, представено през очите на Кристофър и от страна на Гилдията на Аптекарите, които намаляват с всеки изминал ден заради нападения на мистериозен култ, чиито следи водят до магазина на Блекторн.
Приключението на чирака се базира на мотото "Колко тъпа идея. Да го направим" и именно това прави история динамична и интригуваща. Няма страница, в която да не се появява нова информация, да отсъства бягство или напрегнат момент, в който се разшифрова някой код. 
Кристофър Роу е герой, с който много бих искала да се асоциирам. Романът започва с опитите му да убеди най-добрия си приятел Том да направят барут и да го използват. Връзката между двете момчета е много силна, хареса ми колко верни са един на друг и факта, че са готови на много неща, за да си помогнат взаимно. Държанието им заедно е типично детско и приляга чудесно на възрастта им, макар и двамата да са чираци и да имат много, и сериозни задължения. Между двама им има нещо типично детско и невинно, което ми се иска да виждам повече между малките днес.
Прави впечатление това, че книгата е богата на мъжки герои. Имаше само няколко момичета, ключови за действието в дадени моменти, но историята напълно и изцяло се съсредоточава върху протагониста. И от време на време върху гълъба Бриджит. Това, обаче, в никакъв случай не значи, че момичета не биха я харесали. На мен лично ми беше страшно интересно и се забавлявах безкрайно с всички загадки, постепенно изясняващи се както за Кристофър, така и за читателя.  
Основна част от сюжета са отварите, тайните кодове и латинският език. Съмнявах се, че ще ме заинтригуват, ала стана така, най-вече те ме спечелиха. Подтикнаха интереса ми и  след края на книгата направих кратко проучване не само от чисто любопитство, а и заради "романа", който пиша сама в момента. Намерих изключително вдъхновение в "Ключът на Блекторн", което ме накара да включа елементи от изкуството на аптекарството, също кодирани изречения и загадки, и малко латински.
„Не казвай на никого”
Мистериозният аспект на книгата ми хареса безкрайно. Не e прекалено задълбочен, но пък не липсват изненади и оригинални детайли. От друга страна екшън сцените, описани от Кевин Сандс, някак си не пасват на предназначената аудитория. На моменти насилието ми се струва наистина крайно, присъстват твърде много уточнения и подробности, които не биха се харесали на по-малките читатели. Бих си затворила очите за тях, защото всичко останало е прекрасно.
Не мисля, че "Ключът на Блекторн" е част от поредица, но въпреки това много бих се радвала някой ден да прочета още някое приключение на Кристофър и Том, свързано с алхимия, отвари и загадки. Книгата оправда очакванията ми и ми хареса! Подходяща е както за малки, така и за пораснали деца, особено почитатели на жанра (дори в частност "Пърси Джаксън"). Лека и приятна за четене, тя ще ви отведе в отминала епоха и за няколко часа и ще ви потопи в приключение, за което дори не сте си мечтали.

Получих предварително копие от книгата от издателство Егмонт в замяна на честно ревю. Благодаря!


събота, 7 ноември 2015 г.

Life's too short to even care at all #2

Публикувайки първия пост с това заглавие през месец юли реших да го превърна в сезонна практика, подобно на вече приключилите "77 неща, за които да живееш през...". 
Днес ви представям не особено богат репертуар от песни, които по един или друг начин са част от ежедневието ми. Някои са се превърнали в буквална част - аларма за събуждане или излизане за училище, други са просто тракове, които обожавам от все сърце. Надявам се вие да изпитвате същите чувства поне към някои от тях!

вторник, 3 ноември 2015 г.

NaNoWriMo 2015

Нека ви разкажа как затрудних живота си още повече...
Тази година взех решение да се включа в официалния месец за писане на книги в нещо, наречено NaNoWriMo, (или National Novel Writing Month). Започва на първи ноември и завършва минута преди полунощ на 30, като целта, която всеки автор трябва да достигне, е 50 000 думи. 
Предните три-четири години, откакто навлязох в книжното общество, ъпдейти за НаНо постоянно се появяваха на стената на ютуб акаунта ми. Все мои любими бууктюбъри запретваха ръкави и в продължение даже на по-малко от месец се трудеха върху собствените си идеи в името на победата (а аз всъщност не знам какво получават победителите...). Около десет часа вечерта на първи ноември Вик и Миш ме запалиха по идеята да се присъединя към НаНо отбора и да отделям по малко време всеки ден, за да изпълня норматива. Приех с мисълта, че няма да се справя, защото не бях писала нищо от месеци. Започнах с contemporary история - идея, зародила се в главата ми преди, ако щете ми вярвайте, четири години. Видях обаче, че сюжетът ѝ няма да удовлетвори желанието ми, за това изтрих всичко и започнах да пиша просто ей така, изречения, описващи природата на несъществуваща страна с красиви, огнени залези, безкраен океан и планини като зъбци в далечината. Постепенно започнах да вкарвам все повече и повече. И сега съм на 9000-та дума.
Историята ми за тази година все още няма заглавие - никога не съм била добра в измислянето на такива, но се надявам да ми дойде идея по-напред в развитието на историята. Колкото до идеята - осъзнах, че силно влияние ми оказаха романите на Сара Дж. Маас. Нейните неповторими герои и сюжет вдъхновиха моят "роман". Но в края на месеца, в друг такъв пост, ще ви запозная по-подробно, по простата причина, че сега дори аз не зная накъде се е запътило развитието на героите и тяхната история. 
Все още нямам идея как да балансирам между безспирния поток от нови уроци от училище, книгите, блогът и писането, за това този месец ще се окаже или крайно продуктивен, или загуба на време. Вие можете само да стискате палци да се не удавя в задължения и сълзи. 
Пожелавам успех на хората, които четат това, и вече са започнали със състезанието, също на тези, които искат да се присъединят сега. Купете си кафе, разпределете дните си по часове и давайте само напред!