вторник, 10 ноември 2015 г.

"Ключът на Блекторн" от Кевин Сендс - Ревю

Малкото информация, която имах, преди да започна "Ключът на Блекторн", несъмнено бе недостатъчна, за да ме подготви за съдържанието на романа. След елемента на изненада в началото, обаче, самото приключението от четенето ми донесе огромно удоволствие. 
"Ключът на Блекторн" е дебютният роман за деца на Кевин Сендс. Може би много от вас middle-grade жанра би отказал от започването на книгата, но за мен беше истинско щастие да преживея премеждията на сирака Кристофър Роу, който чиракува при лондонски аптекар на име Бенедикт Блекторн.. 
Действието на романа се развива 1665-ната година в Лондон - един от любимите ми моменти в историята на Великобритания. Интригата на лорд-протектора Оливър Кромуел с Чарлз Първи и в последствие - Чарлс Втори, винаги ми е била страшно любопитна. Тук Сендс представя изключително кратък период от царуването на Чарлз Втори, представено през очите на Кристофър и от страна на Гилдията на Аптекарите, които намаляват с всеки изминал ден заради нападения на мистериозен култ, чиито следи водят до магазина на Блекторн.
Приключението на чирака се базира на мотото "Колко тъпа идея. Да го направим" и именно това прави история динамична и интригуваща. Няма страница, в която да не се появява нова информация, да отсъства бягство или напрегнат момент, в който се разшифрова някой код. 
Кристофър Роу е герой, с който много бих искала да се асоциирам. Романът започва с опитите му да убеди най-добрия си приятел Том да направят барут и да го използват. Връзката между двете момчета е много силна, хареса ми колко верни са един на друг и факта, че са готови на много неща, за да си помогнат взаимно. Държанието им заедно е типично детско и приляга чудесно на възрастта им, макар и двамата да са чираци и да имат много, и сериозни задължения. Между двама им има нещо типично детско и невинно, което ми се иска да виждам повече между малките днес.
Прави впечатление това, че книгата е богата на мъжки герои. Имаше само няколко момичета, ключови за действието в дадени моменти, но историята напълно и изцяло се съсредоточава върху протагониста. И от време на време върху гълъба Бриджит. Това, обаче, в никакъв случай не значи, че момичета не биха я харесали. На мен лично ми беше страшно интересно и се забавлявах безкрайно с всички загадки, постепенно изясняващи се както за Кристофър, така и за читателя.  
Основна част от сюжета са отварите, тайните кодове и латинският език. Съмнявах се, че ще ме заинтригуват, ала стана така, най-вече те ме спечелиха. Подтикнаха интереса ми и  след края на книгата направих кратко проучване не само от чисто любопитство, а и заради "романа", който пиша сама в момента. Намерих изключително вдъхновение в "Ключът на Блекторн", което ме накара да включа елементи от изкуството на аптекарството, също кодирани изречения и загадки, и малко латински.
„Не казвай на никого”
Мистериозният аспект на книгата ми хареса безкрайно. Не e прекалено задълбочен, но пък не липсват изненади и оригинални детайли. От друга страна екшън сцените, описани от Кевин Сандс, някак си не пасват на предназначената аудитория. На моменти насилието ми се струва наистина крайно, присъстват твърде много уточнения и подробности, които не биха се харесали на по-малките читатели. Бих си затворила очите за тях, защото всичко останало е прекрасно.
Не мисля, че "Ключът на Блекторн" е част от поредица, но въпреки това много бих се радвала някой ден да прочета още някое приключение на Кристофър и Том, свързано с алхимия, отвари и загадки. Книгата оправда очакванията ми и ми хареса! Подходяща е както за малки, така и за пораснали деца, особено почитатели на жанра (дори в частност "Пърси Джаксън"). Лека и приятна за четене, тя ще ви отведе в отминала епоха и за няколко часа и ще ви потопи в приключение, за което дори не сте си мечтали.

Получих предварително копие от книгата от издателство Егмонт в замяна на честно ревю. Благодаря!


Няма коментари:

Публикуване на коментар