вторник, 13 март 2018 г.

Напоследък чета...

Напоследък чета всичко, но не и книги, които сама съм избрала.
Ситуацията в момента наподобява тази в 12-ти клас, когато едва ли не единствената книга, която четях, беше учебникът по история на България. Плюс няколко книги за матурите. Сега са само книги, които трябва да прочета до три месеца, за да си взема изпитите. 
Разлика обаче има и тя се състои в това, че ми харесва поради няколко причини. Първо, книгите всъщност са интересни! Става въпрос за литература, написана на испански (в момента чета предимно латиноамерикански автори), която и без това исках да започна преди много-много време, но не бях сигурна коя книга да избера първо. Второ - фактът, че чета в оригинал. Създала съм си навик да чета доста на английски и изживяването на испански сега ми доставя някакво удоволствие, понеже с всяка страница си доказвам, че имам достатъчно знания по езика, че да се справя. Нищо, че ми се налага да търся повече думи, отколкото би ми се искало. Третата причина, поради която ми харесва, е че не се чувствам толкова задължена да чета, колкото беше преди. Видях, че книгите не са никак лоши и явно нещо в мозъка ми се отключи - сега си ги чета просто защото искам.

В България, за съжаление, книги на испански не се намират (опцията е да се поръчат от Casa del libro, ама не мисля, че има човек, на когото му се плаща прекрасната доставка). Затова от месеци в действие е Киндълът ми - честно казано, забравих името, което му бях измислила, и ми е малко гузно, затова съм в процес на избиране на ново. Страшно удобен е, в чантата ми винаги има място за него, тъч скрийнът улеснява и Wi Fi връзката е огромен плюс, защото е страшно лесно да се свържа с Уикипедия, например, а и винаги разполагам с речник - тоест, няма нужда да ровя из някакви странични томове, защото просто мога да докосна думата, която не знам, и тя ще бъде намерена в Оксфордския речник (него използвам в момента, защото искам да разширя речника си на английски също). 

Последните две книги, които прочетох, са "За любовта и сянката" от Исабел Алиенде (De amor y de sombra) и "Хроника на една предизвестена смърт" от Габриел Гарсия Маркес (Crónica de una muerte aninciada). Иска ми се да направя отделни ревюта за двете, но не знам кога ще стигна до това. Поради тази причина с две думи искам да споделя позитивното си мнение сега. И двете книги са странни по различен начин, но едновременно с това интересни и отличаващи се. "За любовта и сянката" е по-скоро насочена към историята, Чилийската революция и влиянието ѝ върху хората от различните социални групи. На този фон процъфтява любовта на главните ни герои Франсиско и Ирене, но, според скромното ми мнение, не тя е центъра на романа на Алиенде. Да, беше интересно да чета за тяхната драма, но нещата, които се слючваха на заден план, ми се сториха много, много по-интересни! Високо оценявам това, че всички второстепенни герои са дори по-развити и с повече минало от главните ни герои. В 300 страници е отделено внимание на всеки, чието име е споменато. Хареса ми и определено препоръчвам! 
Има и филм, който страшно много искам да гледам, но си мисля, че ще изчакам до след изпитите, за да не се объркам и да смеся фактите (защото със сигурност екранизацията променя моменти).
"Хроника на една предизвестена смърт" пък е кратичка, малко сложна откъм лексика
(Аржентина, Аржентина...), и объркана, понеже действието не следва нормалния ход на времето. Но пък историята за убийството на главния герой Сантяго е доста любопитна и далеч от ясна. Книгата провокира повече въпроси, отколкото дава отговори: заслужава ли Сантяго да бъде убит? Защо всички знаят, че ще бъде убит, но никой не прави нищо, за да го спаси? Лъже ли Анхела и ако да, защо? Нима е възможно мачизмът да ръководи живота на хората до такава степен? И въпросите продължават. Единственият ми проблем с Хрониката е безобразно огромната система от герои, които, признавам, не запомних - знанията ми са ограничени до петима по-главни. Връщах се, чудих се кои са и срещала ли съм ги... И толкова.

Какво четете вие напоследък? Имате ли някакви препоръки - книги, които задължително, без извинения, трябва да прочета в най-скоро време? 

Няма коментари:

Публикуване на коментар