Винаги търся позитивните неща в заобикалящата ме среда и се старая тук да показвам само тях - достатъчно внимание отдаваме всички на негативните събития и емоции. Но денят ми беше гаден - моят и на една огромна част от кпоп обществото - и това е причината днес да бъда лаконична. Честно казано, единственото, което искам, е да приключа със задачите в следващите 30 минути, да си легна и да не ми се налага да мисля за каквото и да е до утре сутринта.
Денят ми беше дълъг въреки двете що-годе поносими лекции. Послужиха, за да ми припомнят, че "сесията идва", а преди нея 5 теста, на които трябва да се представя по възможно най-добрия начин, за да си спестя бъдеща работа.
След четирите часа в университета имах среща с Диляна за двучасова учебна сесия, прекъсвана от разговори за политика и света като цяло, а и за малко клюки, няма какво да се лъжем. Успях да направя доста дълго домашно за утре (при това сносно). Като по часовник приключихме в 4 и се отправих към нас за късен обяд, довършване на няколко задачки, малко почивка и писане на поста, който четете в момента.
До края на вечерта искам да направя колкото се може повече неща за уни, но с това настроение не знам накъде съм тръгнала. Ще действам спонтанно като прогнозите са за мусене, силна музика на слушалки, евентуално няколко глави от "De amor y de sombra" или "Ще ти дам слънцето" (понеже последните дни не съм я и докосвала, а ми стана интересна) и... а ми толкова. Всичко това с надежда, че утре ще бъде по-добре...
До края на вечерта искам да направя колкото се може повече неща за уни, но с това настроение не знам накъде съм тръгнала. Ще действам спонтанно като прогнозите са за мусене, силна музика на слушалки, евентуално няколко глави от "De amor y de sombra" или "Ще ти дам слънцето" (понеже последните дни не съм я и докосвала, а ми стана интересна) и... а ми толкова. Всичко това с надежда, че утре ще бъде по-добре...
Няма коментари:
Публикуване на коментар