Една от най-големите разлики между София и Барселона е мащабът на двата града. В каталунската столица всичко е огромно - сгради, паркове, булеварди...Създава чувство за някаква неограниченост, която трудно можеш да усетиш, разхождайки се из мръсните софийски улички или в кварталите с панелки. И да - това не е гаранция, че тя е по-добрият избор пред родния ми град. Всичко е въпрос на лично усещане, гледна точка и разбирания за заобикалящата среда на отделния индивид.
За мен Барселона е свобода.
Колкото и странно да звучи, обичам да се чувствам мъничка пред огромните постройки в готически стил, които могат да бъдат видяни в центъра. Обичам слънчевата атмосфера и топлината - не само тази от жаркото слънце през по-голямата част на годината, но и тази, която се усеща като пеперудки в стомаха. Бих я нарекла истинска доза щастие, породена не от предмети, а от факта, че е намирам на място, което малко или много представлява всичко, което някога съм търсила и не съм намирала.
Представена така, Барселона изглежда перфектна. От позицията си на временно пребиваваща (може би) бих истала тази представа да бъде реалност, тъй като за мен тя е достигната мечта. Обаче всички знаем, че "перфектното място" е недостижима концепция, подобно на "перфектния човек". Не съществува. Между красивите постройки, паметници на културата, места за забавление и не толкова добре познати дестинации, Барселона крие и грозни, заплашителни черти, които може би ще забележите на някои от следващите снимки. А може би не. Това е въпрос на лично мнение и политическа позиция, поради което ще избегна пряк коментар с цел да не засегна или провокирам негативни емоции у някой от вас, четящите. Днес отново ще ви оставя да видите красивите кътчета, които ме карат да се усмихвам всеки път, щом ги зърна.
На снимките можете да видите кадри от разстоянието между базиликата Саграда фамилия и втората по-голяма дестинация по време на разходката ми - Триумфалната арка, намираща се в близост до Parc de la Ciutadella.
Няма коментари:
Публикуване на коментар