неделя, 31 януари 2016 г.

January Wrap up and February TBR

Отвътре ми идва да отделя кратък параграф, за да споделя как мина месецът ми като цяло, но с напредване на времето ще се превърне в едно безкрайно оплакване от времето, което лети - поне така се случи през изминалата 2015-та. Вместо това ще отбележа с две думи - беше спокоен, точно обратното на четенето, което успях да наместя между задачите. Не прочетох набелязаните през декември книги, но имах възможността да обърна внимание на други и в крайна сметка не съжалявам за решението си поради простата причина, че така и не попаднах на роман, подходящ за категорията "невъобразимо лош". Най-далеч от това стоят "Клетниците" от Виктор Юго и "Ясновидците" от Либа Брей. "Клетниците" вече е един от най-любимите ми романи, макар и след класика като "Граф Монте Кристо". Отне ми повече време да я прочета, но това е обяснимо, взимайки в предвид тежката тема и всички възходи и спадове в животите на героите, спечелили си местенце в сърцето ми. Колкото до "Ясновидците", изключително съм щастлива да я отбележа като истинско попадение измежду съвременните тийн заглавия. Насипах цяло ревю, което можете да прочетете тук.
Прочетох и първата си книга на Артър Конан Дойл - "Баскервилското куче". Вече съм казвала, че съм почитател на Шерлок Холмс, но сега вдигам три пръста и подсвирквам в името на останалите книги за детектива, които ще прочета в близкото бъдеще. 
Любов тая и към Girl Online: On Tour от всеобщата любимка Зоуи Съг. Планирам да пиша подборен пост за нея следващите дни, но искам да кажа, че ми хареса малко по-малко от първата част. Не съм наясно как стоят нещата с ghost writer-а, ала ще проуча и ще се обоснова за мнението си. Общо взето не достигна нивото на Girl Online, но пък надмина "Ние, останалите, просто живеем тук" от Патрик Нес. Обичам Патрик, фен съм на книгите му, но тази така и не успя да ми се хареса колкото вече познатите ми. Историята проследява период от животите на хората, които не са така наречените "избрани" деца, сещащи се във всеки съвременен роман. Затова и действието е мудно, скучно, без перипети, освен в първия параграф от всяка глава, който с бързи думи разказва какво е приключението, в което персонажите не участват.
Колкото до заглавията, които избрах за февруари - реших този път да избера само две и да оставя изборът си отворен. Миналият месец само за да има нещо избрах двете книги от "Орденът на ясновидците" и така не ги започнах, просто защото не ме интересуваха. Затова в новия списък включвам само "Връзка" от Рейнбоу Роуъл и "Тъмна Дарба" от Александра Бракен. И двете са ми интересни, развълнувана съм за тях, искам да пиша ревюта... Със сигурност няма да са единствените две в предстоящия wrap up, но ми харесва мисълта този път да си дам малко повече свобода. Мисля, че това е добра идея, имайки в предвид факта, че втори срок започва, аз сменям смени и нямам никаква идея как ще привикна към ритъма на ежедневието си. Така че пожелавам на всички приятно начало на втори срок и успешен месец за четене!

събота, 23 януари 2016 г.

Колкото повече (книги), толкова по-малко (любими книги)

Източник: tumblr.com
Всеизвестната сентенция на Мечо Пух "Колкото повече, толкова повече" може да е валидна в много от случаите в ежедневието ни, но си дадох сметка, че в контекста на четенето тя не намира своето място често.  
Днес ще се съсредоточа върху точка, за която се замислих, след като видях клип на една не много добре позната ютубърка. Преди една година със сигурност мнението ми по темата щеше да е различно, но сега, вече прочела повече от двеста заглавия, смея да твърдя, че колкото повече книги чета, толкова по-малко любими имам. 
За някои това е истина, за други не - несъмнено зависи от читателските навици на всеки човек, нещата, от които се впечатлява и още куп неща, разколебаващи моята теза. И като момиче, което обожава да има досег с колкото се може повече литература е страшно тъжно да призная, че напоследък това не е предпоставка за стремително допълване на списъка ми с любими заглавия. Опитвам се да разсъждавам по тази тема и да намеря причините - та първата година всяка една книга получаваше по месец от вниманието ми, прекарвах часове във фен сайтове, говорех, слушах тематична музика и прочее. Не си и помислях за това да търся негативните черти на "Дивергенти" или "Игрите на глава", например. Сега повечето губят смисъл след ден-два, само най-ярките сцени или развръзките им остават в съзнанието ми за не повече от месец, докато намеря друга с подобна тематика, която да заеме мястото ѝ.
В моят случай една от причините са именно подобните сюжети. Литературата в днешно време като цяло е на течения - вампири, върколаци, после апокалипсис, сега утопии... Юношеските ми години преминават в непрестанно следене на тези тенденции, намиране на нови заглавия, които да утолят глада ми за повече от фантастични светове с приказни герои. Но колкото повече такива чета, толкова повече отделните истории се сливат. Мотивите започват да се повтарят, създават се еднакви герои, но с различни имена. И изведнъж цялата тази категория се превръща от еднообразно преразказване на книгата, вдъхновила останалите. Това може би заслужава да бъде обсъдено в друг отделен пост, но с цел да докажа твърдението си трябва да спомена, че четенето на едни и същи сюжети, едни и същи реплики, едни и същи развръзки не водят до нищо друго, освен до безсмислено трупане на томове, измежду които единствените блестящи са първите прочетени още в началото на вълната. 
Друго обяснение, което бих изтъкнала, е бързото четене. Много хора са ме питали как успявам да завърша книга от 500 страници за по-малко от 12 часа и отговорът ми винаги е "Така успявам да се насладя на книгата, без да губя от историята, протакайки във времето". Да, обожавам да чета като не накъсвам сюжета. Истина е, че ми доставя удоволствие и шансът да ми хареса е много по-голям. Но не винаги това продължава достатъчно, че да мога да нарека книгата "любима". Понякога вълнението ми приключва на сутринта след прочита, когато трябва да избера друго заглавие и да се впусна в ново приключение с потенциал да обземе цялото ми съзнание за известно време. Единични случаи са, но все си мисля, че ако отделям малко повече време на книгите, то шансът да ми влязат под кожата е по-голям. А поводът да правя това заключение е вече споменатата "Дивергенти" - когато а пръв път се докоснах до трилогията на Вероника Рот имах цялото време на света, за да вникна в историята на Трис. Чаках да си купя книгите, сега чакам довършването на екранизацията. Интересът ми все още е поддържан от куп странични фактори, които отсъстват при заглавия, прочетени през последната година. 
Коренно противоположно е последното нещо, на което смятам, че се дължи липсата на толкова любими четива - сблъскването на множество сюжети. Достъпът до много и различни заглавия ме кара да препускам и измежду различни истории (изключвам идентичните от един жанр). По този начин ставам по-критична и взискателна към качеството на литературата. Вижданията ми се променят, искам повече и повече от герои, дълбочина, изграждане на светове, завръзка, развръзка, обрати в сюжета. Всяка следваща книга предлага нещо и кара предната да изглежда недовършена. Съвкупността от всички несъвършенства и критикуването изкарва много от потенциалните любими от списъка, оставяйки само няколко добри заглавия, които заслужават светлината на прожектора.
Категорично решение за този "проблем" сигурно има, ала на мен ми предстои тепърва да го търся. Мисля, че ще тръгна от още една сентенция, която гласи "Качество пред количество" - няма да престана да предизвиквам себе си да чета дадени книги, но със сигурност ще премисля финалния резултат, към който се стремя. Ако той претърпи известна промяна, то тя със сигурност ще засяга пряко качеството на литературата, която ще влезе в списъка за 2016. Споделете с мен дали съм единствената, застигната от подобен проблем и от какво мислите е предизвикан той. 

вторник, 19 януари 2016 г.

"Ясновидците" от Либа Брей - Ревю

Добре дошли в Ню Йорк - блестящият град със сияйни надежди за новия ХХ век, предлагащ ново начало, нов живот на всеки, който го посети. Ню Йорк, в който можеш да бъдеш когото си пожелаеш, докато наоколо звучи джаз, примесен със смехове, светлините на сградите се сливат една с друга, а алкохолът се лее безкрайно. 
Втората прочетена тази година книга се оказа истинско попадение измежду новопубликуваните на българския пазар заглавия. И не говоря само за невъзможно красивата интерпретация на корицата. Признавам, че ако не знаех мъничко за самата история, несъмнено щях да се хвърля към "Ясновидците" само и единствено заради красивия фон, очертанията на небостъргачите и профила на главната героиня с лента за глава, типична за джаз периода в Щатите. Уви, това не е единственото, в което да се влюбите.
Наблизо, в пристанището, госпожа Свобода издига своята факла, маяк за всички, които идват на тези брегове, за да търсят спасение от преследване, глад или безнадеждност. Защото това е страната на мечтите.
Никога досега не съм имала възможността да кажа, че освен времето около Втората световна война ужасно много обичам 20-те и 30-те години на ХХ век, познат по-добре като Сухия режим в САЩ. Нарича се така заради 18-тата поправка на конституцията, гласяща, че производството, внасянето и разпространението на алкохол е забранено. Именно от тази категорична забрана започва приключението на Ийви от малко провинциално градче в Охайо до обширните улици в сърцето на Манхатън. 
Има безкрайно много положителни неща, които заслужават да бъдат споменати тук. Удачно е обаче да започна със самата история. Тъй като четох превод, не мога да говоря за стила на Либа Брей - не съм чела в оригинал нищо нейно и дори и да искам, непосилно е да направя препратки към други нейни романи. Но пък преводът е достатъчен, за да поднесе привлекателно тъмната, мистериозна и малко плашеща история още от първата глава. Изборът тя да бъде  разказана от неутрален разказвач е подходящ. По този начин писателката разкрива нови герои в различни глави, проследява техните дилеми и чрез миналото им ги обвързва към главната героиня Ийви.
- Майка ти и аз не одобряваме пиенето. Не си ли чувала за Осемнайсетата поправка?- Забрана ли? Пия за нейно здраве при всяка възможност.
- Милосърдието започва от вкъщи.
- Както и психическите заболявания.
 
Безпардонна, безумно директна и скандална в поведението си, в началото на романа Ийви изглежда като поредното произведение на младежката литература - типично дива и безразсъдна, дори егоистична на моменти, описана с цел читателите да се влюбят в нея заради всички тези черти. Това ме подразни. Не исках да чета за момиче на моите години, което пие и си мисли, че стъпвайки в Ню Йорк целият град ще бъде в краката му. За щастие този първоначален образ, макар и реален за съответното време, е напълно умишлен, за да покаже как в периода на развитие Ийви претърпява забележително преобразяване и приема всеки удар на събитията като важен урок, който използва в своя полза по-късно. Всичко това нямаше да ми се стори впечатляващо, ако не бяха всички герои на "Ясновидците", кой от кой по-различни и интригуващи. Бих казала, че те са брезвремеви - характерите им биха паснали на всяка епоха, биха се слели с обществото, едновременно с това водейки вълнуващ живот на "различни". В същото време са и невероятно типични за 20-те години - всеки от тях има стремеж за пробив в светския живот, желания за любов, блян за расово равенство. Хуморът им е блестящ, макар и не добре пресъздаден от превода на българското издание. Забелязах как на много места удоволствието от умелата игра с думи се губи заради неподходящо подбрани на родния ни език такива. Обяснимо, разбира се - преводът винаги заличава част от оригинала.
Ако трябва да изтъкна едно-единствено нещо, за да се аргументирам защо харесвам персонажите толкова много и защо ги мисля за уникални, то бих изтъкнала предисториите на всеки от тях. В хода на постепенното развитие на действието Либа Брей вмъква "между другото" факти и епизоди от миналото на всеки един, дава обяснение за държанието им, защо търсят спасение в Голямата ябълка, какво мотивира така силно стремежа им да се изкачат по социалната стълбица.
Малко са проблемите, с които се сблъсках този път и може би самата мисъл, че от много време книга не ме е "поглъщала" по този начин остави у мен приятното чувство след последните страници. Все още съм в неведение каква е точната връзка на групата, наречена "ясновидци" с окултния убиец освен това, че с дарбите си по някакъв начин могат да навържат детайлите от престъпленията. За 500 страници ми се щеше да получа точно обяснение, но допускам, че аз не съм уцелила момента, в който Либа Брей дава обяснение - понякога заради твърде голямо въодушевление чета и си мисля за някакви странични работи, отново свързани с историята.
Другото нещо, което бих определила като недостатък, е детайл, изключително типичен за тийн литературата - липсата на родителски контрол. Още в началото на романа родителите на Ийви я пращат в Ню Йорк при чичо ѝ за лошо поведение, но от този момент до края не се чува ни звук, ни стон от тях, нищо, че в продължение на седмици в мегаполиса се случват невъобразими престъпления, които няма начин да останат скрити в границите на щата.
С интелигентно писане, интригуващ исторически период, остроумни и изградени из основи герои, Либа Брей среща Американската мечта с плашеща история за пробуждащи се демони и поредица от убийства, чакащи разрешаването им. "Ясновидците" е една от книгите, които не мога да опиша ей така поради липса на достатъчно и силни прилагателни. Без колебание ще прочета втората част от поредицата Liar of dreams, дори ще препрочета първата, като я препоръчвам при всяка възможност на приятели и познати, прибегнали до мен с въпрос за това какво да си изберат от книжарницата.
Хората са склонни да мислят, че най-опасното чувство е омразата. Но любовта може да бъде също толкова опасна. 

четвъртък, 14 януари 2016 г.

Първи впечатления от Shadowhunters (The Mortal Instruments)

Неотдавна написах пост, посветен на екранизацията на едноименната книга на Джон Грийн "Къде си, Аляска?", и за да бъда честна - не планирах да повтарям това, но не заради негативни отзиви, а защото не се чувствам достатъчно веща в киноиндустрията, че да коментирам и съдя. Днес обаче ще направя изключение, защото вчера излезе първият, а заради промяната на ABC family към Freeform, и вторият епизод на сериала Shadowhunters, създаден по поредицата на Касандра Клеър "Реликвите на смъртните".
Има две неща, които трябва да припомня, преди да се впусна към откровението си за новото шоу. Първо - може би знаете, че по поредицата вече има филм - "Реликвите на смъртните", който претърпя провал - не бе оценен достатъчно добре от зрителите, че да се продължи снимането на останалите части. Това е и причината целият екип (в подновен състав, мога да предположа) се е насочил към новия формат. Второто нещо, засягащо лично мен, е, че не съм фен на книгите на Каси Клеър. Много пъти съм го споменавала и това е нещо като unpopular opinion, но държа да се знае. Не отричам, че има потенциал и оригинална идея, но не е за мен. С първата книга съм наред, харесва ми, но втората ми се стори скучна, а третата - така и не я започнах, най-вече заради негативното мнение на приятели. Вероятно в далечното бъдеще ще дам втори шанс.
Сега искам да се съсредоточа върху сериала и двата епизода, с които стартира поредицата
вчера (и онзи ден в Америка).
Като за начало - не мога да приема новия каст. Кат МакНамара (в ролята на Клеъри) е несъмнено красива актриса и с визията си внася свежа глътка в индустрията, но дотам. Много моменти от първи епизод превъртах, само и само за да се посмея на някоя нейна преувеличена физиономия, странна реакция, преиграване и прочее. Не мисля, че тя е най-удачният избор за ролята и държа да отбележа, че с думите си не целя да засегна почитатели на Кат, сериала или който и да било друг. Мнението си е лично мое. И допускам, че е породено от факта, че съм фен на оригиналния филм и всички други, освен Лили Колинс (Клеъри в "Реликвите на смъртните"), ми се струват недостатъчно добри и скучни. В случая - преиграващи. 
Мнението ми е по-положително за Алберто Росенде (Саймън) и Емерауд Тоубия (Изи, чието

име в истинския живот в никакъв случай не мога да произнеса или напиша правилно). И двамата притежават чар и се вписват в ролите си много добре. Харесвах Саймън от филма, но поднесен на публиката по този начин ми се струва малко по-близък до книжния персонаж. Обратното, Изи се отдалечава, но май за добро. В книгите не успя да ме спечели, докато тук въпреки негативното ми отношение в началото изпитвам някакви симпатии. 

Ако има актьори, които компенсират за всички останали, то това са Доминик Шерууд, Матю Дадарио и Хари Шум Джуниър. Фен съм на Дом от и аз не знам кога (да речем, че от времето на "Академия за вампири" - някъде по дейли постовете съм си изливала душата и за това) и съм щастлива да го видя в ролята на Джейс, макар и за мен истинския Уейланд да е Джейми Кемпбъл Боуър - с визия, излъчване и поведение. Склонна съм и да приема Дом. Стига да престанат да изрусяват прекрасната му коса, защото така изглежда по-зле и от оранжевата на Кат МакНамара в първи епизод.
Толкова за актьорския състав. Не желая да навлизам по-надълбоко във второстепенни и епизодични герои, нито в образа на Валънтайн, например, защото... нито тук, нито във филма успяха да доловят образа, който Каси Клеър е създала в поредицата. Жалко.
Още от сега всеки може да предвиди, че режисьорите ще внесат огромни промени спрямо книгите. Обикновено бих казала, че не ми харесва, но след като това е сериал, а не филм по всяка отделна книга, мисля, че е добро решение. Стига да свършат по-добра работа с диалози. И да преосмислят цялата идея с местата, на които се развива действието, защото, кълна се, никога не съм срещала Чернобил в "Реликвите", а тук изведнъж Валънтайн се озова по средата му. Що за глупости... 
Освен това нещо, което ме човърка още от излизането на трейлъра, са ефектите. Не съм наясно с бюджетите на ABC Family, но това, което излиза като краен продукт, е крайно недостатъчно и изглежда недомислено, направено ей така, колкото да има, да се замаже положението. Няколко момента ме накараха да спра на пауза и да огледам, за да се убедя, че не си въобразявам колко тъпо изглежда сцената. За успокоение си казвам, че това са едва първите два епизода и по-нататък ще стане по-добре, но нека си признаем, че щом не са дали всичко от себе си в началото с цел да привлекат зрители, то едва ли ще се случи по-нататък. Както и да е, ще се опитам да остана оптимистка до след една (в случая две) седмица, да видим какво ще се случи в трети епизод. 
Ако трябва да дам оценка на сериала до този момент, то тя би била 3/10. Определено виждам подобрение в каста (освен Кат за момента, трябва ми още малко време, за да свикна с нея) и бих казала, че самият сюжет ще се развие по-вълнуващо, отколкото в книгата. Техническата работа по епизодите е и за по-малък рейтинг, но го оставям така, защото имам големи надежди. В края на първи сезон ще направя втори такъв пост, за да споделя дали нещо от написаното по-горе се е променило или дори влошило. Дотогава бих искала да разбера дали вие сте гледали първите два епизода на Shadowhunters и какво е вашето мнение по въпросите. 

вторник, 12 януари 2016 г.

Книги, които искам да видя на българския пазар през 2016

Независимо от факта, че реших да посветя новата годинан а класически световноизвестни романи, няма шанс да се откажа от съвременните такива, а още по-малко от новите заглавия. Затова сега ви представям кратък списък с книги, които изключително силно искам да видя на българския пазар по някое време тази година! Надявам се да са включени в издателските планове на някои издателства!


Me and Earl and the Dying Girl - Съвсем скоро изгледах филма по книгата и се опитах да я намеря в оригинал по книжарниците, както и няколко онлайн сайта, но без успех. Бих си я поръчала, но не съм в много добри отношения с онлайн покупките. Надявам се да присъства в издателските планове на някое издателство, защото гледайки клипове за най-добрите книги на годината в ютуб все по-често чувам това заглавие.
Сюжетът напомня малко на "Вината в нашите звезди" - отново става въпрос за момиче, болно от рак, но отсъства линията с безвъзвратното влюбване. Освен това миналата година излезе екранизацията, която ми хареса много! Бих искала да прочета оригиналната история.



Carry On - Предполагам, че не съм единствената, която си мечтае за тази книжка. Почитателите на "Фенка" от Рейнбоу Роуъл сигурно също тръпнат с надежда, че издателство Егмонт ще зарадват читателите с този роман, разказващ историята на Саймън и Баз - героите от любимата книга на Кат от "Фенка".  Там откъсите не привлякоха вниманието ми - не намерих смисъла, просто не ми се връзваха по никакъв начин с историята на Кат, Рен и компания. Но бас държа, че цялата версия, вече завършената история, ще ми допадне страшно много.
Като причина може да вземем дори факта, че е подобие на фенфикшън на "Хари Потър"!




Snow Like Ashes - признавам си - не знам особено много за тази книга, освен, че има потенциал да стане един от любимите ми фентъзи романи. Научих за нея от десетките клипове в youtube с препоръки. Напоследък съм огромен почитател на жанра и ежедневно ровичкам из сайтове, за да намеря съвременни книги с подобна тематика. Стискам палци...


Dumplin' - книгата излезе последните месеци на 2015-та и бързо набра популярност сред интернет книжното общество, което е жадно за различни, нетипични герои с обикновени и в същото време забележителни истории. Аз не се различавам, за това Dumplin' е в този списък. Основната ми цел през новата година е да чета класики, но никога няма да се откажа от съвременни романи с оригинален сюжет, които заплашват да ми дадат нова гледна точка за даден проблем.






The Wrath and the Dawn - синопсисът на тази книга обещава история, подобна на тази от "Хиляда и една нощ" (аз казвам, че е преразказ, там пък пише, че е "вдъхновено"...) Неотдавна на българския пазар излезе друг преразказ на същата книга с приказки, но голям отзвук от него не стигна до мен. Може би някой ден ще ѝ дам шанс, но за сега The Wrath and the Dawn притежава цялото ми внимание.





Simon vs. the Homo Sapiens Agenda - нека да поговориз за това колко ужасно много искам да прочета този роман. Видях го един-единствен път в книжарница в Бургас, докато се разхождах с Ана, но по някаква причина не си го взех. Търсих го навсякъде в София - по книжарници и сайтове, които предлагат доставка от чужбина, но уви... Затова кръстосвам пръсти и се моля някой да я преведе и да даде шанс на българските читатели да я прочетат, защото ми изглежда като книга, чиито послания трябва да бъдат чути и разбрани.



Illuminae пък е съвсем нов роман на двама австралийски автори, чиято рекламна кампания на континента и в Щатите няма как да бъде подмината. Признавам си - отново не знам особено много за сюжета - нищо извън нещата, които съм чувала от ютубъри и в няколко случайни блога. От същите източници знам, че е оригинално форматирана и написана под формата на чатове, видео разговори и подобни рядко срещани в книгите похвати.  
Трябва да отбележим колко е красива корицата също.





A Court of Thorns and Roses - десетина удивителни за тази книга. Почитател съм на Сара Дж. Маас и нямам търпение да видя последната ѝ книга на бял свят тук, в България. Историята е преразказ на приказката за Красавицата и Звяра с фентъзи елементи. Обичам преразказаните класически истории - една от най-любимите ми поредици все пак е "Лунните хроники" от Мариса Мейър. Няма да пропусна да добавя и тази към колекцията си. 





My Heart and Other Black Holes по едно време тази година направи "бум" в обществото - всички говореха за нея, пишеха се ревюта, споделяха се снимки и прочее. А в края на 2015 се появи в списъците с любими заглавия на много читатели. Не знам какво говори това на вас, но въпреки че не обичам да се доверявам особено много на всеобщото мнение, съм склонна да отделя ден-два на тази книжка. 




The song of Achilles е друго заглавие, което би стояло перфектно на рафтовете в родните ни книжарници. Знаех за книгата още преди грубичката блогърки да заговори, начело със Зинка, но именно те запалиха интереса ми. Издадена е през 2011, но това не значи, не е невъзможно най-накрая да бъде преведена. 





Magonia - още една от връх популярните нови книги на миналата година. С фентъзи елементи, както можете да предположите. Ето ви и едно признание - историята не ме впечатлява толкова много и основната причина, поради която я искам да български, е прелестната корица. "Не съди книгата по корицата", ще кажете, а аз ще ви отвърна и вие да не го правите. Освен това... просто помислете колко е голям шансът да запазят оригиналната корица при преиздаването. Близо до нула. Явно ще трябва да се спогодя със сюжета...



Със сигурност има още безброй много романи, които желая да видя на родна земя, но това са топ заглавията, тези, за които се сещам веднага при споменаването на темата. 

събота, 9 януари 2016 г.

Bookish Identity TAG

Слуд дълга и изпълнена с перипети седмица благодарение на Теди се завръщам с един кратичък таг, целящ да комбинира светове с характери до достигане на перфектната комбинация. Благодаря, Теди!

1.В кой фантастичен свят бихте искали да живеете?
Бих влязла в стереотипа, казвайки, че искам да живея в магическия свят на Хари Потър, но ще се опитам да разчупя оковите. Отговорът ми тук е този от "Песен за огън и лед" от Джордг Р. Р. Мартин. Сигурно няма човек, който да не знае поне мъничко за фентъзи светът от "Игра на тронове". Струва ми се като огромно предизвикателство, в което бих се впуснала с невероятно огромно удоволствие.

2.Кой би бил вашият партньор?
Без значение в Вестерос, Соториос или в Есос, ще ми трябва човек с бърз и остър ум, но в същото време  физически силен. Бих заложила на Едмон Дантес от "Граф Монте Кристо", Фор от "Дивергенти" или Томас от "Лабиринтът".

3.От поредицата за Пърси Джаксън, кой би бил твоят божествен родител?
Няколко пъти се опитах да си направя тест точно на тази тема, но всеки път ми се пада някой различен древногръцки бог. Затова направо си казвам, че би било супер яко Зевс, Атина или Артемида да ми е родител. И Хера може да пасне за ролята. 

4.От поредицата Реликвите на смъртните, какъв предпочиташ да бъдеш – долноземец или нефилим?
Няколко пъти вече съм споменавала, че не ми е любимата поредица и всъщност не съм много навътре с цялата фентъзи система. На въпроса обаче мога да отговоря - нефилим, sin dudas. 

5.В поредицата за Хари Потър, в кой дом бихте били?
Според Pottermore съм сто процента Грифиндор, няма да споря. Безспорно е любимият ми дом, горд грифиндорец съм и за нищо на света не бих си го сменила. 

6.В поредицата Дивергенти, коя би била вашата каста?
Считам се за авантюристична персона, имам склонност към приключения и някакви опасности, поради което казвам Безстрашни. Любопитно ми е да изуча страховете си, тъй като мислейки за тях не мога да изтъкна най-впечатляващи и най-силни. Би било интересно да премина през този процес посредством куп серуми и тренировки, а след това да опитам да ги преборя и току виж съм новата Сикс или Фор.

7.От поредицата The Northern Lights, какъв би бил вашият демон?
Чувала съм за поредицата, но не съм я чела, затова не мога да отговоря на въпроса. 

Тагвам Юли, Кая и Габи

неделя, 3 януари 2016 г.

One Lovely Blog Award


Съвсем случайно видях, че съм номинирана от Ади, Кая и Памела за One Lovely Blog Award и искам да благодаря и на двете! Изключително поласкана съм!

Правилата на наградите са следните:
1. Благодари на блогъра, който те е номинирал.
2. Копирай правилата.
3. Напиши 7 факта за себе си.
4. Номинирай 15 други блогъри за наградата и се подсигури, че знаят.
5. Сложи същата снимка в блога си и последвай блогъра, който те е номинирал.

7 факта за мен:
1. Най-голямата ми мечта в момента е да продължа образованието си в Барселона, Испания и да изградя кариерата си в Ню Йорк, САЩ.
2. Обожавам тефтерчета и тетрадки. Имам много от тях, но не съм достатъчно организирана и в края на краищата пиша във всички едновременно. След това преставам да ги ползвам и си купувам нови.
3. Изключително решителна и на моменти твърдоглава съм. Кажа ли си, че трябва да направя нещо, го правя без да се интересувам от каквото и да било.
4. Не понасям стаята ми за е разхвърляна и нещо да не си е на мястото.
5. Рядко съм положително настроена към промени, но когато се случи свиквам бързо.
6. След като съм говорила на чужд език ми е изключително трудно да превключа обратно на български, затова смесвам езиците. Другият вариант е да не се сещам за българската дума и да я кажа на испански/английски.
7. Любимите ми предмети в училище са испански, испанска литература и история.

На свой ред номинирам следните блогъри: