събота, 10 декември 2016 г.

Изпитът ми по английски се обърка напълно #Blogmas2016 Ден 8//9//10

10 декември 2016, 7:41
Включването ми е бързо, защото имам да убия десет минути, преди да тръгна към изпита. Предните два дни се въздържах от писане на постове именно заради него - изпитът ми по английски е последният езиков такъв, който ще направя в живота си (ако случайно не науча някой друг език де), а и е нещо важно, което ще ми служи за в бъдеще. Затова на осми си дадох почивка от блога в името на това да си припомня нормите, а пък вчера - просто за да не си създавам някакво (несъществуващо и без това?) напрежение. Привечер ще наваксам с разказа за изминалите дни, особено за девети, и като цяло ще се опитам да компенсирам за кратката липса на новини. А сега... сега може би е добре да отида и да хапна нещо, тъй като със сигурност няма да е много приятно да се окажа гладна по средата на writing task-а. Брб. 

21:28
Здрасти. След много часове, пак съм тук. 
Чудех се как да наваксам за изпуснатите дни, но и да не удължавам поста безпричинно. Затова реших да сбия осми колкото се може повече, за да се съсредоточа върху случилото се вчера и днес. Та - четвъртъкът беше скучен. Абсолютно нищо не се случи, затова... Петък. Денят на устния ми изпит за Кеймбридж. Фактът, че се събудих и пожелах да продължа да спя, показва, че не ми беше много притеснено. В 12 се видях с Дидко и двете отидохме да си взема дипломата по испански от Института Сервантес. Когато влязохме в кабинета, тя реши, че е напълно удачно за зашумка с нещо в раницата си, така че аз да не мога да чуя какво ми казва мъжът. По някаква причина реших, че ме пита за името ми, та автоматично отговорих "Ева Койчева" - рефлекс. След което настъпиха няколко секунди неловко мълчание, след които Диляна много объркано ме погледна и каза "Ева, той те попита за бащиното ти име, а ти каза всички други, освен него". Принципно съм свикнала да ми се случват такива работи, затова просто се изсмях, прибрах си дипломата и двете се запътихме към един китайски ресторант в центъра, където умряхме от преяждане. И понеже имахме около два часа до изпита - срещнахме се много преди него, за да "се упражняваме" (само ядохме),

убихме време пред стадион "Васил Левски" и в крайна сметка влязохме за изпит 50 минути преди зададения час. Видяхме се с някои от хората, с които бяхме на практикум, убихме напрежението и най-сетне стана 15:38 - време за Speaking. Не беше толкова зле, колкото предполагах, че ще бъде, но все пак си мисля, че можеше и двете да се справим малко по-добре. Не обичам да говоря предварително, затова чак след един месец ще се впусна в подробности кое-какво - първо да видя взимам ли я дипломата или не я взимам. 

След това преживяване се прибрах у нас и общо взето гледах корейска драма и ядох китайско, докато най-накрая не заспах от преумора и най-вече защото знаех, че трябва да стана рано. Изпитът ми тази сутрин започна в девет. Перипети имаше, разбира се - влязох в грешната стая и чаках Дидко да ме спаси, защото не се ориентирах къде да отида. Както и да е. Направихме теста, колко успешно - един Бог знае. Резултатите, както казах - чак след месец. Но пък ми олекна, че и това мина. Макар че ме е яд. Причината е следната - когато бях на практикма, определени упражнения ми бяха изключително лесни, а други - много трудни. Днес нещата бяха по абсолютно обратния начин. Онези трудните ги направих за по три-четири минути, а останалите - стоях и ги зяпах, все едно не го знам тоя език. Освен това (!!!) през цялото време на подготовката наблягах изключително много на структурата на писмо - формален стил, параграфи, обръщения и прочее. Днес, ако не можете да се досетите, опция за писмо нямаше. Та се наложи да си измислям някакви работи в движение. Мисля, че все пак се справих на високо ниво - ще видим...
След приключването на изпита с Дидко отидохме но Витошка, за
да се почерпя в името на това, че съм приключила и с тая задача. Купих си обувки и се отправих към любимото ми Коста, за да прекарам пет-шест часа с любимата ми Лина (hola, знам аз, че четеш ;)). Докато я чаках, гледах новата уеб драма на Каи и компания, за която вече веднъж писах, и хората ме подминаваха с учудени изражения, защото се усмихвах сама на себе си и от време на време повтарях репликите на героите, за да видя дали мога да произнеса някои корейски думички. Получих си предварително коледния подарък (прекрасенпрекрасенпрекрасен) и в общи линии си прекарахме много чил. Ще ми липсва да я виждам един месец, ама съм я предупредила, че няма да се отърве от мен в чатовете и видео разговорите.
Докато си седяхме ние най-спокойно (всъщност буквално си лежахме върху канапетата), от нищото чухме испанска реч. "Хехе, в Коста има испанци, нека ги подслушам", помислих си аз. "Чакай, знам тоя глас" беше следващата мисъл в ума ми. С Лина се спогледахме и отправихме поглед към мъжа, стоящ с гръб към нас, който, по някаква случайност на съдбата, беше Игнасио - учителят ни по испански. Щом и той осъзна, че сме там, тримата се позяпахме изненадани малко, дойде да си разменим две-три думи и ни представи на якото момче, с което беше там - предполагам бивш ученик от университета. Хора. Тоя приличаше на Даниел Радклиф брутално, кълна се, зяпах го с отворена уста. Покани ни даже да седнем на тяхната маса, ама ние сме учтиви и отказахме да им се бъркаме в разговора. Ама аз го наблюдавах. Притииии.
И... в общи линии е това. Сега съм си у нас, каня се да изям килограм мандарини и да си гледам драмата. Снощи я почнах, впрочем, и съм на пети епизод, защото е... прекрасна. Ако се интересувате - Uncontrollably fond (по незнайна пречена бях решила, че думата е found и сестра ми ме скастри, че не мога да чета... Предполагам, че просто някъде е било изписано грешно, и съм го запомнила така?) със Сузи и Kim Woo Bin. Бест тинг евър. Този е Bias wrecker, въпреки че не искам да го призная. Не мога да преодолея колко е яко злобното му изражение. Определено не е само то. Затова сега отивам да си го гледкам. 

1 коментар:

  1. Ева се завърна, юхууу! <3 Вярвам в теб и вярвам, че си се справила много добре на изпита! ♥ Прегръдки!

    ОтговорИзтриване