Страници

събота, 17 декември 2016 г.

Умора от правене на нищо #Blogmas2016 Ден 15//16//17


Ако не знаете как изглежда човек, чиито сили са изсмукани, каня ви да дойдете у нас и да ме видите сега - в 11 без десет в събота след четири часа учебна сесия и само два денс брейка и една малка почивка, за да сваря яките песни, които чух до тоя момент. Малко е странно да се чувствам толкова изморена, след като половин седмица си стоях у нас, лежах, боледувах си тихичко и гледах корейски сериали, учейки от дъжд на вятър, когато ми стане твърде дезориентирано. Но стигнах до заключението, че умора от мързел съществува. Сега съм скапана, защото принципно бях скапана и без желание за живот. 
Истината е, че съм уморена, защото днес бях на урок, после до НДК, до няколко магазина за подаръци и обратно у нас, където се хвърлих да уча веднага. 

Впрочем - нямам обяснение за пропуснатите два дни блогмас. Просто забравих, окей? 
В четвъртък, както казах в предния пост, отидох на училище. Още първи час ме изпържиха да пиша съчинение по испанска литература. Благодарение на това, че си бях написала доста подробни бележки още вкъщи, успях да приключа цялото нещо - страница и половина - в рамките на 30 минути и дори ми остана време да поправя разни грешки от бързина и да си поговоря с господина. Той така и не разбра, че първия час съм отсъствала, и тепърва сядам да се занимавам с това писмено. След неговия час имахме литература. Поради отсъствието на госпожата ни, по заместване влезе учителят, който неформално наричаме Дъмбълдор, макар и да няма нищо общо с него. Преподаваше ми литература в осми клас и тогава часовете преминаваха в... правене на нищо. Този път в името на доброто старо време с хората, с които бях в клас тогава, буквално ревяхме от смях, докато тоя човек говореше и директно си ни плюеше, докато се пали за Далчев. Не пропусна да ни понапсува под нос, но това беше нищо - на нас такива неща не ни правят впечатление. Вижте, за сметка на това оценихме миризмата на салам, която идваше от чантата му. След него испанският мина доста бързо, за да дойде английски - тест. Не съм фен на тестовете на господина. Не одобрявам начина, по който ги оценява, нито факта, че си затваря очите, когато види преписващ. Не ме кефи и мъмренето, че има хора, които преписват, защото, в крайна сметка, той е напълно виновен за това. Уча английски от 12 години и съм със самочувствието, че малко или много го знам. Същото се отнася за всички момчета от класа ми, които са до един със сертификати. Но винаги имат тройки и четворки. Само за сравнение - хората с пищови безвъзмездно получават петици и шестици и им се разминава всеки път, без значение дали са хванати или не. Очакванията ми за резултатите този път са високи, защото много учих и наистина се постарах. Но самият тест не мина безпроблемно, защото великият ми господин реши, че аз съм най-подходящият човек, с който да се заяде. Разбира се, не си замълчах и тайно се насладих на тишината, която настана в стаята, след като му отправих умишлено злобна забележка. Има неща, които мога да търпя. Но след като аз съм една от тримата сигурно с тетрадки, нямам изпуснати планове, слушам и пиша всичко, не мисля, че е много удачно да ме иронизира с думите "Ако беше по-внимателна и беше слушала упражненията, щеше да знаеш фразовите глаголи". Аз фразови глаголи знам. Ама... окей, ако продължа с тая тема, ще стигна много далеч, така че благодаря, че четохте това душевно излияние. Стига ви толкова.
Вчера спах до късно, танцувах си вкъщи, гледах драма, но накрая на деня бях толкова hype заради липсата на разговори с човеци, че спамих кой ли не с какво ли не, молих ги никога повече да не ми позволяват да си оставам вкъщи. Защото се случи така, че гледах 30 минути кпоп флашмоб в Мюнхен, а след това си пуснах десетчасова версия на Сехун, който повтаря shawty imma party till the sundown и изслушах притеснително много.
Та, вече ви казах какво правих днес. Но искам да наблегна специално на посещението си в НДК, защото... не знам, не го чувствам толкова пълноценно тази година. Не бях особено въодушевена по една или друга причина, и се надявах, че щом вляза и видя познатата книжна атмосфера, многото хора с книги в ръце и познатите лица от издателствата, ще се развълнувам. Но не стана така. Може би вече съм се нагледала на това - познато ми е кое къде е, няма толкова много новости... не знам. Не си купих книги. Взех само една за подарък, при това много спонтанно. Прибрах се едва ли не само с едно каталогче. Не говорих дори с блогърите и влогърите, които стояха на някои от щандовете. Това обаче отдавам на блъскащите се баби, които явно се страхуваха книгите да не избягат или нещо такова. Няма да ви казвам колко пъти ме настъпиха. Надявам се Панаирът да е бил по-вълнуващ и ползотворен за тези от вас, които са го посетили. Това, което направих аз, беше да набележа две-три заглавия, които да взема със стипендията си. Така че... няма нови книги за мен. Само "Бай Ганьо", "Чичовци" и "Под Игото", които просто трябва да си припомня ,защото... о, любими матури. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар