Страници

петък, 2 декември 2016 г.

Защо денс брейковете са важни #Blogmas2016 Ден 2

10:20 ч., 2.12.2016
Нека ви кажа едно нещо за ученето до късно - не го правете! Ще влезете в омагьосан кръг, от който няма излизане!
Снощи за поредна вечер стоях до посред нощите, за да довърша още едно интерпретативно съчинение за курса по литература, на който ходя вече втора година (на седмица по две съчинения - сами можете да пресметнете колко съм написала досега). Та, свърших около 12 и половина. Заспах не по-рано от три, защото и аз не знам защо. И станах в девет и нещо, което е абсолютно против принципите ми. Предпочитам да ставам по-рано, защото така денят ми е по-дълъг и се чувствам по-пълноценно откъм дейности. Опитвам се да променя този режим безуспешно от около месец и затова си позволявам да ви кажа никога да не изпадате в подобна рутина, защото ще изсмуче животчето ви, обещавам. 
И все пак не си довърших съчинението, защото се отчаях от факта, че писах толкова много по двете тези, че минах лимита от два листа... 
Ако има едно яко нещо в цялата тая ситуация, то това са денс брейковете. Докато уча за училище или пиша съчинения, винаги си пускам някой кпоп стрийм в ютуб (на изчезване са - налага ми се да слушам записи, макар че предпочитам да е лайв, за да си чатя с останалите слушащи) и когато пуснат някоя моя любима песен (за пример давам Monster на ЕXO, DOPE на BTS и Haru Haru на Bigbang) изведнъж просто хвърлям молива или химикалката и танцувам в седнало положение. След това продължавам да си пиша. И така до следващия денс брейк. По този начин хем си взимам заслужените почивки, хем се забавлявам. Пък от време на време споделям и в туитър и инстаграм стори за случващото се. Трагедията е пълна.
И така, стана и половина. Плановете ми за деня не са много точни, но в общи линии трябва да отида до офис на Спиди, за да взема един от подаръците за Коледа, да отида на училище и след това на кафе с приятелки, за да отбележим петъка. Докато стане време за това обаче аз ще си помързелувам с, представяте ли си, книга! Както споменах вчера - изборът ми е "Бялата кралица" от Филипа Грегъри. Да видим...

20:46
Няколко неща имам да кажа.
Първо. Не успях да гледам МАМА наградите днеска, защото бях на училище. Щастлива съм за тези, които са взели ЕХО, радвам се и за BTS. Ама най-прекрасното нещо от цялото събитие, ако трябва да бъда напълно честна, е изпълнението на ЕХО. Гледах го три пъти, все стоейки с отворена уста, щото... Нзнз, хайде да си говорим за Бекхюн със светли очи и Сухо с червена коса и всички останали, щото изглеждат перфектно и омг. Хайп.
Второ. Не четох книгата, както обещах да направя. Вместо това малко, след като написах горната част на поста, хукнах по задачи (събиране на коледни подаръци от различни части на София). Подраних с един час за училище, ама поне най-добрите ми приятелки също се бяха излъгали, та 40 минути ревахме заедно за университетите, в които ще кандидатстваме. В някой от следващите постове сигурно ще ви разкажа за това по-подробно, също и за ученето, към което съм се ориентирала.
Трето. Пълно бездействие. Все още имам да препиша половината интерпретативно, което трябва да предам утре, но... а ми, гледам изпълнението на ЕХО пак и се опитвам да разбера защо хората, на които пиша, са решили точно сега да не ми отговарят. Планирам да прекарам остатъка от вечерта гледайки Flower boy next door, защото ми трябва причина да игнорирам правилника за движение по пътищата още мъничко.
Окей, в момента не се сещам за нещо друго, което да включа. Ще се наложи да пренебрегна плановете, които изброих отгоре, за да завърша съчинението си. Затова сега отивам да търся стрийм с музика. И обещавам, че няма да стоя до три. 

1 коментар:

  1. Пожелавам ти успех тази година, дано те приемат в желаната специалност <3

    ОтговорИзтриване