Страници

неделя, 11 декември 2016 г.

Няма нищо лошо в гледането в една точка и денс брейковете #Blogmas 2016 Ден 11

Никога не съм била от хората, които мразят понеделниците - казвала съм го неведнъж. За сметка на това ненавиждам неделя вечерта. Все едно времето ме е стиснало в някой ъгъл. И само при мисълта за нещата, които трябва да осъществя следващите седем дни, ми става гадно - желание за каквото и да е ми се губи. Ситуацията тази вечер е тази, но се добавя малката вина, защото не отворих учебник днес, и лошото настроение, защото утре Лина заминава и няма да се виждаме около месец. Няма да я има, за да ходим да ядем и да храним хората, които мразим... Нвм, познайте кой ще ѝ спами нон-стоп, без да се съобразява от това къде е и какво прави. 
"Проспах" подобаващо единствения си почивен ден тази седмица. Като за начало, станах към десет. След това много дълго време държах майка ми в стаята ми, за да гледа кпоп клипове. Истината е, че тя сама пожела. Със сестра ми записахме диск с песни за колата (само него слушаме, впрочем) и изглежда на мама ѝ харесва. Сама пожела да види клиповете на Mama и Monster, също полага усилия да запомни кои са Бекхюн и Шиумин, макар че първия още го бърка с Чаньол (един вид ѝ прощавам, защото... защото и двамата ги обичам много и CHANBAEK IS REAL ВИДЯХТЕ ЛИ СНИМКАТА В ПРОФИЛА НА СЕХУН???). Към 12 излязохме и след като свършихме планираните работи се отправихме към Сиела на Витошка (да, изглежда, че всеки ден съм някъде около тоя булевард, да), за да купим няколко подаръка. Няма да споменавам какви са, защото хората, за които са предвидени, може би ще прочетат това. Но... ето ви един факт. Влязох в книжарница за първи път от няколко месеца и в първия момент се стреснах. Буквално се почувствах, все едно попадам в някакъв друг свят. Забравила съм кое къде се намира, удивих се колко много нови книги са излязли, докато аз съм се занимавала с други работи... Посещението беше полезно - оправихме се с подаръците, а аз набелязах книги за себе си, които да си купя със стипендията от "1000 стипендии". 
От тогава бездействам и ям мандарини. Изгледах два-три епизода на драмата, лежах си, търсих нова музика, опаковах новите придобивки за приятели и семейство и много дълго време се опитвах да убедя самата себе си да седна и поне да препиша урока за "Чичовци", който изпуснах вчера. Но не. Продължих да ям мандарини, гледайки в нищото. Не ме е яд, че си позволявам подобни своеволия по един ден в седмицата. Дванайсти клас съм. До вчера се тормозех с изпити. Сега тепърва предстоят класните ми. Междувременно всяка седмица имам изпитвания, пиша по две съчинения, уча за кандидат-студентски изпити и тайно се стресирам за оценки, кандидатстване, заминаването в чужбина и куп други глупости. Мисля, че заслужавам ден, в който напълно да изключа и дори гледането в една точка да ми е приятно. Май с всеки изминал ден умората се увеличава. 
Щастие в такива дни намирам в песните, които имат такъв бас, че карат слушалките ми да вибрират, без да съм увеличила звука на сто. Такава е песента, която публикувам днес. Дамерих я благодарение на българска група от танцьори, които правят кавъри на танци. Те ме открехнаха към тая част на ютуб също. Прекарах час и малко в гледане на всичките им изпълнения, а и такива на други български формации. Харесва ми, че все пак има хора на моята възраст (пък и бая по-малки), които имат желание да се занимават с това, правят го и отгоре на всичкото им се получава жестоко! Абсолютен респект от мен. Аз не мога от такси да сляза, без да падна. (Помолих приятелките си да не споменават този нещастен случай, но самата аз не мога да спра да правя препратки към него, защото от моята гледна точка беше брутално смешно, а не мога да си представя какво са си помислили всички хора, които ме гледаха отстрани...)
Току-що се пусна Monster, а аз забелязах, че сестра ми е е в стаята. А може би аз трябва поне урока по история да си прочета. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар