Страници

неделя, 6 ноември 2016 г.

Какво чета напоследък? (няколко месеца по-късно)

Честно казано, дори на мен ми е малко трудно да обобщя отговора на горезададения въпрос. Малко е сложно. Защото четенето ми през последните месеци е всякакво, но почти не свързано с реални книги.
Чета например доста от учебника по история - историческа паралелка съм и се очаква да знам всеки един миниатюрен детайл от управлението на всеки един владетел в предела на България (независимо в кой период от съществуването ѝ). В тази връзка често седя и си мисля дали беше добра идея да избирам този профил - не ми трябва за кандидатстване, а заема по-голямата част от времето ми в училище. После обаче се сещам, че аз обичам история и много се кефя, когато в някой филм или дори списание е споменато събитие, за което аз знам много. И така разбирам абсолютно всичко. Даже по-добре от други зрители/читатели. В обобщение - историята е яка. Понякога ме кара да съжалявам, че я записах, ама после ми минава.
Чета също така табелите по улиците и разни случайни надписи по облегалките на седалките в градския транспорт. Те са в оскъдица в автобус номер 72, тъй като от скоро превозните средства са новички и още не е минало достатъчно време, че да бъдат вандализирани. Но за сметка на това любимият автобус номер 11, след това и 9, са доста богати откъм улично изкуство.
Най-много чета субтитри на корейски сериали. 
Знам как звучи това. На ден отделям по час или два, за да ги гледам, вместо да седя и да чета нещо наистина стойностно. "Наистина стойностно". По принцип е така, да. Ама... Ама всеки от вас, чел някои от последните ми публикации, знае, че напоследък съм доооста (повече от това) запалена по корейската поп култура и... а ми общо взето разбрах за съществуването на Lee Jong Suk и сега целта в живота ми е да изгледам всеки един сериал, в който той се появява. Засега съм навътре с W, Doctro Stranger и Pinoccio. В тази категория мога да броя и субтитрите към всички видеа в ютуб на ЕХО, които съм изгледала. И повярвайте ми. Те са много. 
Преди няколко вечери спамех най-добрата си приятелка с някакви крак видеа - стоях може би до два часа през нощта, смеейки се истерично на войсовър-и на английски. Същата вечер свалих повече от стотина мемета. Няма да ви казвам какво намерих сутринта в историята на браузъра. 
Нека да се върна отново на четенето. Не ми е готино да призная, че напоследък книгите са последния ми приоритет. Но пък считам това време като един вид почивка от всички маратонни месеци (особено летните), в които четях по повече от десет. Сега съм един вид в reading slump, за който сама съм си виновна. Искам да се отъвра от него и най-накрая да прочета "Двор от мъгла и ярост", например, но май наистина Lee Jong Suk ми е приоритет. Bdekhyun също.
(отварям малка скобичка - exo-l, защо не гласувате за мама наградите, а стоите и четете безсмисления ми пост?)
Ще излъжа, ако кажа, че въобще не съм пипвала реална книга. Онази вечер приключих "Вероника решава да умре" от Паулу Коелю. 200 страници е, но това няма значение. Книгата ми беше едновременно малко странна и... поучителна? От мнооого време не бях чела толкова увлекателно написана книга. Само за сравнение - при нея попивах всяка една думичка, напечатана на страницата, докато четейки "Майстора и Маргарита" (в момента я довършвам) ми се ще да карам по диагонал, защото... много герои, не знам какво става, малко съм изплашена, защото не искам да се подхлъзна на нещо мазно и да бъда блъсната?
Основният ми проблем не е липсата на четене, а отсъствието тук, в блога ми. Обожавам да пиша тук, по някакъв начин да се свързвам с хората, които ме четат и съответно да разглеждам чужди блогове. Но като че ли отсъствието на книги провокира Ева да изчезне и от малкия си рай в интернет, оставяйки го неактивен за недопустимо дълго време. Joesonghamnida, както казват в Корея. Не мога да обещая, че ще променя това - доста не особено приятни неща, свързани с училище, се случват в момента, и ще ми бъде малко трудно да бъда много активна тук. Това се отнася най-вече за ревютата - почти никакъв шанс нямам да отделя няколко часа, за да пиша за някое заглавие, камо ли да го правя по няколко пъти на седмица. Joesonghamnida отново. Но пък може чат-пат да се включвам с такива рандъм постове? А? Какво ще кажете?
Ето ви една песничка, аз отивам да си правя табличката по история, която имам за домашно.