петък, 23 септември 2016 г.

Не помня как се пишат дейли постове

Онзи ден влязох в класната стая на предишния ми клас и едно от момичетата, което чете блога ми (Какво става, Мики? ;)) ме попита защо пиша само ревюта, къде са дейли постовете, защо не споделям за себе си. На излизане се запитах същите въпроси. И реших, че днес, вместо пост, свързан само и единствено с книгите, ще поговоря за 450 страници история на България, която трябва да науча тази година.
Шегувам се.
Не съвсем. Наистина трябва да ги науча. Част от последната ми година като гимназистка е - както учебникът по биология, така и десетките помагала по български и литература, безкрайните съчинения по испански, които може би ще ми помогнат мъничко да задобрея за матурата. Част са и часовете наред уроци по литература и английски, както и на изпитите за дипломи, на които трябва да се явя след по-малко от два месеца. Също интервютата с организации по телефона, честите разговори с школи за това и онова, следвани от правене на онлайн тестове за нива и куп подобни глупости.
И все пак не е трудно. Дванадесети клас съм и го казвам след първата (и най-лесна) седмица от годината. Така ще премие тя - в опити да наглася времето си за учене, почивка и спорт. Но какво да се прави. 
Предстоят ми много готини работи - така твърди запълненият ми органайзер. Като например
входни по физика, математика и всички други предмети, по които трябва да уча тази година. (Или поне през първия срок. Не знам дали в моето училище е практика, но обикновено се носи слуха, че дванадесетокласниците не са измежду най-заетите хора през втория срок. Отсега съм се захванала да мисля с какво друго, освен с прелистване на учебници, целящо преговор, ще се занимавам. Искам да работя в книжарница, например. И... да, това е. Изчерпах се.) И уроци по литература, които вече споменах. Миналата година също ходих, но разликата сега е, че ще бъда с най-добрите си приятелки и още едно момиче, с което се запознах преди цели пет години при същата учителка, при която ще ходим сега. Приятелите винаги правят ситуацията малко по-лека, отколкото е. Затова и си мисля, че тази учебна година като цяло ще бъде много готина. Оставям настрана целият потенциален стрес - нямам намерение да затъвам в лоши мисли, а но-скоро да се забавлявам насам-натам. Държа да кажа, че така ми нареди Челиева. Вече бившата ми госпожа по химия знае най-добре.
Не помня дали съм споменавала тук, но си взех изпита по испански? Вече имам диплома? Да, това е a thing от около два месеца. Малка гордост и прескочено препятствие. Сега ми предстои да си взема нивото по английски и вече всичките ми врати към университет в Европа са творени. Не че казвам, че на всяка цена искам да уча там - просто един от първите ми варианти е любимият ми Universitat de Barcelona. Преди две години бях в града и имах възможността да вляза вътре. Красота. Просто... добре, във вътрешния двор на ректората им имаше дръвчета с портокали. Исках да седна на някое стълбище или да се скрия под някоя маса в някой гигантски коридор и да си остана там, докато не дойде време да кандидатствам. 
Не съм сигурна къде е мястото на блога ми в цялата тая схема на 12ти клас. Определено няма да отсъства - никакво намерение нямам да си зарязвам детето. Но не съм сигурна до колко ще смогвам да пиша ревюта. Сами можете да забележите, че последните два месеца не ми бяха особено силни - нямах никакво желание за четене след няколкото маратона, в които участвах, и реших да си дам почивка от това, четейки по средно 2 страници на ден. Обаче аз имам надежда за през учебно време, защото обикновено книгите са това, което ме разтоварва в почивките между домашните. В настроение за различни жанрове съм, така че малките промени със сигурност ще бъдат отразени тук. Няма нищо лошо в малко развитие в читателските вкусове. Хем ще угодя на желанията си, хем ще запозная заинтересуваните от вас с книги, които може би не присъстват все още в списъците ви за четене.
Впрочем, в момента чета "Двор от рози и бодли" и я обичам. Четенето ѝ ми напомня малко на времето, в което бях обсебена от "Дивергенти" и това още повече ме привързва. От тоооооолкова много време не съм чела по този начин, че сама се изумявам как е възможно да бъда толкова погълната от история. Харесвамихаресвамихаресвами. И Там харесвам ;))). Може ли всички книги, които отлагам по една година, да се оказват толкова добри, колкото е тази?
И още нещо, преди да съм забравила - май кпопът ще се окаже сериозна пречка на ученето ми. Няма да ви кажа от колко часа вече седя и гледам клипове. Прави бяха Вик и Зин като казаха, че тая мания е като да си влезеш в ада доброволно. Виня сестра ми, която учи в 18-то. Не с корейски, а с японски, но това не е печка всеки ден да слушаме музика и да заспиваме на Moon lovers. А тоя сериал... И него обожавам. Ама ако започна да говоря за него, този пост ще стане поне два пъти, колкото е сега. 
След като изписах всичко това, мога да кажа, че съм позабравила как се пишат дейли постове. В началото (можете да забележите) думите ми не идваха, но... има място за развитие и припомняне. Ще трябва да търпите излиянията ми от време на време, особено когато не смогвам с писането на ревюта и просто изпитвам нужда да публикувам нещо. Bare with me. Обещавам, че няма да бъда много досадна. Ще ви говоря за книги, музика и сериали. Нали така обещах, когато създадох Stormy garden? :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар