Страници

събота, 27 август 2016 г.

Бях книжар в Orange за един ден

Бях книжар в Ориндж за един ден и това се оказа едно от най-впечатляващите и вълнуващите ми преживявания! 
Чудя се от къде да започна с този пост, защото, както винаги, когато съм страшно развълнувана, нямам търпение да спомена всичко, да изразя емоциите си, да изхвърля всичко, за да разберат и други за страхотното нещо, случило ми се. Но днес събитието изисква малко хронология с цел тези от вас, които не са чули за кампанията, да разберат малко повече.
Преди около месец видях във фейсбук, че Orange Center организира събитие, озаглавено "Стани книжар в Orange за един ден", което беше насочено само и единствено към читателите на възраст между 7 и 18 години. Последва много четене на публикуваната информация, разговори с приятели, желаещи да се включат, и час-два писане на първото (отнасящо се за вид работа) мотивационно писмо. Бях нервна и малко несигурна дали честността, изразена там, няма да ми изиграят лоша шега, но все пак го изпратих. Няколко седмици по-късно получих обратен мейл - бях одобрена за първата група младши книжари! Започна се чакането на интервюто. В деня, в който бе насрочено то, станах, изпълнена с желание - исках да получа възможността наистина да поработя, да се запозная както с организаторите, така и с децата, които също са кандидатствали и са потенциални нови книжни приятели. Искаше ми се да изпитам и собствените си способности - как ще се справя на интервю, ще преодолея ли бариерата за разговор с много непознати хора, а след това исках да разбера ще мога ли да приложа всичко това на практика между рафтовете с книги.
Интервюто беше емоция, която няма да забравя. Беше първото в живота ми и мисля, че се получи по най-блестящия начин. Благодаря за това на Деси, която организира събитието, Вал от "Детски книги", и всички други деца, които ме заредиха и развълнуваха през краткото ни време заедно. Беше... невероятно! 
27 август, днес, беше работният ми ден. Ето тук вече мислите ми се объркват и биват изместени от желанието да пиша и пиша колко страхотно беше. Наистина беше! 
Посрещнаха ме с широки усмивки, невероятно настроение, желание за работа, без никакво отегчение или умора! Накараха ме да се почувствам точно на мястото си - мен и Натали, "колежката" ми за краткия работен ден. Получих униформата и баджа си. Бях разведена из цялата книжарница, страхотните момичета и момче от Orange на Графа показаха и на двете ни всяко кътче, всеки рафт. Получихме шанса да помогнем с подредбата на доставени книги, а също подреждахме няколко централни рафтчета. Имахме дори собствено, отрупано (макар и не цялото) с книги, които сме чели и горещо препоръчваме! И научихме толкова много! За книжарницата - от това как функционира, през подредбата, зареждането на нови книги, времето за усилено посещение от клиенти, та чак до търсенето в базата данни, "ЕГН-то" на книгите и малко от процеса по разплащане. Говорихме много - имаше моменти, в които нямаше хора или само един-двама, обслужвани от един член на екипа, и затова имахме възможност да обсъждаме книги, интереси, желания, дори образование. 
Няма и час след стъпването ми в това магическо място и си обещах едно - някой ден, може би след година-две, отново ще се върна, но този път не като човек, търсещ книга, а като такъв, който е готов да направи всичко възможно, за да намери ново любимо заглавие за клиенти. Да - нагледно видях, че професията на книжаря не е най-лесната, но пък от друга страна е толкова ценна, вълнуваща, развиваща се... За краткото време, с което разполагах този ден, се убедих, че не напразно години наред си мечтая да работя там. Бях влюбена в идеята, а днес съм влюбена в реалността на това да работиш с книги. Някой ден...
Всичко, изброено досега, е ценно. Благодарна съм, че кампанията бе организирана и осъществена по невероятен начин. Страшно съм щастлива, че имах шанса да съм в първата група младши книжари! Благодаря!
Но най-големите благодарности днес дължа на старши книжарите - те приобщиха мен и втория младши книжар към екипа си, показаха ни, че книжарницата е истински втори дом. Доказаха ни неведнъж какво богатство е да разговаряш с хора, дадоха ни възможност да изразим себе си чрез книгите и какво ли още не... Именно те направиха преживяването толкова вълнуващо! Затова благодаря! (И да, мерси, че ми приехте поканата за приятелство във фейсбук :D)

Обобщено... не е възможно да се предаде този ден. Написах всичко. Изживях го, забавлявах се, усмихвах се, получих възможността да се докосна до работата и се влюбих в нея. Надявам се всички други деца по книжарниците на 27-ми да са изпитали същото, да са срещнали нови хора и да са създали силни приятелства! Дано и тези, които ще работят през следващите месеци, да обикнат работата - със сигурност ще мина през някоя книжарница, за да получа някоя друга препоръка! А ако някой ден видите, че кампанията е стартирана отново - не се колебайте и кандидатствайте! Опитайте! Обещавам ви - ще преживеете вълнение, което едва ли някога ще забравите! 

сряда, 24 август 2016 г.

Слънцето и книгите

Безброй пъти съм казвала и ще продължа да повтарям, че лятото е един от любимите ми сезони за четене. Изглежда не само на мен, а на много голяма част от четящото общество. 
Преди няколко месеца пуснах пост, именуван "Дъждовният ден и книгите", в който отбелязах, че не обичам стереотипи и се опитвам да спазвам дистанция от тях, но отново - не мога да се сдържа. Емоциите от вече миналата ми морска почивка все още ме държат и ме мотивират да посегна отново към тематичен пост. Днес искам да споделя с вас няколко заглавия, които ми се струва, че могат да бъдат оценени по-високо през лятото, отколкото през който и да било друг сезон. Както винаги - всички са минали личния ми "тест за издръжливост" и ги препоръчвам! Ако съм писала ревюта, то те ще бъдат отбелязани в заглавията на съответната книга.


Книгата е една от първите, които получих от издателство в замяна на ревю. Но всъщност не това е най-яркият ми и ценен спомен. В случая самата история на Уилиг превъзхожда всичко останало - тя е една от най-впечатляващите и интересни, които съм чела извън young adult категорията. Препоръчвам я като лятна книга, защото освен заглавието, което лесно се свързва със сезона, действието е смесица между contemporary и мистерия, примесени с малко трилър и любовна история - демек всичко, което искам, за да прекарам един чудесен ден на плажа. Или поне чудесни почивки между плуването. 


Темата на "Да остана ли?", а също и чувството, което поражда у читателя, зе отдалечава доста от това, което сме свикнали да четем като препоръки. Но все пак искам да я включа, защото не винаги комедия, развиваща се в слънчев европейски град, е перфектното четиво за запълване на времето. Понякога ми се иска да хвана нещо по-тежко, със сюжет, който ще провокира чувства, който ще ме накара да мисля и съпреживея трагедията на героите, без да я забравя няколко часа, след като затворя последната страница. "Да остана ли?" е само една между десетки заглавия, които можех да включа тук. Избрах нея, защото в сравнение с останалите, ме накара да плача. И не говоря за малко насълзяване на очите, а пакет носни кърпички и маратонно гледане на филма (в рамките на уикенда го изгледах пет пъти, ако не греша).

3. "Изборът" от Кийра Кас
Ще се учудя, ако все още има хора, които не са чували за поредицата "Изборът" на Кийра Кас. Постоянно се появява по различни групи за четящи и това страшно много ме радва. Всъщност тя влиза в списъка ми с най-най-най любими поредици и върви ръка за ръка с няколко лични и много скъпи спомени. Но да - лека, безкрайно забавна, с приятни герои, които предизвикват много различни мнения и емоции, мисля, че както първата книга, така и цялата поредица на Кийра Кас е напълно подходяща за горещия сезон.



4. "Кралици на красотата" от Либа Брей
За първата издадена в България книга на Либа Брей писах преди три-четири години в първия блог, посветен на книги, който водех. Той вече е личен и неподдържан, и затова няма как да ви дам линк към ревю за нея. Но нищо не ми пречи да споделя бързо-бързо следното: "Кралици на красотата" е великолепна! Забавна, изпълнена с ирония и скрит зад нея упрек към пластмасовото общество. Много и различни герои и интрига са сред качествата, които правят книгата ценна и не за изпускане! Откакто я прочетох, тя заема почитно място в списъка ми с любими заглавия, напомнящи за пътувания и приключения - точно като "Изборът".

5. "М като Магия" от Нийл Геймън
Не съм фен на сборниците с разкази - признавам си. Но съм забелязала, че именно през лятото съм по-склонна да посягам към тях. Особено когато не ми се чете нещо свръх дълго и със сложен сюжет, чието схващане ще ми отнеме повече усилия, отколкото съм готова да посветя. Наскоро прочетох първата си книга на Нийл Геймън (след много четене за автора като цяло по групи, блогове и други сайтове) и съм приятно изненадана. Не всички разкази ми харесаха, но въпреки това смело препоръчвам книгата на тези от вас, които проявяват интерес към Геймън или съответния формат на издания. Тематиката е интересна, граничеща с плашеща, което за моите вкусове си е плюс.

6. "Къде си, Бернадет?" от Мария Семпъл
Весела книга, не много дълга, но не и къса, която четете сякаш за час-два. Преди време писах за нея подробно, затова ви препоръчвам да прочетете оставеното ревю. Но ако нямате такова желание - съвсем обобщено: все ще намерите нещо, което да заобичате в "Къде си, Бернадет?", независимо от възрастта ви. Дори ако сте от читателите, търсещи нещо не чак толкова ангажиращо - книгата е лека, приятна, минава и заминава, но все пак оставя приятно, сладникаво чувство на задоволство.



7. "Рисунка за Айла" от Стефъни Пъркинс
Списък за летни книжни препоръки няма как да мине без някое от трите заглавия на Стефъни Пъркинс. И трите части от допълващата се поредица са страшно сладки, завладяващи и любими, но съм избрала да изкарам на по-преден план "Рисунка за Айла", последната, защото при нея по-изразен е мотивът за пътуването. Лятото винаги се асоциира с пътуване до някоя чужда страна или най-малко до морски или планински курорт. Затова смятам, че историята на Джош и Айла е напълно подходяща. 

четвъртък, 18 август 2016 г.

Оригинална корица vs. българска корица (Част III)

Напоследък си давам привидно лесни за изпълнение обещания, след което, още при първа възможност, ги нарушавам несъзнателно и без последствия. Спазването на месечен график за постовете за сравняване на корици е едно от тези обещания, които обаче не мога да подмина с пренебрежение. Не, със сигурност не са най-важната рубрика в блога ми, но я харесвам и ми е гузно, когато престъпвам собствените си планове с мисълта, че "следващия път" също е "път". Ядът не ми позволява да се извиня, а просто да се впусна в темата на днешната публикация, за да ви покажа кои са новите седем корици, които нямам търпение да коментирам.

"Тайната история" от Дона Тарт е една от любимите ми книги не само за тази година, но и по принцип. Не мога да си представя човек, който да не намира поне едно впечатляващо нещо в мрачния разказ за древногръцки, латински, ритуали и посвещения. Дори що се отнася до корицата. Точката ми в случая трябва да отиде за българския вариант, който всъщност е втори. Причината е, че изглежда страшно добре и привлекателна на рафта, хваща окото с избора на статуя, загатваща за съдържанието. Това може да се каже и за оригинала, но при него семплият дизайн изглежда твърде прост за съдържанието, което представя.

Помня деня, в който получих "Момичето от влака" от Паула Хоукинс - една от първите arc бройки, поверени в ръцете ми за ревю. Помня и мисълта, която мина през главата ми, когато видях корицата на живо. Не ми хареса. Има нещо в комбинацията на цветовете и самия дизайн, което ме кара недоверчиво да присвия очи към романа. От друга страна, оригиналът е всичко, което читателят иска от търсеното заглавие - загадъчно, семпло, но все пак съответстващо на обещания разказ и неговия жанр.

Изборът между двете издания на "Кралицата на Тиърлинг" е ясен - оригиналът е в пъти по-добър. Оригинален, впечатляващ с елементи и простота на фон, отвсякъде обира точките при сравнението. Но интересното тук е, че корицата, която виждаме в България, не е дело на роден артист, а е една от официалните обложки, съпътстващи романа. Например, същата е и във Великобритания, с малката разлика във фона. Сивият там обаче пак е за предпочитане пред жълтия. Не мога да го обясня и да се обоснова достатъчно убедително, но... просто не ми върви точно тази книга да изглежда по начина, по който я виждам всеки ден в библиотеката си.
"Алена кралица" е една от книгите, предизвикали безобразно много
противоположни мнения в книжната общност. Но мисля, че няма спор за едно - не може една корица да бъде провъзгласена за най-добра. Оригиналната е красива, мистериозна, изглежда заплашително и дава идея за развитието на действието. Детайлите са изключително красиви. Нашата версия притежава същите качества, като запазва основната идея, но я интерпретира по интересен (и изкусно осъществен) начин. А полу прозрачните надписи на живо са страхотно допълнение.

Когато навлизах в книжната среда, още по времето на "Дивергенти", много, много, много исках да прочета "Делириум" от Лорън Оливър, но дълго време тиражът беше изчерпан и нямаше изгледи да бъде пуснат нов. По случайност на съдбата веднъж попаднах на копие втора ръка и останах разочарована както от вида на книгата в ръцете си, така и от нейното съдържание. Признавам - отне ми мноооого време да осъзная какво изобразява картината отпред. Което само по себе си говори за качеството на изпълнението. Оригиналът също не е цвете за мирисане - изобщо не ме влекат корици с хора и най-вече техните лица, особено когато нямат абсолютно нищо общо с романа.

"Звезден полет", който приключих миналия месец, спада към категорията романи, чиито различни корици не мога да категоризирам. Обичам както оригиналната, така и нашата версия. Защото оригиналът, например, загатва за нещо магическо и просто изглежда много задоволяващо с комбинацията от синьо и златисто. Докато българската е страшно красива и детайлна, макар и да изглежда малко повече като снимка от енциклопедия. Не мога да избера една най-красива - и двете са прекрасни!


Последната книга, която много искам да коментирам, е прелестната "Самодива" от Краси Зуркова. И мисля, че тук всички ще сме на едно мнение. Българската версия не може да бъде надмината. Оригиналът (първо публикуван в Щатите) показва маковете, тясно свързани с историята, но нашата версия отваря вратите към магическия свят на Теа още по-широко. Черното, изящният силует на самодивата, маковете - изобразени са точно така, както читателят би си представил описаното от Краси. Елегантна е, примамваща, безкрайно красива. И несъмнения победител в "дуела".

петък, 12 август 2016 г.

"Правилата на привличането" от Симон Елкелес - Ревю

Ако не сте чели първата част от трилогията, "Перфектна химия", моля, не четете ревюто, тъй като то може да издаде нейния край и други важни моменти! 

Писането за книги, които са части от поредица, но и не проследяват историята на едни и същи персонажи (или ги преплитат леко), винаги е предизвикателство. От една страна опасността да повториш същите неща като миналия път е голяма. А от друга - тази, да кажеш коренно различни, също присъства. Подобен е случаят с "Правилата на привличането", само дето няма да изпадна в една от тези две крайности, а някъде помежду им.
След "Перфектна химия" исках силно продължение за вторият брат от фамилията Фуентес - Карлос, и се надявах на същите силни емоции, породени от сюжетни обрати, които изпитах при първата среща със Симон Елкелес. За съжаление трябва да призная, че не се получи точно така. И нека обясня.
Няма да се аргументирам, основавайки се на твърдението "историята е изчерпана", защото тя не е. Все пак трилогията не проследява историята на двама персонажи, а на цели три двойки - това дава на авторката цялата свобода на света, за да измисли какви ли не чудесни събития, кои от кои по-различни и вълнуващи от вече написаните. Мнението ми е, е Елкелес не е хванала правилната вълна, заради което книгата, колкото и да исках да я харесам, ми се стори малко скучна. Сюжетът, без да бъде сравняван с този на първата книга, остана еднообразен и лишен от емоцията, която даряваше частта с Алекс и Брит.
Мнението ми за "Правилата на привличането" със сигурност не е напълно негативно! Всъщност намерих много положителни черти както в персонажите, така и в самото действие, надминаващи тези от "Перфектна химия". Например семейните връзки. През цялата първа книга ми се струваше, че те постоянно се градят, без да създават пълна картина за читателите. Тогава ми хареса контраста между двете "противопоставени" семейства - това на Бритни и на Алекс. Но тук мисля, че ролята им е много по-силна, защото показва най-вече на какво са способни хората, за да опазят близките си. В това отношение е вложена много страст и желание, така че в крайна сметка образът на семейството да изглежда както правдоподобен, така и идеализиран до някаква степен.
Цялостно, идеята на книгата отново не е най-оригиналната, на която съм попадала, но има много по-малко клишета. А тези, които се срещат, са по-редки и в контекста на историята на Карлос и Киара стоят напълно подходящо. Дори помагат в изграждането на персонажите и оправдават много от изборите, които Симон Елкелес е направила за тях. 
Като героиня без някаква специална връзка с другите вече споменати, Киара може да бъде коментирана без излишни сравнения, макар че подходящо е това с Британи. В опита си да я представи като съвсем нормално момиче, някое от нас, от тълпата, авторката е забравила, че най-любимото клише на читателите е за онази мацка, която като се погледне в огледалото смята, че не е нищо специално, но всъщност, когато пусне дългите си коси, кара всички да полудяват. Няма спор - виждам каква е целта в изграждането ѝ, но не мисля, че финалният резултат е най-добрият възможен. 
Карлос, от друга страна, дори и да бъде "анализиран" самостоятелно, няма как да не бъде оправдан чрез по-големия си брат, Алекс. Защото, в крайна сметка, много от действията му са провокирани именно от него. Първата ни среща със средния брат Фуентес още в "Перфектна химия" го представя като момче, склонно да тръгне по грешния път, изпълнен с опасности, но също така способно да се спре и оцени ситуацията. А тук, в частта, посветена на него, не се дава ясна представа за намеренията зад взетия избор. В общи линии остава представата за подражаването на авторитета и тийнейджърския инат да "правиш каквото си поискаш". 
От всички изписани думи по адрес на Киара и Карлос мога да заключа следното - те не са съвършените герои, които се изискват от един типичен представител на романтичния жанр. Имат много недостатъци, които, каквото и да говоря, всъщност допринасят положително за образите им и ги правят достойни за симпатии. 
‘You’re dangerous,’ he says.
'Why?’
'Because you make me believe in the impossible.’
Най-интересната и любима черта от характерите на двама им, с която всъщност превъзхождат миналата двойка, е чувството за хумор. Да, Алекс ми беше забавен, но на Карлос се смях с глас. Някои от разговорите между него и половинката му ми се сториха толкова забавни, че си позволих за заграждам и рисувам по страниците, за да мога следващия път, когато чета книгата, да си спомня. А, повярвайте ми, аз ще я прочета отново, при това неведнъж. 
В други подобни поредици появата на стари персонажи се свежда до минимум - в една или най-много две сцени към края на романа, колкото да се отбележи тяхното присъствие и да се провокира умилението на читателя. Разликата тук е, че Алекс и Бритни имат огромна роля за развитието и изхода на събитията - не са оставени на заден план и макар тяхната сюжетна линия да не е на преден план, присъства. Освен това не е безпочвено оставена, колкото да се запълни обема с реплики и описания, а все пак има връзка с основната - тази на Карлос и Киара.
Мнението ми за книгата е страшно объркано - хем харесвам повечето ѝ аспекти, хем не приемам напълно останалите. "Правилата на привличането" не надхвърли очакванията ми, но не ме и разочарова напълно. Задоволително продължение на поредицата е, което приемам като подготовка за последната книга - "Верижна реакция". При всяко положение, ако вече сте прочели първата книга, не се колебайте да посегнете и към тази - още мъничко от фамилията Фуентес никога няма да бъде излишно!


Благодаря на издателство Ибис за книгата, която ми изпратиха, в замяна на честно ревю!

сряда, 10 август 2016 г.

Какво чета напоследък?

Напоследък чета... почти нищо.
Предполагам, че положението, в което съм в момента, може да бъде определено от буукблогърите и като цяло любителите на четенето като reading slump. Сама го нарекох така сутринта, гледайки клип на Саша Алсбърг. Принудена съм да се справям с последствията от маратонното четене вече от десетина дни и не съм доволна, защото реално съм прочела не повече от 100 страници в този период от време. Опитах се да започна "Баба праща поздрави и се извинява", но ентусиазмът ми секна на 33-та страница. Вместо да прекарвам по-мрачните летни дни в четене, аз "реших", че е изключително добра идея да се съсредоточа върху Gossip girl и двучасови фитнес тренировки, след които се прибирам все едно някой ме е карал насила да тичам 10 километра. 
В момента чета "Железният светилник". Оставих Бабата за момента, сега искам да се съсредоточа върху последната задължителна книга, която ще прочета през гимназиалната си кариера. Приключих с 25% от нея и ми харесва, но все още не мога да реша дали страшно много харесвам героите, или симпатиите ми са породени от сантименталност. Докато четете това, аз най-вероятно съм някъде около средата, а може и по-напред.
Имам да наваксвам с постове също. Явно reading slump-ът е и writing slump, защото да пиша любимите си ревюта последните десетина дни не е за предпочитане пред маратонното гледане на сериал. 
Негативните неща, които исках да спомена, спират тук! Защото съм твърдо решена да прекратя всякакви застои и с пълна сила да се завърна в любимото си пространство! Планирам известни промени в блога - не радикални, а просто отдалечаващи от рутинните постове, наричани от мен "посредствени". Искам да вкарам нещо ново, свежо. Нещо, което не се вижда във всеки втори блог. Този тип постове - "Какво чета?", е първата стъпка към освежаването. Замислила съм още няколко, които може би ще ви допаднат! Поне засега в главата ми изглеждат чудно! (смея се тук)
Сега ми идва да напиша "Ако харесахте видеото, дайте палец нагоре и споделете с приятелите си, за да...", но това не е видео, а пост, и аз не настоявам да споделяте и харесвате - всеки е свободен да го направи, ако пожелае. Затова ви изпращам позитивна енергия и пожелавам много мотивация за четене с надеждата да ми се върне и бързо-бързо да се върна в релси и да наваксам. Защото четенето и многото писане тук малко ми липсват. А и Gossip girl е към края си...

четвъртък, 4 август 2016 г.

10 причини да прочетете "Пророчеството на гарвана" от Маги Стийвотър

Маги Стийвотър е сравнително добре познат автор в България заради досега преведените ѝ книги - трилогията "вълците от Мърси Фолс", "Балада" и "Ридание". Въпреки първоначалната си популярност, нито една от тях не е толкова обичана, колкото е новата поредица на Маги - The raven cycle.
От повече от година слушам как освен световно известните влогъри и блогъри, собствените ми приятели се прехласват по всяка една излязла част и с нетърпение чакат новите. Известно време стоях настрана от шумотевицата, защото не бях сигурна дали The raven boys ще покрие завишените ми очаквания. Дори си я купих ей така, без особено намерение да я прочета, от един от базарите на книгата - беше завидно намалена. През седмицата на BookTube-A-Thon-а обаче си дадох като задача или да изслушам аудио книгата, или да прочета физическото копие и дори да не ми хареса - просто да се махне от TBR купчинката ми. За пореден път се убедих колко досадно е да започваш да четеш с предразсъдъци и колко удовлетворяващо е, след като ги преодолееш, книгата да надскочи очакванията ти и да се окаже някъде на челни позиции в списъка с любими четива. Затова съм тук днес - искам да накарам тези от вас, които все още не са си взели "Пророчеството на гарвана" поради някаква причина, да оставят всички чути мнения настрана и просто да ѝ дадат шанс, за да не съжаляват някой ден, че са чакали твърде много време.


10. Книгата няма точно фиксиран сюжет. Това бива приемано като нещо негативно от множество читатели - смята се, че я прави... безцелна. Но според мен решението действието да не се фокусира върху един-единствен върховен момент на напрежение, е най-правилното, което Маги е могла да вземе. Така историята остава отворена за бъдещо развитие в страшно много посоки и подсигурява интересния сюжет поне на още една част.

9. Магия, свръхестествено, фантастично. Тези три неща правят "Пророчеството на гарвана" плашеща, особено ако я четете по тъмно.


8. Лей линиите. Първоначално, когато чух за Лей линиите в аудио книгата, си помислих, че те са още нещо, измислено от авторката. Но след това проверих и се оказа, че лей линии се наричат енергийните канали, с които е осеяна Земята. Също, че Маги е направила сериозно проучване, за да си позволи да ги включи в романа и да дава предимно достоверна информация на читателите си.

7. "Само още пет странички"... Или с други думи - ако сте изпаднали в reading slump или просто не намирате подходяща книга - тази е потенциалният ви спасител. Историята в първите 50 страници звучи странна, но минете ли тях - попадате в един фантастично изграден свят, основаващ се на магия и мистерии, от който е трудно да излезете. Действието е динамично и нестихващо и чувството, когато спрете, е сякаш изпускате приключенията на героите.

6. Равновесие между диалог и описание. Не помня с точност дали имаше такова в трилогията за вълците, но тук ме впечатли равномерното разпределение между диалог между героите и описание на обстановката. С една дума - перфектно. Защото по този начин читателят получава възможно най-много от плашещата обстановка, успява да се докосне до всеки един от героите поотделно, докато са сами, и вижда как реагират, когато са заедно.

5. Предистория и основа. Всеки един от персонажите се отличава с уникален характер и предистория, но тя не прави единствено тях забележителни. Цялата история - целият свят на Маги Стийвотър се основава на обяснения, които, макар и не особено ясни на моменти, те карат да се чувстваш изключително удобно и като у дома си.

4. Стилът на писане и българският превод. Преводът на български език е страхотен! Твърдя го, защото прекарах няколко часа, слушайки аудио книгата и четейки на български. Интелигентно изразяване, придържане към стила на авторката. Който, от своя страна, е много интересен - множество нетипични думи са използвани на мястото на тези, които употребяваме в ежедневието си. Това може да е пречка в бързото четене, но пък обогатява речника и те кара да четеш внимателно и с разбиране, а не само за състезанието и завършените страници.

3. Обстановката. Това е комбинация от няколко точки, но заслужава да бъде отделена като причина сама по себе си. Светът на Маги Стийвотър е необикновен - едновременно реален ми магически, а обстановката, която създава, е напълно подходяща за това. Четейки, седиш и си представяш тъмнина, клони на дървета, мъгла, студен въздух, пръст под краката, магия...

2. Развитие на героите. От месеци не съм срещала история с толкова блестящо изградени персонажи. Между Ганзи, Блу, Адам, Ронан и Ноа няма застъпващи се характеристики - всеки от тях грее с нещо отличаващо се, има своя предистория, демони, поведение, отличителни белези, начин на говорене, дори излъчване, което читателят усеща, докато чете. Но съм убедена, че не целите им характери са разкрити в тази първа книга - със сигурност има още десетки неща, които всеки от тях ще покаже в другите три части от поредицата!

1. Книгите са четири! Още приключения, още Ганзи, Ронан, Адам, Ноа и Блу! Още няколко десетки часове щастие в присъствието на може би най-страхотните герои, които може да срещнете, в един непознат, комплексен, многопластов свят, който тепърва предстои да бъде разгадан след края на "Пророчеството на гарвана"!