Страници

сряда, 15 юни 2016 г.

June #AYEARATHON 2016 Wrap up

Обичам, обичам, обичам книжни маратони. За съжаление, не го казвам, защото съм се справила блестящо. Далеч не. Просто самата мисъл, че участвам, ме накара да се чувствам щастлива, мотивирана и готова да отделям по малко време почти всеки ден, за да почета. От сега нямам търпение за предстоящите!
#AYEARATHON за месец юни протече между шести и дванадесети, като категорията беше LGBTQQIAAP+. Няма да повтарям ненужна информация, която можете да разберете и от първия пост, който публикувах (линк отгоре!), затова направо преминавам към самите книги и процеса.
Бях избрала три книги, но успях да завърша едва две от тях, тъй като точно в този период се паднаха едни от най-важните ми класни и контролни. Също и рождения ми ден. От 11 юни вече съм пълнолетна и както можете да се досетите, възползвах се от новите си правомощия още същия ден. Но както и да е, това са главните причини за "мех" представянето ми през тази седмица. Прекрасното в ситуацията е, че и двете книги, които успях да завърша, са невероятни. Ето как протече тяхното прочитане:

6 юни, понеделник
"Скритият оракул" от Рик Риърдън, прочетени 130 страници.
7 юни, вторник
не четох
8 юни, сряда
"Скритият оракул", прочетени 30 страници
9 юни, четвъртък
"Скритият оракул", прочетени 98 страници
10 юни, петък
"Скритият оракул", прочетени 110 страници
11 юни, събота
не четох
12 юни, неделя
"Всеки ден" от Дейвид Левитан, прочетени 303 страници

Общ брой страници: 671

Както сами можете да видите, четох неравномерно, а и пропуснах два дни, но за сметка на това изпълних всичките си задължения. И все пак завърших две от избраните заглавия. Бих искала да говоря по-подробно за тях, но все още се колебая дали да споделя ревюта и за двете. "Скритият оракул" ми е пратена от издателството именно с тази цел, но въпреки това ще споделя, че е страхотна! Рик Риърдън е роден, за да бъде разказвач както за малки, така и за по-големи читатели, които могат на малко по-задълбочено ниво да се опитат да интерпретират действията на прекрасните му герои. 
"Всеки ден" обаче... Признавам - не очаквах особено много от Дейвид Левитан след неуспешния опит да прочета колаборацията му с Джон Грийн "Уил Грейсън, Уил Грейсън". Не помня какво беше мнението ми за неговите части, но това няма значение, защото обичам самостоятелния му роман. Малко е объркан. Обяснимо - главният му герой няма собствено тяло - всеки ден се събужда в нечие чуждо и заема живота му за 24 часа с мисълта, че никога повече няма да се срещне с него по този начин. Докато не среща момиче, което не иска да изпусне от поглед. Така представен, сюжетът изглежда и прост, и объркан, но всъщност е ужасно богат и вълнуващ, но не откъм невероятни обрати и екшън. Вълнуващ е заради всички представени гледни точки, принадлежащи само да един-единствен човек. Разсъжденията за любовта, сексуалността, вярата, правото да взимаш решения - всички разсъждения съвпадат почти напълно със собствените ми. Не бих казала, че се оприличавам с А, главният герой, но му симпатизирам ужасно много и се радвам, че по някакъв начин той може да достигне до читателите на книгата и да им каже, че може би всички притеснения, които имат, са нещо нормално.

Надявам се, ако сте участвали, тази седмица да е била успешна за вас и да сте прочели много разнообразни и впечатляващи книги! А ако си търсите такива, с които да се запознаете - препоръчвам ви "Скритият оракул" и "Всеки ден"с обещанието, че няма да съжалите за изгубеното време.

Няма коментари:

Публикуване на коментар