Страници

четвъртък, 31 март 2016 г.

March Wrap up and April TBR

Този месец въобще не съм доволна от работата, която свърших в блога, но пък наваксах с много книги и прочетох много повече, отколкото бях планирала в края на февруари. Както се и очакваше, отделих най-много време на книгите на Касандра Клеър, опитвайки се да наваксам преди издаването на първата книга от новата ѝ поредица "Лейди Полунощ". Официално завърших трилогията "Адските устройства" (Тук можете да намерите пост с нещата, с които ме спечели) и стигнах до последната книга от "Реликвите на смъртните". "Град от изгубени души" май се нарежда последна в списъка с любими книги от поредицата, най-вече защото ми липсваше искрата между героите, която съществува във всички останали. А също и заради тенденцията да се пишат скучни книги с невероятно напрегнат и интересен край. Не това е начинът, по който ще ме накарат да оценя високо някой роман.
Изключително дълго време търсих по американски сайтове опция за закупуване на Stolen от Луси Кристофър и като цяло опитите ми свършваха с около 30 долара и месец чакане в пощата, докато пристигне. Най-накрая се реших и намерих книгата в електронен вариант, а за една вечер я и прочетох. За пръв път попадам на Стокхолмския синдром в художествена литература и със сигурност няма да е последен. Историята на Stolen много деликатно и постепенно загатва за него, като прави на моменти скучните разсъждения на главната героиня по-вълнуващи. На психологическо ниво романът заслужава най-висок рейтинг, но гледайки историята като цяло, не бих ѝ дала повече от четири от пет общо.
Един час от ден този месец отиде за третата част на Death note. До този момент не ми е любимата, защото огромна част от сюжета се върти около разследването и опитите да хванат масовия убиец, но пък имам огромни надежди за следващата, тъй като се включва нова героиня, предвещаваща много смут и интересни обрати.
Без да бъде планирано предварително, преди около една седмица грабнах "Тайната история" от рафта и зачетох ей така, колкото да убия времето. И за отрицателно време я довърших. Не мога да изразя мнението си, без да пиша с caps, без да подчертавам и да тракам гневно по клавиатурата, триейки и пишейки отново и отново едно и също изречение. Това ще ви спестя, защото със или без нервните ми изблици вие пак няма да разберете колко много, ужасно много обичам "Тайната история". Тя е една от двете книги, които оттук насетне ще ми служат като отговор за въпроса "Коя е любимата ти книга?". 
Последният роман, който завърших в рамките на март, е "Дете на пустинята" от Олуин Хамилтън. Тепърва предстои да набере популярност между читателите - все пак е съвсем скоро издадена. Аз получих копието си за ревю от издателство Егмонт и след ден-два ще можете да прочетете обстойното ми мнение за дебютната книга на Хамилтън. Но с две думи, за да не пиша просто празни думи - не е най-лошата книга, която някога съм чела, но не е и най-добрата. Според мен има много дупки в сюжета и изграждането на света и героите, които се нуждаят от попълване. От които, обаче, произлизат и много положителни неща, които не мога да пренебрегна. В ревюто ще пиша за всички тях!
Отново не успях да завърша планираната от два месеца "Стъкленият меч" от Виктория Айвярд, но този път не я включвам в плановете си. Прочетох първите 30 страници и не намерих нищо, което да ме накара да продължа с интерес. Евентуално ще опитам отново, но за момента нямам големи надежди и очаквания. Но пък съм развълнувана за "Сезонът на злополуките", най-вече защото е сравнително ново заглавие на пазара, но няма особено много отзиви. Този път със сигурност ще приключа с "Реликвите" и конкретно с последната книга - "Град на небесен огън", а също така и "Лейди Полунощ" - все още нямам нито една от двете. Както върви тази година помежду им все ще си намеря други интересни заглавия. И вероятно в края на месеца отново ще имам огромна купчинка с книги, за които да пиша. Пожелавам на всеки да му се случва това!

Няма коментари:

Публикуване на коментар