неделя, 27 март 2016 г.

Дъждовният ден и книгите

Винаги съм искала да остана извън стереотипите и всички онези "обичайни" готини неща, които всеки смята за своя природа. Но днес съм в настроение да мина през всеки профил, който имам, за да оповестя, че имам намерение да си направя гореща чаша чай, да отворя прозореца и да почета книга в леглото си, забравяйки за домашните до края на седмицата и изобщо задълженията, които имам. Ще го сторя. Но преди това ще разнообразя блога си с кратък списък от седем книги, които се вписват в идеята ми за прекрасен дъждовен ден (като днешния). Разбира се, ще се радвам да чуя и вашите предпочитания и критерии, по които избирате какво да четете, докато вън ръми. 

1. "Тайната история" от Дона Тарт
В момента чета "Тайната история" и съм страшно впечатлена. За момента самият сюжет не е толкова интригуващ колкото героите и стилът на авторката (съответно и превода). Тази година уча философия и много от личностите, чиито реплики цитирам в часовете, биват споменавани от персонажите. Любопитно е как се навързва в контекста на художествената история. Именно този аспект прави книгата не толкова лека и бърза за четене, но за някои именно това би било приятно - бавно четене и осмисляне на всички идеи и препратки в компанията на необикновените герои. Самата аз вече нямам търпение отново да разгърна кориците.

2. "Всички наши места" от Дженифър Нивън
Дъждът напомня за нещо тежко и дълбоко - почти като темата на този роман. Историята на Финч и Вайълет е поднесена по лек начин, ненатрапчив, но без да прикрива или пропуска важни детайли. Най-важното е, че кара да се замислиш над теми, които за повечето хора са табу, макар и да са неразделна част от съществуването ни. Може би те не разведряват настроението в дъждовния ден, но пък го обогатяват, провокирайки мислите в посока, в която поемаме по-рядко, отколкото трябва.
(Ако желаете да прочетете мнението ми за книгата, кликнете върху заглавието.)

3. "Целувка за Ана" от Стефани Пъркинс
Абсолютно противоположна на "Всички наши места" е "Целувка за Ана" - светла, лека, изпълнена с щастливи емоции, които провокират усмивки. Това, че няма затормозяващи тели и безкрайно драматични моменти я прави една от книгите, които без проблем могат да бъдат прочетени за 4-5 часа - без да се става от леглото. А нуждата за още е лесна за утоляване - Стефани Пъркинс има още две книги, "Звезди за Лола" и "Рисунка за Айла", които в същия дух даряват читателя с увлекателно приключение.




4. "Друговремец" от Диана Габалдон
Ако следите блога ми от известно време знаете, че книгата и сериалът "Друговремец" са едни от най-любимите ми. И няма как да не пропусна да включа поне и едно от двете в някой списък. Смятам, че масивният роман е подходящ за тук, защото е достатъчно завладяващ, че да те погълне и пренесе в свят, от който излизаш много време след последната страница, когато вече най-вероятно не вали. И най-вероятно е друг ден.
(Преди време насипах пост с нещата, заради които да прочетете книгата. Можете да го намерите като кликнете върху заглавието.)


5. "Клетниците" от Виктор Юго
Колкото и да ми се иска да кажа, че съм чела оригинала на книгата, не мога. Със сигурност не съм усетила цялата красота на великолепното произведение на Юго, четейки съкратената ученическа версия, подарена ми от баща ми, но е достатъчно, за да кажа, че си струва да отделите един дъждовен следобед, за да почетете дори мъничко. Защо дъждовен? Може би защото дъждът, удрящ по листата на дърветата и по земята, ще допринесе за потискащата атмосфера на Париж и героите, чиито чувства най-често наподобяват тъмнината на природната картина.



6. "Лесна" от Тамара Уебър
Тематиката на "Лесна" също не е от тези, към които може да се подходи безотговорно и с лекомислие, защото, както "Всички наши места", засяга много въпроси, които без да усещаме стават все по-големи в обществото ни. Истината е, че прочетох книгата през лятото, лежейки си на плажа, и това ми дава правото да кажа, че би стояла перфектно на фона на дъждец, докато си седя в леглото. Слънцето просто не ѝ отива.
Книгата има и втора част, която е разказана от лицето на момчето в историята. Не съм я чела, но звучи доста интригуващо - винаги е полезно да се видят двете гледни точки.


7. "Фалшивият принц" от Дженифър Нилсен
Май никога не съм споменавала тази книга в блога си. Предполагам, че причината е, че не е една от любимите ми. Ала в същото време не е книга, която мразя или смятам за толкова лоша, че не заслужава да бъде препоръчвана. Истината е, че "Фалшивият принц" е увлекателна, но предвидима, което не е необичайно, тъй като според мен се определя като книга, близка до подрастващите, може би между 9 и 14 години. Лесна е за четене и историята, дори и с очевидна развръзка, заслужава да получи шанс.

Няма коментари:

Публикуване на коментар