събота, 12 март 2016 г.

"Гневът и зората" от Рене Ахдие - Ревю

Да представи някоя от любимите си книги е може би една от най-трудните задачи, с която трябва да се справи всеки блогър. Как да запазиш красотата на разказа такава, каквато е създадена от автора, за да приласкаеш читателите, но едновременно да я запазиш само и единствено за себе си във внезапен изблик на ревност? Това е моят проблем с "Гневът и зората" от Рене Ахдие - как да ви докажа колко цветна и емоционална е приказката на Шахризад и Халид без да изопачавам и издавам същинската част, но в същото време да ви убедя, че таи потенциал и може да бъде следващата ваша любима. 
Изключвайки любимата ми "Синдер" (и останалите части от поредицата), "Гневът и зората" е втората книга, базирана върху вече съществуваща история, която чета. Едва ли има някой, който никога не е чувал за "Хиляда и една нощ" или някоя от приказките на красивата Шехерезада. Известният сборник с приказки е в основата на книгата на Рене Ахдие, но не просто преразказан, а изваян в нещо ново, запазило златната сърцевина и украсено с още скъпоценности.
В началото очаквах историята да бъде максимално близка до оригинала и с нещо различно в самите приказки, които Шехерезада разказва на Шахриар. Нагласата ми остана на заден план след загадъчното начало с много следи за бъдещото развитие, които на този етап не разбирах. Ако бях прочела това, което всъщност очаквах, то "Гневът и зората" в никакъв случай нямаше да ме впечатли. Но с всички промени и посоката, в която поема историята, едва ли е трудно да се изтъкнат куп положителни черти. Още в началото стои различната от оригиналната причина Шахризад да пожертва живота си и да се съгласи да стане жена на халифа. След това е и начинът, по който провокира милостта му и със сладкодумието си изкарва наяве слабостите му. Решението приказките да бъдат само три и след това действието да се насочи към живота след събирането им, е според мен правилно и ключово за възприемането на книгата. Защото представете си да бяха същите приказки и герои, но с различни имена. Освен че разкрива сладкодумната красавица и жестокия владетел в друга светлина, образите им са показани така, че да предизвикат симпатиите на читателите заради уникалността и силата, с която са надарени. И Шахризад, и Халид притежават воля и мощ, показани по различен начин. Извън установените от оригинала рамки те са развити до степен, в която вече не приличат на персонажите от "Хиляда и една нощ", а изживяват своя собствена история, носят бреме на плещите си, съвсем различно от това на Шехерезада и Шахриар. Рене представя и двамата много земни. Халид, разбира се, е описан като романтичен герой, придобил твърдост в следствие на нещо особено в миналото му, но някои глави и отделни реплики издават слабостите и несигурностите му. Шахризад, от своя страна, освен перфектната си външност, притежава не толкова съвършен нрав. Оценявам колко борбена, сладкодумна и остроумна е - с две ръце съм "за" за силните и независими героини, но няма начин да пропусна моментите, в които ме изнервяше. Самоувереността ѝ от време на време преминава границите, които поставя историята. Мисля обаче, че те са само защитен механизъм тогава, когато издигнатата стена между нея и Халид, дори и Деспина, и Джалал, започва да поддава и първоначалната ѝ мисия избледнява на фона на новоразкритите чувства и привързаност. 
“I love you, a thousand times over. And I will never apologize for it.”

Внезапната любов на главните герои е от нещата, които според много блогъри не остават незабелязани, а също така спадат към негативните страни на книгата. Но бих се противопоставила на всеобщото мнение. Ритъмът на историята ми позволи много бързо да се впусна в прелестния Халифат и това, както и други малки детайли, не ми направиха лошо впечатление. Действието се развива бързо и стегнато, без особено много излишни детайли, и затова "любовта от пръв поглед" между Шази и Халид, която сама не бих нарекла така, изглежда като нещо съвсем нормално. 
Второстепенните герои в книгата, за разлика от много други, не са само за да красят или да начисляват още изписани думи. Всеки един има особена връзка с главните. Задача, към която се придържа, и важна роля. Иска ми се на тях да бъде обърнато много повече внимание във втората книга - Деспина и Джалал са много интересни и със сигурност заслужават много повече време от отреденото им тук. Не съм сигурна дали същото се отнася за Тарик, защото, ако трябва да бъда честна, макар и представен в добра светлина, не ми е от любимците. 
Това се отнася и за магията, леко загатната в "Гневът и зората". Не съм особено наясно с пределите ѝ поради това, че сцените, в които бива демонстрирана, са оскъдни на брой. Но със сигурност искам да видя този аспект от историята развит. Интересно допълнение е и без съмнение би отвело към нови и неочаквани обрати. 
“Get up, Shahrzad al-Khayzuran. You kneel before no one. Least of all me.”
Нещо важно, което много държа да отбележа, е преводът на българското издание. Не съм чела нищо оригинално от авторката, затова не мога да говоря за стил на писане (е, само споменавам за странно късите изречения, по едно на абзац, които явно са за подсилване на чувствата на героите). Но за сметка на това мога да споделя колко много ми хареса преводът. Изключително богат език за разликата от повечето романи, с които се срещам всеки ден. Освен това много от арабските думи са запазени и преведени в края на книгата. На моменти е трудно и малко досадно да се спира по средата на изречението и да се търсят преводи, за да не се изгуби смисълът, но се свиква сравнително бързо. Със сигурност това допринася за автентичното усещане. Както и прелестната корица. Само тя би била достатъчна причина да си купя книгата. 
Бих продължила с изброяването на всяко от нещата, които ми направиха впечатление и заради които обичам "Гневът и зората", но така ще разваля вашето удоволствие. А макар и да искам да запазя всеки ред от книгата само и единствено за себе си, всъщност бих се радвала и други хора да дадат шанс на този вариант на "Хиляда и една нощ". Защото колкото и да говоря за прекрасните персонажи и това, че четенето е сякаш гледате невероятно реалистично кино вместо страници с 30 букви, подредени по различни начини, единствено сами бихте се убедили, че книгата дарява с истинско щастие. 

4 коментара:

  1. Страхотен пост! Все едно виждам собственото си мнение! 😊

    ОтговорИзтриване
  2. Винаги пишеш прекрасни ревюта😄💜

    ОтговорИзтриване
  3. Забелязва се колко много ти е харесала книгата и това се предаде (поне на мен, докато четях ревюто). За първи път чета толкова обемно ревю на тази книга и се убеждавам, че тя трябва да се прочете. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Още едно страхотно ревю за книгата , Браво :) Вече имам чувството ,че всички я прочетоха само аз не съм : Д

    ОтговорИзтриване