четвъртък, 31 декември 2015 г.

Книжна равносметка - 2015

Миналата година по това време смело и страшно гордо заявих, че 2014 бе най-силната ми година откъм книги. Сега, 12 месеца по-късно, с още по-голямо щастие казвам, че разбих собствените си рекорди и доказах на себе си, че съм способна да се справя с плановете си, като завърших цели 89 книги! 
Бройката е много по-голяма от първоначално планираната. Идеята бе да завърша само 45 заглавия през 2015, но около май може би вече бях преминала тази бройка и промених предизвикателството си в Goodreads на 80. Тоест в момента съм го изпълнила на 111%. Освен него в началото на вече миналата година си бях поставила като цел да завърша поне половината от предизвикателството за стоте книги, в които те се отмятат по категории. Следвах го само няколко месеца, но след това се предадох и продължих да чета каквото ми харесва без да се притеснявам. Същото се отнася и за условието, което си поставих - на всеки пет прочетени книги да си купувам една. Можете да се досетите, че това не се случи, особено покрай панаирите в София. 
Истина - тези неща ги считам за провал, но от друга страна се оправдавам, защото да се придържаш към толкова много параграфи, докато едновременно с това се съобразяваш със странични училищни програми, курсове и така нататък, е мисия невъзможно.
За сметка на всичко това много нови неща, свързани с книгите и четенето, се случиха - много успехи. Най-важното от които - започнах съвместна работа с няколко от големите български издателства, които често ми изпращат копия за ревю! Благодарна съм за изключителната възможност и доверие на хората, които се съгласиха с предложението ми и които предложиха сами! Ще се постарая през идната година да съм още по-стегната в изпълнението на задълженията си!
Блогът ми отбеляза и рекордна посещаемост, за което трябва да благодаря на вас, читателите! Надявам се в бъдеще да не ви разочаровам и да продължавате да четете! Горното обещание се отнася и за вас!
Сега ще повторя нещо, което направих в миналогодишната книжна равносметка - ще направя списък с всички четива, до които успях да се докосна, а след това и кратък списък с най-любимите ми книги и причините. 
"Аутсайдерът" от Маркъс Зюсак
"Да остана ли?" от Гейл Форман
"Къде беше?" от Гейл Форман
"Звезди за Лола" от Стефъни Пъркинс
"Да се биеш с Рубен Улф" от Маркъс Зюсак
"Подборът" от Али Конди
"Разбий ме" от Тахара Мафи
"Рубиненочервено" от Керстин Гир
"Дядо Горио" от Балзак
"Сапфиреносиньо" от Керстин Гир
"Лъвът, вещицата и дрешника" от К. С. Луис
"Елинор и Парк" от Рейнбоу Роуъл
"Хари Потър и Философският камък"от Дж. К. Роулинг
"Хари Потър и Стаята на тайните"от Дж. К. Роулинг
"Хари Потър и затворникът от Азкабан"от Дж. К. Роулинг
"Хари Потър и Огненият бокал"от Дж. К. Роулинг
"Списъкът на омразата" от Дженифър Браун
"Смарагдовозелено" от Керстин Гир
"Хари Потър и Орденът на феникса"от Дж. К. Роулинг
"Тристан и Изолда"
"Хари Потър и Нечистокръвният принц"от Дж. К. Роулинг
"Хари Потър и Даровете на смъртта" от Дж. К. Роулинг
"Ние, лъжците" от Е. Локхарт
"Жената в черно" от Сюзан Хил
"Приказките на барда Бийдъл" от Дж. К. Роулинг
"История славянобългарска" от Паисий Хилендарски
"Къде си, Бернадет" от Мария Семпъл
"Аз бях тук" от Гейл Форман
"Разнищи ме" от Тахара Мафи
"Животът, какъвто го познавахме" от Сюзан Бет Пфефър
"Когато кучетата плачат" от Маркъс Зюсак
"Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас
"Полу лош" от Сали Грийн
"Светлината, която не виждаме" от Антъни Доър
"Полу див" от Сали Гийн
"Death note", първа част
"Нощният цирк" от Ерин Моргенстърн
"Обсебена от теб" от Силвия Дей
"Писма до мъртвите с любов" от Ава Дилийра
"Наследницата" от Кийра Кас
"Онова лято" от Лорън Уилиг
"Кралицата на Тиърлинг" от Ерика Йохансен
"Друговремец" от Диана Габалдон
"Всички наши места" от Дженифър Нивън
"Гераците" от Елин Пелин
"Възпламени ме" от Тахара Мафи
"Рисунка за Айла" от Стефъни Пъркинс
"Лесна" от Тамара Уебър
"Красива тайна" от Кристина Лорън
"Wallbanger" от Алис Клейтън
"Гондолата на времето" от Ева Фьолер
"Академия за вампири" от Ришел Мийд
"Десет малки негърчета" от Агата Кристи
"Girl online" от Зоуи Съг
"Чичовци" от Иван Вазов
"Не пускай ножа" от Патрик Нес
"Тайният дневник на Лора Палмър"
"Death note", втора част
"Окончателна директива" от Джеймс Дашнър
"Похитителят на мълнии" от Рик Риърдън
"Убийствена жега" от Ричард Касъл
"Морето на чудовищата" от Рик Риърдън
"In real life" от Cory Doctorow и Jen Wang
"Жътварят" от Тери Пратчет
"Бай Ганьо" от Алеко Константинов
"До Чикаго и назад" от Алеко Константинов
"Смъртта на мистър Морли" от Агата Кристи
"Момичето от влака" от Паула Хоукинс
"Островът на изгубените" от Мелиса де ла Круз
"Проклятието на титана" от Рик Риърдън
"Фенка" от Рейнбоу Роуъл
Поезия и публицистика от Христо Ботев
"To All the Boys I've Loved Before" от Jenny Han
"Под игото" от Иван Вазов
"Фалшивият принц" от Дженифър Нилсен
"Принцесата, разбойникът и фермерското момче" от Александра Бракен
"Седем години копнеж" от Силвия Дей
"Градът на гладните" от Рансъм Ригс
"Обетът" от Карина Хали
"Хари Потър и Философският камък", илюстрирано издание от Дж. К. Роулинг и Джим Кей
"Алена кралица" от Виктория Айвярд
"Среднощна корона" от Сара Дж. Маас
"Ключът за Блекторн" от Кевин Сендс
"Отровни думи" от Майте Каранса
"Магнус Чейс и Боговете на Асгард" от Рик Риърдън
"451 градуса по Фаренхайт" от Рей Бредбъри
"Огнената наследница" от Сара Дж. Маас
"Битката за лабиринта" от Рик Риърдън
"Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин

Миналата година бях щастлива от прочетените 77 книги и си пожелах през следващата да мина този рекорд. Така и стана. Но ще продължа тази новосформирала се традиция и отново ще отправя пожелание към себе си 2016 година да е по-успешна от 2015, въпреки предстоящите изпити, училище и съпътстващи неволи. Защото ако научих нещо от цялото четене и опити за надминаване, е че бездействието е породено от липсата на мотивация. А идеята да надминеш нещо, да завършиш предизвикателство и прочее, ти дава всичко необходимо, за да го сториш наистина. 
Сега нека изредя някои от любимите си романи, заедно с причините. 
"Елинор и Парк" от Рейнбоу Роуъл е първата книга от тази година, която спечели сърцето ми и не го напусна както повечето прочетени. Също така тя е и книгата с най-любимото ми ревю - него можете да прочетете тук. Влюбена съм в историята, героите, простотата на разказвача, но и силните чувства, които поражда у читателя. 
"Друговремец" от Диана Габалдон. Ако четете блога ми от известно време сигурно знаете, че заглавието на тази книга или името на някой герой задължително се появяват поне веднъж във всеки таг пост, който правя. Много ми се иска да кажа, че е любимият ми рома - няма да излъжа, но някак си не ми се иска да ги класирам. Затова ще ви кажа, че въпреки масивността му, трябва да бъде прочетен. А ако не ви се чете - приветствам ви да гледате сериала, сниман с изключителна точност по първоначалния източник. (Май това е единствената екранизация, която ще подкрепя по този начин, за която ще ви кажа, че можете да гледате без да сте чели книгата. Може би и "Игрите", но да не навлизаме в друга тема...). Тук можете да прочетете пост с причини да се обърнете към "Друговремец"/ревю на книгата.
"Момичето от влака" от Паула Хоукинс е друг роман, който ми направи огромно впечатление и още с първите си страници ме накара да се замисля за навлизане в този жанр. Сюжетната линия на книгата е необикновена и вълнуваща през цялото време, дори и да не се случва нищо конкретно. Ако желаете да разберете повече, кликнете тук
"Алена кралица" от Виктория Айвярд, която предизвика коренно различни мнения у читателите, стана една от любимите ми. Принципно съм читател, който се наслаждава на думите, историята и героите, и ако не искам да се замислям за евентуалната развръзка, не го правя. Може би ако се бях постарала щях да разгадая обрата тук - този, който накара много почитатели на жанра да оценят книгата изключително ниско. Но остана изненада. Няма да отричам, че Айвярд е взела оттук-оттам идеи и оригиналността е по-малко от всичко останало, обаче за сметка на това го е представила привлекателно, с интересни герои и моменти, в които сърцето ти започва да препуска заради съдбата на някой персонаж. Ревю за "Алена кралица" можете да прочетете тук
"Под игото" от Иван Вазов. Класика, която задължително трябва да присъства в този списък. Прочетох оригиналната версия на романа и се влюбих. Преди това бях от онези деца, които повтарят с раздразнение, че това е най-скучната книга, но реших да се преборя със себе си и да отделя време за аудио версията, след това и хартиената. И... Сега моля всеки, който ми каже нещо лошо, да отдели ден-два за тези 500 страници и да се опита да намери десетките различни характери, да оцени съдбите на тези българи и да осъзнае, че това е била действителността по онова време.
"Всички наши места" от Дженифър Нивън е последният роман в скромната ми класация. Със сигурност сте се докоснали или сте забелязали промо кампанията за книгата, която бе плъзнала навсякъде след излизането ѝ. Обикновено това нещо би ме подразнило, но този път с радост се включих, пишейки ревю, защото проблемите, заложени в историята на Финч и Вайълет трябва да бъдат разпространени из обществото, всеки трябва да има идея и да помага с каквото може.

Миналата година написах накратко и книгите, които очаквам с най-голямо нетърпение, но този път ще си направя удоволствието да напиша отделен пост, съсредоточен върху темата кои заглавия искам да видя на българския пазар през 2016-та.
В края на дадена година се чувствам длъжна да дам обещание на себе си - нещо малко, което да ме мотивира и някак си да обединява заниманията ми. Този път изборът беше лесен - не изпитах нужда да имам бурканче с категории или подобни неща, за да реша, че 2016-та ще бъде посветена на класически романи! Изключително, изключително много искам да се върна десетилетия и столетия назад, да чета книги за проблемите, които са вълнували тогавашните поколения, за опозная историята, за се докосна до други стилове и пластове на литературата. Най-вече да изляза от зоната си на комфорт - тийн/съвременните романи. Смятам, че моментът за това е идеален.
Тазгодишното ми предизвикателство в Goodreads ще започне със 70 книги. Както вече споменах, нямам никаква идея как ще протекат следващите месеци. Сигурно ще ги надмина, винаги надминавам зададени брой - вероятно отново ще разчитам на лятната ваканция и всички съпътстващи почивките маратони. Искам да внеса някаква интересна нотка към това. Ще се опитам да се водя и по това кратичко предизвикателство, което вчера съвсем случайно изскочи на стената ми във фейсбук. Категориите съответстват на няколко от миналогодишното предизвикателство за 100 книги, но това ми харесва повече - от една страна не те притиска, а от друга знам, че ще чета такива книги и шансът да го приключа успешно е много голям.

Благодарна съм за изминалата 2015 - беше успешна във всяко едно отношение. Без съмнение имаше спънки, но именно те ме накараха да търся начини за разрешаването им и след това да продължа да вървя още по-силна. Пожелавам на себе си и на всеки един от вас, четящите, следващите 365 дни да са изпълнени с преживявания, положителна емоция, мотивация и вдъхновение! Направете 2016 най-хубавата година в живота си досега! 

December Wrap up and January TBR

Време е да престана да повтарям, че времето минава бързо, направо лети. Факт е и мисля, че всички го усещаме. Особено в края на годината, около празниците, когато искаме или не въпросът дали миналите празненства не бяха преди едва няколко месеца изниква в главите ни. 
Преди да започна по същество искам да поздравя всички за изминалата година и да ви пожелая три пъти по-успешна 2016, било то откъм книги или живота като цяло! Следващите дни ще споделя с вас как премина 2015 що се отнася до четене, но не мисля, че ще засегна личния си живот - съмнявам се, че той би ви бил интересен. 
Декември бе успешен месец за мен, по-успешен от очакваното. В началото планирах да прочета само четири книги, но благодарение на свободното време и един кратък маратон (за който можете да прочетете тук) наваксах и в крайна сметка стана това, което тайно желаех - да наваксам с книгите, за да компенсирам за предните месеци. 
Прочетох "Отровни думи" от Майте Каранса заради срещата с писателката по време на Панаира на книгата в София, също половината от първата книга от трилогията ѝ - "Кланът на вълчицата". За съжаление тя не ми допадна много, затова не я и дочетох, но като цяло гласът на Каранса, нейният стил и идеи ме спечелиха. Непосредствено след това завърших и първата книга от новата поредица на Рик Риърдън - "Магнус Чейс и Боговете на Асгард". Можете да прочетете ревюто ми тук. Като ранен подарък от тайния ми дядо Коледа в училище (една от най-добрите ми приятелки) получих книга на Бредбъри с два негови романа. Прочетох "451 градуса по Фаренхайт" за няколко часа и сега имам нужда да говоря с някого за нея. 
За въпросния тридневен маратон завърших "Битката за Лабиринта" отново от Рик Риърдън, "Огнената наследница" от Сара Дж. Маас и "Игра на Тронове" от Джордж Р. Р. Мартин. За нито една от трите няма да има ревю, достатъчно е да кажа (вече за втори път), че са страхотни. "Огнената наследница" ме разочарова малко - очаквах да има повече екшън, нова информация и прочее, но се оказа, че написаното от Маас не е достатъчно, за да задоволи капризите ми. 
Нямам представа как ще прочете първият месец от новата година - нали ще ме съсипят от изпитвания за оформяне на оценки или ще се размина с текущите си. Затова ще заложа на четирите книги. Може би ще заменя някои, може би няма да прочета точно тези... Оказа се, че като предизвиквам себе си съм много по-склонна да върша работа. 
Със сигурност първото, което ще прочета (сигурно още днес) е "Баскервилското куче" от сър Артън Конан Дойл. Преди няколко месеца си я взех за 1-2 лева втора ръка и нямам никакво търпение, защото съм огромен фен на "Шерлок" - сериала с Бенедикт Къмбърбач. Като читател обаче не мога да се оставя само с филмовата адаптация - време е да се впусна между страниците.
Един милион пъти вече разказах за срещата си с Патрик Нес. Сега остава да прочета книгата, която подписа. А за да завърша бройката до четири реших най-сетне да прибегна до "Сезонът на костите" и "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън. Чувала съм заглавията тук и там, но всъщност не знам особено много за историята. Ще започна без каквито и да е предразсъдъци, пък каквото се случи. Мога да се надявам да са добри.
Последният дванадесети пост за тази година е написан. Остава ми след 30 дни да започна отначало. Бих казала, че се надявам това да не е единственото ново начало, дошло с настъпването на 2016-та, но като противник на new year's resolutions ви намигам шеговито и ви прошепвам просто "до другата година"! 

сряда, 30 декември 2015 г.

Holiday Booktube-a-thon 2015 Wrap up

От двадесет и седми до двадесет и девети декември се проведе последният официален годишен Booktube-a-thon маратон, в който аз, както се досещате, участвах. Исках този месец да наваксам с много книги, за да компенсирам предните два, но ваканцията ми започна с приятели, кафенета и събирания и застраши сериозно намеренията ми. Затова тези три изминали дни се изолирах колкото се може повече и се нагърбих със задачата на завърша и четирите предизвикателства на маратона. Ариел Бисет, една от любимите ми бууктюбърки, отново бе уцелила в десетката с тях. Условията бяха следните:  Да се прочете книга с бяло на корицата; книга-продължение на нещо, което си харесал през изминалата година; книга, получена като подарък; общо три книги. И аз, приятели, завърших всички. 
Романите, на които се спрях този път, са "Огнената наследница" от Сара Дж. Маас, "Битката за лабиринта" от Рик Риърдън и "Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин. Общият брой изчетени страници са 1637. Звучи невъзможно и приятелките ми от блогър групата все още не могат да повярват, че завърших "Игра на тронове" за около 24-25 часа, но... Когато нещо ми е наистина интересно, времето няма никакво значение, също и околните. Просто сядам и изяждам 700-те страници.
Не мисля да говоря подробно и да правя мини ревю на всяка една от книгите, защото мога да ги обобщя само с едно изречение - наистина ми харесаха! Знаех, че ще бъде така, затова и ги избрах. Три дни са малък период и предизвикателствата няма как да бъдат завършени, ако не се наслаждаваш на това, което четеш. 
Изборът ми беше доста труден, впрочем. На 27-ми вече бях започнала с "Огнената наследница" и реших да продължа с нея, защото и без това се вписваше в две от условията - продължение на нещо харесано и книга с бяло на корицата. Пърси Джаксън също харесах веднага - купих си я сама неотдавна и не ми се искаше да престои на рафта половин година. Отговаря на условието да се прочете книга продължение. Но след нея дойде трудната част - тази с подареното четиво. Защото тази Коледа реално получих само две книги, и двете - масивни. Върнах се назад, за да намеря нещо по-малко, подарено по друг повод, но отново в списъка ми бяха само "Игра на тронове" и "Играч първи, приготви се". В крайна сметка се спрях на началото на сагата - и без това с майка ми започнахме първи сезон на сериала преди няколко дни. Радвам се за решението си!
Сега остава да чакам следващия подобен маратон, както и възможност да участвам, разбира се! Надявам се тези три дни четене да са били успешни за решилите да се включат! 

събота, 26 декември 2015 г.

All I Want for Christmas Book TAG

http://clockworkbibliophile.tumblr.com/
Благодаря на всички, които ме поканиха да направя тага! Позакъснях с ден-два, но в името на новодошлото ми коледно настроение ще отговоря на няколко въпроса! Весела Коледа!

1. Кой герой искаш Дядо Коледа да остави под елхата ти?
Де да можех да се спра само на един... Май на върха на списъка ми са Джейми и Каол... И Ейрън, Кристиан, Хари, Трън, Каи... 

2. Кой герой би искал/а да целунеш под имел?
Всички изброени отгоре. Признавам си, Каол най-много ме влече. (Преди няколко дни получих третата книга от поредицата и нямам никакво търпение да я прочета заради Каол. И Селена. Но Каол, моля ви.)

3. Напиши твоя коледен списък за Дядо Коледа, кои ще бъдат твоите топ 5 книги в него?
1) "Игра на тронове"
2) Simon vs. the Homo Sapiens Agenda от
3) Everything, Everything от Nicola Yoon
4) Library of Souls от Рансъм Ригс
5) Me and Earl and the Dying girl от Джеси Андрюс.

4. Тайна е, че Дядо Коледа е в Хогуортс, какво най-много искаш да получиш?
Най-много исках да получа "Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин, ако става въпрос за книги. От страшно много време имам намерението да я прочета, но откакто с майка ми започнахме да гледаме сериала отначало ми се прииска още повече. Но ако говорим за други подаръци, то много исках "Монополи". Като малка ходех у една приятелка само и единствено за да играя. Днес мога да се похваля, че притежавам и двете споменати подаръчета! 


5. Получаваш да прекараш един ден с героите и филмовите актьори от един фендъм, кой ще избереш?
Без каквото и да било съмнение - кастът на "Хари Потър" ми е изборът. Независимо дали ще бъдат в ролите си на героите от поредицата или като самите себе си, сто на сто времето ми с тях би било оползотворено прекрасно. 

6. Кое измислено животно би искал/а да заеме мястото на Рудолф и което да срещнеш на покрива си?
Малко е странно, но жираф. Жирафите са ми любимите животни евър и ако имам шанса да заменя елен с бебе жираф - с огромно удоволствие!

7. Каниш 10 героя на твоето новогодишно парти, кои ще избереш?
Каол Уестфол, Анабет Чейс, Пърси Джаксън, Фред и Джордж Уизли, Кат от "Фенка", Ана от "Целувка за Ана", Джейми Фрейзър, Гуендолин Шепард и Селена Сардотиен. Очертава се доста интересно парти...

8. От кой герой ще излезе добър Дядо Коледа (не е задължително само външния вид, личността също се брои)?
Хрумна ми, че Етиен сен Клер от "Целувка за Ана" би се вписал в образа на белобрадия старец перфектно. Но не физически - определено няма нито един паралел помежду им. Етиен е достатъчно мил, отзивчив и добродушен, би бил перфектен дядо Коледа.

петък, 25 декември 2015 г.

Весела Коледа! Победител от giveaway-а! Blogmas #11

Весела Коледа на всички! Ето, че краят и на това дойде! В момента четете последният Блогмас пост за 2015 и това ме прави едновременно щастлива и малко тъжна. За мен беше огромно удоволствие да пиша, да чета отзивите ви и главно да знам, че има някой, който три пъти в седмицата влиза и чете написаното от мен! Приех го сериозно и заради това се извинявам, че вчера пропуснах предпоследния пост. Денят ми беше крайно не-коледен, времето вън не успя да ме предразположи като за Бъдни вечер и прекарах целия 24-ти в някакви рутинни дейности като всеки друг делничен ден. Вечерта се пооправи, къщата най-накрая замириса на сърмички и стана време да отваряме подаръците. В семейството ми не чакаме до сутринта на Коледа, а отваряме всичко под елхата предната вечер най-вече от нетърпение. Получих подаръци, изненади, Монополи... Радвах се на изненадите на останалите хора от семейството ми. И в полунощ стана време да изтегля победителя от giveaway-а.
Първо искам да благодаря на всички, които се включиха! Признавам си, че не очаквах да има желаещи и вашето включване ме зарадва ужасно много! Иска ми се да можех да подаря по нещо малко на всеки от вас, но за съжаление нямам тази възможност. Това, което мога да направя обаче, е да изтегля втори победител, който не бе обявен в официалния пост за състезанието. Реших, че след като това е втората Коледа на блога ми би било страхотно да зарадвам двама от вас. Наградата на втория изтеглен се състои в дрешка за книжка и книгоразделители като тези на първия! 
Първият късметлия, изтеглен на абсолютно случаен принцип чрез www.random.org, е номер 12 - Катерина Василева, а вторият, избран по същия начин, е номер 6 - BookTagsbyAna! Честито на двете ви! Ще осъществим връзка чрез оставените координати! Отново благодаря за участието както на вас, така и на останалите! При първа възможност ще подготвя още подобни състезания с награди!
И... с това официално закривам Blogmas! Надявам се да сте прекарали страхотно Бъдни вечер и да сте получили всички желани подаръци! Нека остатъкът от почивката ви е прекрасен, весело посрещане на новата 2016 година! Дотогава ще се срещнем още няколко пъти, но няма да пропусна нито една възможност да ви пожелая!

вторник, 22 декември 2015 г.

Откраднаха ми хапката в Мак Доналдс - Blogmas #10

Мислех днес да пропусна пост и да го оставя за... не знам за кога, но пък се случи нещо нелепо, което трябва да ви споделя.
Тръгнах си по-рано от училище, за да се видя с Вики, която си дойде от Германия, и нейна приятелка. Първо пътувахме час от училище до Гурко, после вървяхме в студа до КФС, за да разберем, че не предлагат вегетарианско меню, а след това се върнахме до Мак Доналдс, за да си вземем поне мактост. Касиерката ни беше брутално тъпа. Казвам го без да се извиня, убедена съм, че това не е най-приятната работа, но съжалявам, но не ми е приятно да слушам
"Оф, аре да го затварят тоя ресторант, че ми писна", "Ти къде си направи маникюра? - Младост 1. - Младост едно? - Да. - Ууу...", "Виж, донесоха ми стари салфетки!", "И кво, как е в Дойчланд? Аз мислех там да ходА". И след това вместо 23 лева за тръгне да тегли 230 от дебитната карта. Както и да е, тая а преживяхме, въпреки че забрави да даде от тъпите салфетки. Седнахме си отвън и по някакво съвпадение моя приятелка от училище мина. Обърнах се с гръб към масата, за да си поговорим за "Хамлет" с Бенедикт Къмбърбач и театъра като цяло, а в този момент мина някакъв дядо, който предлагаше на хората на всяка маса някакви носени чорапи за 20 стотинки. Не му обърнах внимание, защото си говорех с момичето, но в един момент чух как Вики и Плами настоятелно повтарят името ми. И, представете си, този си беше взел хапка от масата и я беше изял, гледайки Виктория право в очите, а след това, докато се обърна, си беше тръгнал. Не ми е за хапката, а за това, че само в България ще се случи подобно безсрамно нещо. Ако ме беше помолил щях да му дам. 
А след това докато чакахме едни Вики прошепна нещо от сорта на "Не гледай!" и някакъв друг мъж, размахващ малка бутилка с водка, се развика срещу нас "Не гледай бе, не гледай!". Не мисля, че искам да излизам от нас следващите дни...
Като цяло друго интересно не се случи днес. О, отидох на училище, за да бъда изпитана по история, а едно на ръка, че никой не писа отсъствия, а друго - гопожата не пожела да ме вдигне. Искаше да си говорим за това кой какво иска за Коледа. Много исках да ѝ отговоря, че искам да ме изпита, но честно, беше ми по-забавно да слушам останалите и да си говоря с едно момиче как някой ден ще живеем в огромна къща с една стая-библиотека.
Темата днес трябваше да е "Перфектната рецепта", но ще я отложа за четвъртък, защото чак утре с мама започваме да се подготвяме лека-полека за празниците, а аз имам намерение да правя няколко вида бисквитки и мъфини. Затова приключвам този пост тук и ви пожелавам лека нощ и приятен последен учебен ден за годината! 

понеделник, 21 декември 2015 г.

Софийски зимен панаир на книгата 2015 Wrap up

На тринадесети декември приключи Зимният международен панаир на книгата тук, в София, и както можете сами да се досетите, аз не останах с празни ръце и този път. Много обичам това сезонно събитие, защото не само е причина да изкарам спестяванията си и да си купя книги, които желая от страшно много време, но и ми носи онова коледно настроение, което само шопинг ден може да ми донесе. Този път обаче не беше само скитосването по четирите етажа на НДК. Имах възможността да се запозная лично с двама автори, единият от които несъмнено е един от любимите ми. Патрик Нес и Майте Каранса са на пиадестал в тазгодишното преживяване, но за тях подробно съм говорила в някои от предишните Блогмас постове. Ще избегна повторението като премина директно към книгите, с които се сдобих.
Първата и единствената, която забравих да снимам, е "Пърси Джаксън и Боговете на Олимп: Битката за Лабиринта" от Рик Риърдън. Тя е четвъртата част от поредицата и въпреки желанието ми да приключа с нея тази година, ще я оставя като щастие за началото на 2016-та. Същото се отнася всъщност и за останалите от списъка.
Друга книга, която си купих въпреки тънкото гласче в главата ми, е "Пророчеството на гарвана" от Маги Стийвотър. Мразя превода на заглавието, мразя ужасно грозната корица и обичам Маги. И я взех заради намалението на пет лева, което срещу 30-те, които бих дала за оригинално издание, ме изкуши в момента, в който исках да си купя още десетина книги. Мисля си, че този път ми е простено. Мненията за книгата са толкова хубави, че ще простя издънката на издателството и ще си я почета с удоволствие, скривайки смешковците от корицата с дрешка за книги.
Най-сетне се самоубедих да посегна към другата поредица на Касандра Клеър въпреки негативното си мнение за авторката. "Адските устройства" има много почитатели и се надявам след като прочета първата книга да се включа към лудостта. Това се отнася и за "Ясновидците" от Либа Брей, макар че Либа си я обичам заради "Кралици на красотата". И друг път съм казвала май, но корицата на новата книга е великолепна. Не знам кой е илюстраторът, но нека приеме моите адмирации - спечели ме. Ако не знаех за какво става въпрос, то със сигурност щях да си я купя само и единствено съдейки по нея.
Студио Артлайн изненадаха читателите си не само с пристигането на Патрик Нес, но и с излизането на последната му книга, "Ние, останалите, просто живеем тук". Не само съм горд притежател, но екземплярът ми си има и лично посвещение от автора. И още не съм преодоляла вълнението от този ден, признавам си. 
Бях хвърлила око на "Играч първи, приготви се" от много време и бях много щастлива да я взема от момичето на щанда, вече като моя собственост. Шокирана съм от размерите на книгата, но не и изплашена, защото знам, че ще ми хареса страшно много! "Станция единайсет" също. Тя е последната книга, която си купих в рамките на този панаир на книгата, и честно казано нямам представа кога ще дойде нейното време, но ме прави щастлива дори така, просто на рафта ми. Надявам се все пак да не остане толкова назад в списъка ми през следващите месеци. 
Това са всички книги, които се прибраха с мен през седмицата 8-13-ти. Нямам търпение да отделя време на всяка една от тях, макар и плановете ми за наближаващата нова година да са съсредоточени най-вече върху класически романи. Нека да бъда честна - никога няма да се откажа от моите guilty pleasures!

неделя, 20 декември 2015 г.

Любими зимни книги! Blogmas #9

Източник: Tumblr.com
До преди малко си мислех, че вчера беше петък, а аз имам още една свободна вечер без Блогмас. Но после прочетох в групата на класа, че утре сме на училище от по-късно и прекрасната надежда за един ден почивка повече се срина със скоростта на падаща звезда, запътила се право към коледното ми настроение. 
Но като изключим това, цялата атмосфера на декември ме кара да се чувствам неадекватно. Вече втора седмица съм на уроци в неделя, дните ми бяха претъпкани с контролни и изпитвания, времето вън не напомня поне мъничко за приближаващите празници. А Коледа е след само пет дни! Вече сме напълно готови с подаръците за повода (ако изключим липсата на един елемент от този на братовчедка ми) и поне това отпадна от главите ни. Но честно, не зная как ще издеяна последните три дни преди почивката. Негодуванието ми срещу тъпотията първият ни ден ваканция да е 24 декември е огромна. Това не е ваканция! Кое ще свърша по-напред - ще си взема дъх от глупостите в училище, ще довърша задълженията си, ще се видя с приятели или ще обърна внимание на семейството си? Въпросът ми е какъв е проблемът да ни пуснат три дни по-рано? И без това в учебно време нищо няма да правим... Тази ситуация ми напомня за миналата година, когато класното ни по испански беше буквално последният ден преди почивните дни. Познайте кой беше единственият клас за пети час в училище. Десети В. 
Преди около час завърших "451 градуса по Фаренхайт", но не смятам да пиша ревю, въпреки че ме впечатли и несъмнено считам тази книга за една от любимите ми. Не се чувствам напълно окей с това да пиша за книги, които спадат към класиките и са много над тийн и янг адълт литературата, която чета обикновено. Обикновено имат много повече пластове и значение, трябва да бъдат разгледани от много различни перспективи, а аз не бих могла да ги вмъкна само в един пост. Освен това наистина не желая да се опитвам. Става ли въпрос за класика, преживяването от четенето е малко по-лично и неподходящо за толкова публичност. Поради тази причина ревюто ми за "Граф Монте Кристо" стои в черновите вече повече от година.
Това обаче не ми пречи да кажа, че книгата несъмнено заслужава прочитане и ако някой ден не знаете како да вземете или се чувствате като за нещо по-сериозно, опитайте Бредбъри!
Сега планирам да довърша "Книга на тайните" от Ерика Суайлър. Вече я започнах, но вие знаете, че седмицата ми беше напрегната. А Бредбъри прочетох, защото го получих като подарък от една от най-добрите ми приятелки, а и беше в списъка ми с желания от много време. Но да, чувствам се виновно, че толкова много забавих книгата от Софтпрес и се надявам до утре по обед да съм я завършила. Струва ми се напълно реално - интересна е.
Темата на днешния пост по принцип е най-добрите празнични книги. В моят списък биха влезли "Коледна песен" от Чарлс Дикенс, която можете да спечелите от все още отворения Giveaway, като кликнете тук, също "Сняг вали" от  Джон Грийн, Морийн Джонсън и Лорън Миракъл. Споменавала съм я много пъти - несъмнено е едно от любимите ми празнични четива, макар и да не харесвам особено много разказът на Грийн. Харесвам "Girl online" от Зоуи Съг, която въпреки лятната си корица се развива през зимата. Сигурно има и други, но щом не мога да се сетя, то значи не са чак толкова близки до мен.
И... вече се изчерпах. До края на вечерта имам намерение да напиша два поста и да започна трети, а след това да се наспя хубаво, защото дори уикендите се събуждам в седем и си лягам след дванадесет. Надявам се идната седмица да е успешна за вас! И не забравяйте, че giveaway-ът свършва на 24-ти и ако искате да се включите, сега е моментът! 

петък, 18 декември 2015 г.

Пост, чиято главна тема съм аз - Blogmas #8

Някак си се бях настроила да пропусна днешния пост, но след това си напомних, че е тъпо да си наруша ритъма, да ви разочаровам (примерно) и да разочаровам себе си. А след това си казах, че днес се случиха достатъчно неща, които заслужават да бъдат запомнени, затова здрасти, добре дошли в предпоследния Блогмас петък!
Преди десетина минути се прибрах от вечер с приятелките си вън. Ходихме на пицария и аз завърших с половин неизядено калцоне, защото Диляна бе убеди да си взема голямо и че ще ми помогне да го изям. Не стана така. Но не това е най-интересното. Днес в класа си разменяхме подаръци, тъй като не се снае кой ще идва другата седмица и кой - не. Радва ме атмосферата, която се създаде. Всички се бяха облекли празнично, навсякъде имаше подаръци и коледна хартия и като цяло кеф. А приятелите ми ме познават прелестно. Вече си имам две книги повече, червило и парфюм, който издирвам вече от повече от година. Едва ли някой от подаряващите ще прочете това, но благодаря! Познайте кой ще чете цяла нощ, къпейки се в Зара и мажейки червено върху устните си. Аз.
Толкова съм уморена, че едвам гледам. Беше тежка седмица - очаквах го, така и стана. Но поне изкарах повечето оценки, с които да завърша срока успешно, изпитваха ме и правих тестове по всеки възможен предмет. Но оживях. Сега нямам търпение да се наспя хубаво, след като си сваля гел лака, защото утре сутрин имам час при маникюристката ми. И вода дилема със себе си - да си скъся ли ноктите или да ги оставя толкова дълги. Нямам снимка, с която да попитам вас по въпроса, но няма значение, маловажни подробности са това. 
Искам да благодаря на всички, които се включиха в giveaway-а! мислех, че няма да има желаещи, но съм щастлива! И се надявам до края на срока да има и други! Иска ми се да мога да раздам подаръци на всички ви!
Днес книжна тема няма, а дори и да имаше май щях да я прескоча, защото в момента не мога да мисля за нищо друго, освен за леглото ми. Поради тази причина сега ви казвам и чао и се извинявам, че този пост не е прегледан за правописни грешки - нямам търпението да отделя тези минути за това и се надявам да не са прекалено много! Нуждая се от дълъг душ, десетина страници Бредбъри и сън до десет! Надявам се седмицата ви да е минала успешно, дори и да е била напрегната, и приятен уикенд! 

вторник, 15 декември 2015 г.

Коледен Giveaway! (Затворен!) Blogmas #7

Времето да разкрия изненадата, която подготвях в продължение на половин месец, настъпи! Може би много от вас вече са се досетили - браво, но за тези, които не са - време е за първия giveaway в Stormy Garden!
Идеята ми хрумна спонтанно и в духа на Коледа - време не само за получаване, но и за даване. Това е вторият такъв празник на блога ми и още една прекрасна причина да зарадвам един от вас! Не се разминах без притеснения за това дали ще се получи, какво ще мога да ви предложа, какво всъщност би съвпаднало едновременно на времето и темата на блога ми. Така стигнах до скромните награди, които ще пристигнат при новия си собственик в края на месец декември!

Не мога да си представя Коледа без книга, която да ме зареди с необходимото настроение, да ме накара да се усмихна широко през някой мразовит ден, докато вън вали снежец, а аз съм в леглото и пия горещ шоколад. Затова избрах "Коледна песен" от Чарлс Дикенс. Новелата му е емблематична за това време от годината, олицетворява всеки един аспект от ежедневието и е достойна част от обстановката. Прелестна класика! Но за да бъде малко по-необикновено избрах издание на английски език с прекрасна корица, което би било прекрасно допълнение към книжната колекция на всеки читател, дори вече да има друг екземпляр.
Много исках да подаря и нещо, различно от книга, но все пак близко до тази тема. Затова реших да внеса в giveawa-a нещо по-лично, което не може да се намери по магазини и книжарници. Печелившият ще получи три ръчно направени от мен книгоразделителчета! Обсебена съм от тях и направих за себе си и за семейството си също, но коледните дизайни на снимките са единствените. И последният подарък, който съм ви подготвила, е отново ръчно изработена дрешка за книжка, която майка ми уши специално за повода.

Всеки може да участва в giveaway-a! Моля тези от вас, които не са навършили пълнолетие, да се допитат до родителите си. За да изпратя колета ще се нуждая от адреса ви. Единственото ограничение е да сте от България, тоест не е интернационално! Ако случайно има хора от чужбина - обещавам, че следващите подобни награди ще са достъпни и за вас!

Условията за участие са прости.
1. В коментарите отдолу отговорете на два от следните въпроси по избор:
   - Кои герои бихте вписали в списъка на добрите и списъка на лошите на дядо Коледа?
   - Коя е любимата ви прочетена през изминалата година книга и защо?
   - Коя е любимата ви част от Коледа?
   - Предпочитате да получавате или да давате подаръци? Защо?
2. Не забравяйте да напишете активен имейл или име на фейсбук профил, за да мога да се свържа с вас, ако спечелите!

Играта ще продължи от днес, 15 декември до 23:59 часа на 24 декември - десет дни да се включите! Победителят ще бъде изтеглен на случаен принцип чрез сайта random.org, като всеки един участник ще бъде включен в списъка само един път. На 25 декември в последния пост от Blogmas ще обявя кой ще получи подаръчетата, ще се свържа с него, и ако не получа отговор до три дни, ще се наложи да има второ теглене!
Желая късмет на всички!

неделя, 13 декември 2015 г.

Литературни герои в списъка на добрите - Blogmas #6

00:14 часа. Четиринадесет минути след полунощ е, вече неделя, което ми позволява да започна да пиша дневния Blogmas пост. Нямам никакво желание да си лягам все още - днес кофеинът и адреналинът ми дойдоха малко в повечко. Бих започнала хаотично, според това в какъв ред ще дойдат мислите ми, но ми се струва, че за вас ще е по-лесно да започна със самото начало на деня, за да ви изясня как стигнах до състояние, в което чета постове на Патрик Нес отпреди години.
Както вече може би знаете, днес се състоя представянето на новата книга на Нес "Ние, останалите, просто живеем тук". Въодушевена още в съня си за това станах в около девет, взех си обичайния душ, закусих, пих кафе и написах първата половина от съчинението си за курса тази сутрин. Между всички тези дейности си взимах може би половинчасови почивки за ютуб - едвам смогвам с всички клипове от любими блогъри. Ще ми липсва този график през януари. Но да, като цяло времето до два часа премина по този начин. Тръгнах към НДК по обяд, за да се срещна с моя приятелка и нейни две, да пием по кафе и да ме придружат на подписването. Това сигурно беше третото или четвъртото ми Коста кафе и трябва да призная, че много ми харесва, макар и да не намерих разликата между обикновено капучино и капучино със солен карамел. Ако някой има обяснение, моля да ми го даде. Преди това бях обходила всички етажи на Двореца и имах представа колко много хора има. Очаквах да висим два часа на опашка за писателя. Но когато вече официално се запътихме, реших да си проправя път през тълпата и
нелегално се наместих почти най-отпред, заедно с Гери, другарчето ми. В този момент не бях никак притеснена, мислех, че Патрик ще се усмихне, ще се подпише и ще продължи със следващия - вече се беше насъбрала доооста голяма тълпа. Заложих на основни реплики, ей така, да отбия номера, но когато застанах пред масата, рамо до рамо с любимия ми български илюстратор (засичали сме се на много събития, но все още нямам смелостта да се запозная лично с него!!!!), Йоана ми писа и си откраднах една папарашка снимка, за да ѝ се похваля. А той ме заговори. Не знам как се справих с говоря, при положение, че бях толкова превъзбудена от щастие. Когато Патрик ми подаде химикалката, за да напиша името си (което не знам защо той не разбра? но след това ми направи комплимент!), той грабна ръката ми и каза "Уау, колко красив маникюр имаш!", и аз просто "О, благодаря, благодаря, благодаря" и така нататък. Честно казано не си спомням какво говорихме, нищо, че беше едва преди няколко часа. Виня вълнението. Но той ми направи комплименти още няколко пъти и после, ето го момента на истината, ми подаде ръка, за да се здрависаме. Той. Ми. Подаде. Ръка. Патрик Нес. Нали знаете кой е той? Аз не видях никой друг, освен Стоян Атанасов, да се здрависва с него. И се чувствам някак си поласкана, безкрайно щастлива, все още под влиянието на адреналина и казах ли вече щастлива? 
Но да, получих така желаните минути с един от любимите си автори, също и написано лично за мен пожелание, и автограф. Мога да кажа съвсем честно, че това преживяване бе едно от най-хубавите ми тази година. Със сигурност се вълнувах малко повече, отколкото с Майте - чета Нес от повече време и мога да твърдя, че съм по-добре запозната с творчеството му. Не, няма да сравнявам, доволна съм, че получих първите си автографи от писатели, лично говорих с тях и макар и да не се снимах, спомените (мъъъничко размити) ще си останат с мен. 
Гергана се смя много на това как подскачах от щастие. Ама ѝ обръщах внимание до момента, преди Кати да се появи пред мен, а след това и Лоли! Щастието да ги видя за пръв път на живо може да се сравни с това да се ръкувам с Патрик Нес, двете са като че ли равносилни. Но да, силно се надявам съвсем скоро да имаме още срещи! 
Неделята ми ще бъде малко по-натоварена от съботата. Трябва да стана рано за курс, след това имам намерение да посетя Панаира на книгата заедно с родителите си, тъй като ще се наложи да чакам събитието още шест месеца. Ако остане време (и желание) ще продължа пазара за подаръци, който започнах днес, а също ще се отбия до магазин за платове за финалните щрихи по изненадата, която ще видите само след няколко дни! Интересно кога ще намеря време да уча за всички седем теста, които ми предстоят през идната седмица... Изглежда и това ще остане за в движение.
18:58 часа. Няма да излъжа, ако кажа, че се прибрах преди един час след девет часа навън. Ужасно уморена съм и недоволна, че ми остава малко време да се справя с уроците за следващата седмица. Но мога да се похваля, че свърших всички други неща, които бях планирала. Купих и опаковах подаръци, посетих за последен път тази година НДК, последната част от изненадата за вторник е преполовена и по-прекрасна, отколкото си я представях. О, на влизане в подземния паркинг до Двореца в колата, която излизаше в същия момент, бяха Емил Конрад и Цуро. И познайте каква беше моята реакция. Цуро ме погледна в момента, в който аз се взирах малко шокирано в него, а след това по най-бързия начин се скрих зад седалката, защото не знаех какво точно да направя - нямаше как да се провикна и да им кажа каквото и да е - стъклата бяха затворени, а просто да седя и да ги зяпам би било твърде крийпи и достойно за споменаване в някой техен клип. Да, да, предимствата да живееш в София - виждаш разпознаваеми лица буквално навсякъде.
Като се замисля е едва седем часа и сигурно ще мога да завърша напълно въпросния пост за вторник, с малко повече късмет ще мина през кратко търсене на още един подарък за една от приятелките ми и ако свърша с това преди десет, евентуално ще обърна внимание на химията.
Купчинката ми с нови книги от тази седмица вече е пълна и прекрасна, може през следващата седмица да очаквате wrap up пост.  Но сега искам да се върна към основната книжна тема на този пост, тъй като той вече е доста по-дълъг, отколкото очаквах. Обратно на списъка от миналата публикация, тук ще съставя един от герои, които наистина заслужават да присъстват в списъка на " добрите деца" на дядо Коледа. Първият вписан би бил Джейми от "Друговремец" по егоистични причини, твърде привързана съм към него, че да го оставя да стои без определено място. Същото се отнася и за Уорнър от трилогията "Разбий ме". Образът му от първите две книги не заслужава, но този от третата... Макар и не човек, Манчи от "Не пускай ножа" от Патрик Нес е героят, който може би заслужава да бъде споменат най-много! От "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир несъмнено идват Елиас и Хелене, а от "Стъкленият трон" Селена Сардотиен в цялата си прелест и величие.
Поздравления, ако сте достигнали до самия край на този километричен пост! Благодаря! Надявам се седмицата ви да е била успешна, а следващата да се похвалите с още повече позитивни емоции! 

петък, 11 декември 2015 г.

Литературни герои в списъка на лошите - Blogmas #5

Иска ми се да можехте да разберете колко натоварващи бяха последните три дни за мен. Ала дори и да можех да ви покажа с точност, сигурно щях да размисля бързо. Казвала съм, че искам да държа блога си от позитивната страна на нещата. Да, случиха се някои неща, изникна проблем, който за момента е отстранен, но несъмнено се усещат последиците... 
Винаги има едно голямо "но". Изминалите дни бяха и много интересни, мога да намеря изключително много положителни неща. Например, започна Зимния базар на книгата тук, в София, който аз посетих за около два часа по повод срещата с авторката Майте Каранса, на чиято книга "Отровни думи" написах ревю. Беше прекрасно. Много хора от училището ми дойдоха. Жената е изключително интелигентна и слънчева, типична каталунка. Получих и автограф върху копието от книгата, разбира се, заедно с комплименти за името ми и "О, да, най-добрата приятелка на Барбара се казва Ева, аз много я обичам, имаше вариант тя да умре". Ъхъм, грасиас за избора не тя да е жертвата. Но както и да е, беше си преживяване, това е първата ми среща с автор, зареди ме с много положителна енергия и се превърна в едно от най-любимите ми събития за изминалата година. В събота ще се проведе среща с Патрик Нес, на която също планирам да присъствам. Надявам се да си намеря другарче, защото не ми допада да ходя сама, но... за Нес бих, казвам ви. Много искам двете му нови книги, преведени на български, но май ще се наложи да си тръгна само с една. И си представям каква ръганица ще е...
Между другото, в сряда от Панаира успях да си взема само една-единствена книга, четвъртата от поредицата за Пърси Джаксън, и въпреки скромния улов съм страшно радостна. Много искам да приключа с поредицата. Заедно с това и не искам, защото, знаете - краят е най-кошмарната част от процеса на четене, но... след това ще мога да я препрочета. (В момента просто си търся оправдание.) 
Току-що осъзнах, че утре е събота. И утре Патрик ще има среща. И това във връзка с факта, че ще бъде първата събота, в която ще се наспя като хората, защото нямам урок по литература рано сутринта. За сметка на това ще мине в писане на съчинение за неделя (да, не са го отменили, преместиха го), коледен пазар за приятели и семейство, лов на книги, литературна среща, подписване, подготвяне на новите постове... Да! Ето! Не мога да повярвам колко бързо мина половината месец! Във вторник със сигурност ще обявя изненадата, която подготвям още от първи. Още има малко колебание за една част от нея, но до два дни и това ще е решено, и ще ви зарадвам. Цяла нощ го сънувах, казвам ви!
В духа на позитивното - не съм писала тук, но пропуснах всички билети за предстоящия концерт на Енрике Иглесиас, този на 14-ти декември, но вчера си поръчах, а днес получих билети за следващия му такъв в София!
*Почти осем часа по-късно* Преживях и петъка! Денят беше изпълнен с български и особено много испански, малко физика, от която отново се отървах, почти никакви крясъци и истеричен смях заради повтореното двеста пъти изречение "Не желая да бъда част от това"! Сега смятам да се отдам на заслужена почивка с горещ шоколад или чай, епизод на AHS и нещо сладко, докато стаята ми се осветява от лампичките на елхата. 
Но преди това няма как да забравя темата на днешния Blogmas пост - литературни герои, които са в списъка на лошите деца на дядо Коледа. В по-голямата част от романите има антигерой, напълно противоположен персонаж на главния, и с този кратичък списък искам да обобщя едни от най-видните, с които се срещнах през изминалата година. 
На първо място е Волдемор - той ще получи въглени, струва ми се. Не е нов образ, но тъй като прочетох изцяло поредицата "Хари Потър" през 2015 си позволявам да го спомена. Друг е Рандъл от "Друговремец". Независимо дали сте чели книгата или сте гледали сериала, ще разберете защо. Доведеният баща на Елинор от "Елинор и Парк" също не заслужава каквото и да е, както и този на Барбара от "Отровни думи" (не помня името на нито един от двамата).

четвъртък, 10 декември 2015 г.

"Winter is Coming" Book TAG

Макар и да не правя много често, обожавам тематични тагове! Днес ще ви представя отговорите си за коледен такъв, в който бях тагната от Кая! Непрестанно ги следя по блогове и в ютуб и несъмнено приповдигат настроението ми и ме карат да тръпна в очакване на ваканцията и празниците. Оставям тага отворен, тоест всеки е свободен да го направи, ако желае, тъй като ми е малко трудно да следя кой вече е бил поканен и кой - не. 

Източник: weheartit.com
Сняг: Красиво е когато всичко е затрупано с него, но след това започва да се топи - Книга/Поредица, която сте харесвали в началото, но по средата вече сте изгубили интерес.
"Реликвите на смъртните" от Касандра Клеър. Първа книга ми хареса достатъчно, че да си купя и следващата, но тя, "Град от пепел", ми се стори изключително скучна, сякаш нищо значимо не се случи. Притежавам и третата и наистина искам да я прочета, но интересът ми към поредицата отдавна изчезна. 

Снежинка: Нещо красиво и винаги различно. - Изберете книга, която се отличава от всички останали книги, които сте чели.
Отговорът ми тук е "Крадецът на книги". Изборът на Зюсак Смъртта да разказва историята на малката Лизел е необичаен, но не е единствената причина, поради която избирам именно тази книга. Тя е една от малкото, които реално промених виждането и мнението ми за дадено нещо и предизвикаха интерес, който, повече от година и половина след прочитането, все още не е изчезнал.

Снежен човек: Винаги е забавно да направите един със семейството си. - Книга, която е подходяща за цялото семейство.
"Коледна песен" от Чарлс Дикенс, в духа на Коледа. Също и "Хари Потър", която и да е от частите. На мнение съм, че поредицата не е само за деца, а хора на всяка възраст могат да намерят нещо важно за себе си. 

Коледа: Книга, която носи радост и ви е накарала да се стоплите отвътре, докато сте я чели.
"Хари Потър и Философският камък", не е най-любимата ми част, но е тази, която винаги ме връща съм детството ми, в коледните дни, когато седях на дивата, завита с няколко одеяла, до мен елхата светеше, мама ми белеше портокали и мандаринки, докато аз гледах с възхищение към екрана. Но мога да добавя и "Фенка" от Рейнбиу Роуъл, една от най-сладките книги, които прочетох тази година, и в която намерих художествената си двойничка.

Дядо Коледа: Той носи чудесни подаръци. - Желана от вас книга, която искате да получите за Коледа.
Мисля, че в момента най-много желая "Огнената наследница" от Сара Дж. Маас. Нямам никакво търпение да продължа с поредицата!

Целене със снежни топки: Понякога може да боли когато те ударят. - Книга, която ви е накарала да изпитате силна емоция като тъга или гняв.
"Алена кралица" от Виктория Айвярд. Започвайки книгата не мислех, че ще ме развълнува толкова, но уви... Ако искате да разберете малко повече за това, можете да прочетете ревюто ми, кликвайки тук

Пързаляне: Всички го обичахме, когато бяхме малки. - Книга, която сте харесвали когато сте били деца.

Измръзване: Книга, която ви е разочаровала.

Вече споменах тази, но "Глад от пепел" от Касандра Клеър. Също "Подборът" от Али Конди, "Завинаги" от Маги Стийвотър, "Реквием" от Лорън Оливър, "Жената в черно" от Сузан Хил, "Последните оцелели: Живота, какъвто го познавахме" от Сюзан Бет Пфефър, "Опасна дарба" от Найери и така нататък. 

Елен: Нещо, което ни е скъпо. - Книга, която има сантиментална стойност за вас.
Първо се сещам за "Кралици на красотата" от Либа Брей, тъй като я четох по пътя към Барселона през Италия. Напомня ми за жегата там, прекрасния Сан Ремо, пясъка, Arizona tea...

вторник, 8 декември 2015 г.

Коледни подаръци за читатели - Blogmas #4

В името на приближаващите празници и всички хора, които ще изпаднат в крайната ситуация да търсят безуспешно подаръци за приятели и роднини, които обожават да четат, реших да направя сравнително кратък с писък, с който да помогна. Разбира се, ще се радвам ако споделите някои от вашите предложения по темата! Надявам се да се вдъхновите и да подготвите страхотни подаръци тази година! 

1. На първо място, както можете да се досетите, е книга. Колкото и лесно да звучи това, ако избирате четиво за човек, който чете постоянно, всъщност възможността да му купите книга, която вече притежава, е много голяма. Тук идват списъците в Goodreads, шпионирането на личната библиотека по време на гостуване. Можете да помолите посредник да намери нужната информация, а в краен случай - пожертвайте изненадата и просто питайте коя би искал да получи за Коледа. 
2. Персонализираните фен предмети са нещо, което аз бих приела с огромна усмивка и много радост. От чаши до тениски, калъфчета за телефон, тениски, плакати - все неща, които можете да намерите в безброй сайтове онлайн. За съжаление не се предлагат в повечето магазини, но пък това е плюс, защото ще бъде мислено специално за даден човек. Кой не би се зарадвал на чаша с любимия си цитат или плакат с корицата на любима книга? 
Източник: wehearit.com
3. Книгоразделители. Няма читател, който има достатъчно книгоразделители в колекцията си. Затова би било забавно да я обогатите не само с обикновени, които продават във всяка книжарница, а с дизайни. Ebay, например, е пълен със забавни и иновативни идеи за разделители с показалка, думи, краченца, магнити, висулки, фигурки... Има и друга опция - да ги направите сами! Може да напишете послание, цитат от любима книга, да нарисувате даден герой... Целият интернет е пълен с бързи и лесни уроци и снимки, от които да се вдъхновите и да измислите свой собствен дизайн.
4. За почитателите на DIY проектите и лично посветените подаръци, много оригинална идея е коркова дъска. Но не обикновена, чиста дъска, а с нарисувани всички континенти и с малки кабърчета закачени заглавията на книги и мястото, на което се развива действието им, правейки карта на любимите четива. Съвсем скоро направих за себе си нещо подобно и резултатът е впечатляващ. Трябва ви просто шаблон от интернет, черна боя или друг цвят по ваш избор и доста търпение и прецизност. Моите континенти са мънички, но все пак прекрасен детайл за зоната около бюрото ми.
5. Всеки читател знае мъката да иска да дочете една глава, а след това още една и още една, но да трябва да загаси лампата, защото на съквартиранта му, например, му се спи. Тук идват на помощ книжните лампички. Убедена съм, че се продават в повечето книжарници на достъпни цени. 
6. Друго улеснение, свързано с четенето в леглото, е държачът на страници. Звучи странно, но съм убедена, че може да спаси нечии мускули от хващане. Това може би ново изобретение на гениалните умове видях само веднъж в Сиела и не успях да го разгледам добре заради тъпканицата вътре. Представлява пластмасова стойка, която държи двете корици на книгата и страниците отворени по удобен начин за четене в легнало положение. Алтернатива на това е и държачът за пръст. Малка прастинка, малко наподобяваща пръстен, която държи отворени страниците там, където се сливат. 
Източници: etsy.com и google.com
7. Идея е да подарите друго издание на любимата книга на читателя. В България рядко се намират такива, защото не е практика да се преиздават с нови корици и прочее, затова би било готино да им я купите на оригиналния език. Можете да го намерите както от сайтове на издателства и обичайните Amazon и Ebay, така и от български сайтове и книжарници, в които вече са налични. 
8. В днешно време е много по-лесно и достъпно да изтеглиш филма, който ти се гледа направо от интернет, но оригинален диск с любимата екранизация на някоя книга е един от най-яките подаръци, които можеш да получиш. От личен опит ви го казвам. Огромен фен съм на филмите на "Хари Потър" и откакто получих първата част преди 3-4 месеца съм я гледала повече от 10 пъти. 
9. Бижута, свързани с фен базата им. Има безброй много огърлици, гривни, обеци, пръстени и всякакви джунджурийки, които са или имитация на такива от книгите, или просто са свързани по някакъв начин с тях. Например времевъртът от "Хари Потър" би зарадвал всеки почитател на поредицата, също брошка или огърлица със сойката-присмехулка от "Игрите на глада". 
10. Дрешка за книжка. Вече се продават в повечето големи вериги книжарници, също в интернет. Но освен това не са никак трудни за правене. Ако проявявате интерес може да намерите кратко обяснение за структурата и данни за размерите на дрешката, и със собствени материали според вкуса на човека, за който ще бъде, да я направите сами.
11. Краища/подпиралки за библиотека. Ако някой ваш приятел има рафт, служещ за библиотека, оригинална идея е да му подарите подпиралки за двете страни, за да няма инциденти с паднали книги. Не съм сигурна дали продават такива с оригинални дизайни, но ако имате желание, можете да потърсите в Ebay и Amazon. Ще се наложи да жертвате месец за доставка, но пък ще имате уникален изобретателен подарък.
12. Нещо, на което всеки книгоман ще се зарадва, е карта за намаление или подаръчна такава. Картите с намаление се предлагат в повечето по-големи вериги книжарници, лесни са за взимане и предлагат прекрасно намаление. А една подаръчна карта може да спаси нечий месец, съвсем сериозно. 

понеделник, 7 декември 2015 г.

"Магнус Чейс и Боговете на Асгард: Мечът на лятото" от Рик Риърдън - Ревю

Когато започнах да чета поредицата "Пърси Джаксън и Боговете на Олимп" не възлагах големи надежди, защото се очаква да съм наистина на седемнадесет години и вече преминала фазата, в която откачам от радост при вида на middle grade роман, но, уви, подскачах като малко детенце, когато "Магнус Чейст и Боговете на Асгард: "Мечът на Лятото" пристигна вкъщи с всичките си 500 страници прелест. За мое огромно съжаление нямах възможността да седна и да я прочета за два дни поради множеството задължения покрай училище. Първите 100 страници влачих кажи-речи половин месец. Но приключих със следващите 400 само за една нощ и сега изгарям от желание да ви кажа защо трябва веднага да отидете до книжарницата и да си купите книгата. 
За разлика от "Пърси Джаксън", "Магнус Чейс" не е обвързан с древногръцката митология, а със скандинавската. Обикновено за нея се знае много по-малко - не е включена толкова в учебната програма и не се обръща внимание на скандиванските богове, като изключим филмите за Тор и Локи, които са наистина много далеч от действителността. Заради това навлизането в този невероятно комплексен и многопластов (буквално) свят е трудно - странни непознати имена на богове, специфични названия на магия, имена на разни мечове, дървета, говорещи предмети, девет свята, катерици... Според мен фактът, че се навлиза в нещо абсолютно ново, би спрял доста хора от четенето на "Мечът на Лятото", а това не трябва да е така! Рик Риърдън отделя достатъчно време и дава достатъчно информация за всяко едно нещо, което включва в романа си, а за да се помогне на читателите в края на книгата има достатъчно богат речник с всички важни богове и названия на предмети и места, свързани с Асгард. 
- Дървото... Леарадр. То си има име?- Повечето важни неща си имат имена - тя ми се намръщи. - Кой беше ти всъщност?- Много смешно.
Ако някой ден Рик Риърдън напише поредици от по пет книги за всяка една съществуваща митология, бъдете сигурни, че ще прочета всички. Вярно - като цяло идеята на поредиците му е една и съща, главните герои са полубогове, но, повярвайте ми, има прилики и три пъти повече разлики. Ала дори и да не беше така, поредиците все пак щяха да бъдат достатъчно привлекателни заради самия стил на писане на Рик, героите и уникалните им персоналности, и невероятно забавното чувство за хумор, сякаш пропито в страниците на книгата. 
Магнус Чейс е както близък по същност до Пърси, така и изключително различен. Направи ми впечатление присъствието на самоирония у него, оригиналните мисли и способността да се справя с всичко, било то на улицата, където живее в началото на книгата, или във Валхала - мястото, в което живеят ейнхерeрите, повалените в битка воини. Чувството за хумор тук е едно стъпало над "Боговете на Олимп" - достави ми огромно удоволствие да препускам през диалози, които ме накараха да препрочитам на глас реплики и да се смея силно, преди да се върна обратно към историята. 
Пропусна един пешеходец - казах аз, - искаш ли да се върнем, за да го сгазиш?
Обичам второстепенните герои, помощници на Магнус, присъстващи в тази книга. Тях, в сравнение с тези от "Пърси Джаксън", харесвам малко по-малко, но достатъчно. Към Самира, например, имах резерви, очаквах всичко заради обвиненията, които ѝ отправяха, също и роднинската ѝ връзка с Локи, но в крайна сметка ме спечели. Като цяло ми харесва разнообразието от персонажи, различни характери, ценности. Харесвам и боговете. Именно защото Скандинавската митология не толкова добре позната, колкото гръцката, всеки очаква божествата на този свят да са величествени и надменни, но това, което Рик ни представя, поражда истеричен смях. Стана ми ясно, че няма да получа Крис Хемсуърт в облика на Тор, нито Том Хидълстън като Локи. Не бих отбелязала мъжа с чорапи с логото на футболен отбор и друг, който предпочита да гледа телевизия пред всичко друго, като разочарование, а по-скоро като още една причина към списъка "Защо всяка една книга на Рик Риърдън трябва да бъде прочетена задължително". О, в този списък влиза и откриването на това кой е бащата-бог на Магнус Чейс. Това е чарът на всяка първа книга от някоя поредица, нека си признаем. 
Извинявай, дълго остро парче метал. Нараних ли чувствата ти?
Нека да не забравим и заглавията на отделните глави. Те бяха първото, което ме впечатли в "Пърси Джаксън" и бях невероятно щастлива да разбера, че тук не отсъстват. Тоест, "Добро утро! Ще умреш", "поне няма да преследвам козички", "Ела към Тъмната страна. Имаме сладки", "Без спойлери. Тор обаче изобщо не си е гледал филмите" и още приблизително седемдесет подобни изречения, които ме карат да се смея без дори да чета какво следва нататък. 
 "Мечът на Лятото" е перфектната комбинация между съвременна поп култура (Тейлър Суифт и "Игра на тронове" са споменати, хей!), скандинавска митология, сарказъм и ирония, които и този път не изневеряват на Риърдън. Блестящо начало на нова поредица, която без съмнение ще привлече безброй много почитатели. С огромно нетърпение ще очаквам следващите части, за да намеря отговорите на въпроси, които бяха породени тук, а също и за бъдещите приключения на Магнус и приятелите му!

неделя, 6 декември 2015 г.

Книгите, които искам за Коледа - Blogmas #3

Ето ви една история от последния час. В десет без десет се събудих, надигнах крайчето на одеялото, за да видя колко е часа, и веднага се смръщиш. Помислих си, че е понеделник и веднага започнах да се коря, за дето не съм си написала домашните, не съм си навила алармата и закъснявам, че нямам време да се изкъпя, а трябва да тръгна евентуално сама към училище. Но изведнъж спрях и се запитах какво толкова съм правила в неделя че е минала толкова бързо. И започнах да изброявам неща. Само дето не можех да си спомня нищо, освен това, че рано сутринта сестра ми е станала, оправила си е чантата и е тръгнала нанякъде. Погледнах датата и като видях, че е шести, тупнах на леглото разочарована, че имам само два дни да прочета две от книгите на Майте Каранса преди срещата. Но все още не можех да се сетя как, по дяволите, ми е минала неделята. За това се обадих на мама. И познайте. ДНЕС Е НЕДЕЛЯ, не понеделник! НЕДЕЛЯ, НЕДЕЛЯ. Ако някой не го знае - НЕДЕЛЯ Е, не правете като мен и не ставайте, за да се оправяте за училище. Стойте си в легълцето, там е топличко и няма дневник, седем часа уроци и много шум. Просто си останете. 
Сега, вече спокойна, че не съм задължена да стана и да решавам задачи по математика, химия, да правя упражнения по английски и да изпълнявам норматив по физическо, си стоя на топло, гледам Влогмас клиповете на много от любимите ми ютубъри, чета постове с подобна тематика и между това препускам из тъмблър. И... току-що погледнах към коледния календар и осъзнах, че не съм си изяла шоколадчето. Нищо, след малко. 

Източник: tumblr.com
Темата, която избрах за днешния пост, е "Книги, които искам за Коледа". (този списък ще бъде
или твърде кратък, или свръх дълъг, бъдете готови.) Много от тях вероятно ще си купя сама от Панаира на книгата в НДК, който започва на осми, а за другите сигурно ще помоля роднини, които все още не са разбрали, че единственото, което искам за празниците, е купчина с книги. 
Съвсем скоро някъде, може би в някой блог, видях "Мисия Коледа" от Ани Сандърс и веднага я добавих списъка си за пазар. Искам да засиля коледното настроение, а знам много малко романи с празнична тематика. Не съм особено наясно със сюжета на конкретния, но в духа на коледните изненади съм склонна да пробвам. Следващото четиво, което съм набелязала, е "Морето на спокойствието" от Катя Милей. Ревютата на Ана и Кая ме запалиха по нея, струва ми се интересна. Със сигурност ще е една от първите, които ще потърся на панаира. 
Буквално цяла година чакам "Зима" от Мариса Мейър да излезе и стискам палци да я намеря на щанда на издателство "Егмонт" следващата седмица. Миналата Коледа лежах под елхата, за да се грея на парното, и четях с огромен интерес третата книга от поредицата, "Крес", която е и една от най-любимите ми за всички времена. За това нямам никакво търпение за новата и стискам палци да ми хареса също толкова.
Все повече и повече чувам за "Белжар" от Мег Уолицър. Първоначално не мислех да я включвам в този списък, но се поразрових из ревюта и мнения на хора в българското блог общество и реших да я взема в ситуация, в която ми остават пари или просто имам нужда да купя книга. И да, аз доста често имам тази нужда, познахте. 
"Ясновидците" от Либа Брей ще се прибере с мен у дома независимо от обстоятелствата. Чакам да я издадат в България от твърде много време. Чела съм само една друга книга на авторката, но ми е достатъчна, че да започна и с тази поредица. Освен това - не знам, дали вие знаете, но корицата на българската версия е пре-лест-на. 
Говореше се, че Патрик Нес ще идва в София за Панаира на книгата. Не знам информацията да е ъпдейтната, няма информация за дата и час, но това не ми пречи да пожелая новата му книга, издадена тук - "Освен този живот"
Планирам да си купя и четвъртата част от поредицата "Пърси Джаксън и Боговете на Олимп" от Рик Риърдън, която сигурно ще завърша преди да дочета "Магнус Чейс и Боговете на Асгард". "Битката при лабиринта" е една от двете книги, които най-много желая за Коледа. Втората е (барабани, моля) "Игра на тронове" от Дж. Р. Р. Мартин! От твърде много време искам да си я взема и чувствам, че времето ѝ настъпи. Освен това мина достатъчно много време от сериала и историята ще ми бъде достатъчно интересна. 
Това са всички заглавия, за които се сещам в момента. Разбира се, по време на обиколката на НДК ще има още много други попадения (като например "Ангел с часовников механизъм от Касандра Клеър - току-що се сетих за нея! Ще си я взема задължително!) и със сигурност отново ще се прибера с десет торби и пари, колкото да си хвана метрото. Но какво да се прави. Вие имате ли списък с книги, които желаете за Коледа? Ако да - коя се надявате да получите най-много?

събота, 5 декември 2015 г.

"Отровни думи" от Майте Каранса - Ревю

Понякога точно за книгите, които са предизвикали бурни чувства у читателя, е невъзможно да се говори. Някак си думите не идват, мислите текат бавно и необяснимо хаотично, а горчивината в гърлото, появила се в края, се появява и сега. Малко е странно да го казвам за книга, която между българските читатели не е особено позната, защото в това наистина няма логика. "Отровни думи" от Майте Каранса е изключително силен роман, който освен чувства предизвиква и размисли по много теми, считани за табу в обществото, нуждаещи се от повече отзвук и внимание. За това реших да съсредоточа всичките си мисли и да ви разкажа колкото мога.
"Отровни думи", както и още една книга от авторката, получих като подарък от училището си по случай пристигането на Майте в София за Зимния базар на книгата в НДК, на който няколко мои съученици и аз ще присъстваме. Задачата ни е да се запознаем с творчеството ѝ, до колкото това е възможно за няколко дни, и да подготвим въпросите, чиито отговори най-силно искаме да разберем.
Ако разполагам с един-единствен въпрос, то той трябва да е няколко километра дълъг, защото, признавам си, има прекалено много неща, свързани конкретно с "Опасни думи", които непременно трябва да разбера.
Романът може да се раздели на два основни топоса - първият, 2005 година, в която Барбара Молина оставя бележка на семейството си, че няма да се върне у дома, и изчезва за четири години. И вторият - настоящето, в което нейният мистериозен случай, дори вече приключен по документи, не е забравен от един инспектор, майката и най-добрата приятелка на Барбара.
Така представена историята звучи като криминален роман, който би се съсредоточил върху разследването на изчезването на тинейджърката, факти от миналото и това как те се връзват с настоящето. Да, реално те присъстват, но за да съединят всички съдби, характери и психология, която обрисува персонажите.
Най-силната страна на "Опасни думи" са именно героите. Историята се представя от четири основни гледни точки - тази на Барбара, майка ѝ Нурия, полицейския инспектор и приятелката, наречена Ева. Отделени в глави, всеки един от тях представя историята по начина, по който той я вижда, добавя нова информация, предназначена за помощ в разследването, представя хипотези и на пръв поглед незначителни предположения за изчезването на Барбара. Но в същото време освен образът на изчезналата се градят и образите на останалите. Множество връзки обвързват случващото се с предисториите на персонажите, свързват ги един с друг и правят всеки един многопластов и неповторим, значим за цялостта на романа. Дори тези, които нямат възможност да покажат гласа си в отделна глава, биват подробно описани по начин, по който изглеждат съвсем реални и като дейни участници в абсолютно цялото действие.
Las cosas que no se nombran se olvidan o desaparecen./Things that are not named are forgotten or they disappear.
Никога не бих казала, че книгата трябва да се чете или само от деца и тинейджъри, или  само от по-възрастни, защото "биха я разбрали по-добре". След дълги проучвания и само месец и половина писане, Майте Каранса е засегнала множество теми, от които всеки може да се поучи и които биха накарали повечето читатели да си дадат сметка за света, който ги заобикаля, да предпазят себе си от вредни влияния и да се опитат да повлияят и на познатите си, склонни към манипулация. "Опасни думи" набляга на проблема за насилието и въздействието над младите, но не само това на родителите, а и на хората, с които имат ежедневен контакт - учители и приятели. Не по-незначим е аспектът за свободата и доверието, което получават подрастващите. Без да натрапва мнението си, че е напълно наложително те да бъдат държани под ключ и управлявани от родителите си, Каранса показва, че прекалената свобода би завършила с умела игра с доверието, незнание за живота, който води едно дете извън четирите стени на стаята си, а дори понякога между тях. Понякога трябва да се вгледаме в малките, привидно случайни жестове на хората, за да навържем цялостната картинка и да открехнем вратичката към това, което се случва с тях, преди да е станало твърде късно. Това, което Нурия, майката на Барбара, не съумява да стори. Маниакалната зависимост от някого/нещо също намира място в образите на персонажите. Има изключително много психология в написаното от Майте, много логика и в крайна сметка резултатът е почти идентично отражение на реалността, в която живее всеки от нас. В нея никой не е застрахован от бедите и събитията, които сполетяват всеки един герой в книгата, било то главен или второстепенен.
Романът несъмнено е доста тежък. Написан е с изключителна искреност, без да се прикриват или смекчават подробности, описващи ситуациите, които, за съжаление, не са изцяло плод на въображението на писателката. Историята на Барбара жегва читателите на място, което изведнъж се оказва болно, за да им припомни, че не всичко е такова, каквото изглежда и понякога зад фасадата се крие тъмнина и болка, неспособна да бъде удържана, нито премахната напълно.

петък, 4 декември 2015 г.

Любими коледни филми и музика - Blogmas #2

Като за трети ден от декември всичко върви твърде гладко и безпроблемно! За съжаление има твърде много време за провал, разбира се, но трябва да ви се похваля, че не изоставам с плана за постове, нито с личните си и училищни задължения! Не съм навътре с Блогмас публикациите, но за сметка на това успях да завърша ревюто за "Отровни думи" от Майте Каранса, също написах един таг пост, който ще видите може би следващата седмица. Напълно нормално върви и в училище, имайки в предвид контролните и изпитванията, с които ни "радват" учителите. Също така само за ден приключих с всички интерпретативни съчинения за курса, на който ходя. Имам да наваксам с тези за редовните часове, но и тяхното време ще дойде.
Освен това изготвих точен график за коледните публикации тук, затова можете да очаквате нови всеки вторник, петък и неделя, с изключение на четвъртата седмица от месеца, в която постът ще се измести в четвъртък, вместо неделя. И още нещо, (последно, обещавам!) свързано с Blogmas, - изненадата, за която споменах предният път, ще се осъществи на сто процента! Все още не мога да ви кажа каква е, оставям ви да предполагате. Реших този път да стъпя на ината си и не протаках нещата до момента, в която да се откажа от тях. Сега ми остава изготвянето на малки подробности. И на петнадесети ще споделя! Вие се вълнувайте, защото, както вече може би знаете, е пряко свързано с вас, читателите! 
Настрана от всички тези неща, надявам се месецът да продължи по начина, по който започна. Дните ми са от забавен по-забавен благодарение на съучениците и приятелите ми, които не могат да бъдат по-големи образи! Във вторник бе ден за размяна на ролите в моето училище, тоест учениците бяха учители и обратно. Честта, за съжаление, се пада само на завършващите, за това нямахме привилегията да бъдем освободени от часове или да преподаваме на малките, но пък се забавлявахме достатъчно с тях, подигравайки се на учителите ни, за дето говорят и са изгонени от часа. Признавам, най-добре си прекарах по физическо този ден, тъй като учителят ни, Сами, ни накара да играем на народна топка, въпреки нежеланието ни, и с отбора ми победихме! 40 минути игра и мокри дрехи, при положение, че имах още три часа след това.
Източник: tumblr.com
В момента съм в процес на търсене на коледни филми за маратон, който планирам през уикенда преди коледната седмица. Иска ми се да наблегна на нови, макар и да се съмнявам да има такива, които да заобичам наравно със сегашните ми любимци, но все пак си заслужава да пропилея няколко часа на топличко, с чаша горещ шоколад или чай, пуканки и одеялце. 
По този повод искам да споделя с вас любимите си коледни филми и песни, които вървя нон стоп през този сезон. 
Започвайки с класиките, които гледам всяка, абсолютно всяка година - "Сам вкъщи", вероятно най-емблематичният коледен филм на детството ми, цяло поколение, който ще продължи да радва още много години. Първата и втората част са незаменими, третата също ми допада доста, но следващите не съм и не възнамерявам да гледам. Мразя, когато някой осъзнае успеха на нещо и се възползва от него за пари. 
Обичам "Елф", "The Santa Clause", "Love actually", "Jingle all the way" и  "A christmas carol". Със сигурност пропускам някой, но тези са главните, без които Коледа не минава в никакъв случай. Мога да добавя коледните епизоди на "Свръхестествено", "Всички обичат Реймънд" и повечето от детските по Дисни, които пускат специално по повода. О, ще добавя, че "Как Гринч открадна Коледа" не фигурира в този списък, макар че притежавам оригинално ДВД, защото се ужасявам от хора, облечени в костюми. (Иначе филмчето е симпатично, признавам.) Просто си представете какво са за мен празниците с всички мъже, облечени като Дядо Коледа по централните места в града.
Снощи се заех с намирането и на песни, без които коледната обстановка не е завършена. Направих не много дълъг плейлист в Spotify, който вие можете да чуете, кликвайки тук. Сега ще споделя два трака, единият от които ми е любим от самото му излизане, а другият намерих съвсем скоро, но харесвам много! И с това завършвам днешния пост. Много бих се радвала, ако ми споделите кои са важите любими коледни филми и песни!