December Wrap up and January TBR

Време е да престана да повтарям, че времето минава бързо, направо лети. Факт е и мисля, че всички го усещаме. Особено в края на годината, около празниците, когато искаме или не въпросът дали миналите празненства не бяха преди едва няколко месеца изниква в главите ни. 

Преди да започна по същество искам да поздравя всички за изминалата година и да ви пожелая три пъти по-успешна 2016, било то откъм книги или живота като цяло! Следващите дни ще споделя с вас как премина 2015 що се отнася до четене, но не мисля, че ще засегна личния си живот - съмнявам се, че той би ви бил интересен. 

Декември бе успешен месец за мен, по-успешен от очакваното. В началото планирах да прочета само четири книги, но благодарение на свободното време и един кратък маратон (за който можете да прочетете тук) наваксах и в крайна сметка стана това, което тайно желаех - да наваксам с книгите, за да компенсирам за предните месеци. 

Прочетох "Отровни думи" от Майте Каранса заради срещата с писателката по време на Панаира на книгата в София, също половината от първата книга от трилогията ѝ - "Кланът на вълчицата". За съжаление тя не ми допадна много, затова не я и дочетох, но като цяло гласът на Каранса, нейният стил и идеи ме спечелиха. Непосредствено след това завърших и първата книга от новата поредица на Рик Риърдън - "Магнус Чейс и Боговете на Асгард". Можете да прочетете ревюто ми тук. Като ранен подарък от тайния ми дядо Коледа в училище (една от най-добрите ми приятелки) получих книга на Бредбъри с два негови романа. Прочетох "451 градуса по Фаренхайт" за няколко часа и сега имам нужда да говоря с някого за нея. 

За въпросния тридневен маратон завърших "Битката за Лабиринта" отново от Рик Риърдън, "Огнената наследница" от Сара Дж. Маас и "Игра на Тронове" от Джордж Р. Р. Мартин. За нито една от трите няма да има ревю, достатъчно е да кажа (вече за втори път), че са страхотни. "Огнената наследница" ме разочарова малко - очаквах да има повече екшън, нова информация и прочее, но се оказа, че написаното от Маас не е достатъчно, за да задоволи капризите ми. 

Нямам представа как ще прочете първият месец от новата година - нали ще ме съсипят от изпитвания за оформяне на оценки или ще се размина с текущите си. Затова ще заложа на четирите книги. Може би ще заменя някои, може би няма да прочета точно тези... Оказа се, че като предизвиквам себе си съм много по-склонна да върша работа. 

Със сигурност първото, което ще прочета (сигурно още днес) е "Баскервилското куче" от сър Артън Конан Дойл. Преди няколко месеца си я взех за 1-2 лева втора ръка и нямам никакво търпение, защото съм огромен фен на "Шерлок" - сериала с Бенедикт Къмбърбач. Като читател обаче не мога да се оставя само с филмовата адаптация - време е да се впусна между страниците.
Един милион пъти вече разказах за срещата си с Патрик Нес. Сега остава да прочета книгата, която подписа. А за да завърша бройката до четири реших най-сетне да прибегна до "Сезонът на костите" и "Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън. Чувала съм заглавията тук и там, но всъщност не знам особено много за историята. Ще започна без каквито и да е предразсъдъци, пък каквото се случи. Мога да се надявам да са добри.
Последният дванадесети пост за тази година е написан. Остава ми след 30 дни да започна отначало. Бих казала, че се надявам това да не е единственото ново начало, дошло с настъпването на 2016-та, но като противник на new year's resolutions ви намигам шеговито и ви прошепвам просто "до другата година"!