вторник, 13 октомври 2015 г.

"Обещанието" от Карина Хали - Ревю

На последната страница от книгата, или по-точно в благодарствената част, авторката на "Обещанието", Карина Хали, е споделила, че единственото ѝ желание е читателите да се почувстват добре с приключението на книгата. След края ѝ усмивката е на лицето ми. Карина несъмнено си е свършила работата. 
Линдън и Стефани са на двадесет и пет години, но вече им е писнало от срещи и неуспешни опити в любовта. За това двамата си обещават, че ако когато навършат тридесет и двамата нямат сериозна връзка, ще се оженят. 
Когато взех книгата в ръцете си горях от желание да я харесам, след няколко разочарования с романи в този жанр. Но първите тридесет страници не ме грабнаха - четох ги... около седмица, може би, вече разочарована, че отново не съм намерила книга, в която да харесам абсолютно всичко. Реших обаче да се заинатя и да продължа напред. В случаи като този аплодирам себе си за ината - след още 20-30 страници "Обещание" постепенно започна да надхвърля всичките ми очаквания. 
Историята на Стеф и Линдън започва оттам, от където ни се обещава в синопсиса - моментът на сключването на обещанието, което ще промени живота и на двамата. Следващите глави представят рождените дни на героите до тяхната тридесета годишнина, запознават ни с тях като персонажи, също така с някои от неуспешните партньори и приятели. Виждаме възходите и спадовете в ежедневието им, също опитите им да поддържат стабилност. Редуването на перспективите на двама им е готин похват, защото позволява на читателите да ги опознаят, да научат самооценките им, а по-късно да ги сравнят с мнението им един за друг. Докато единият смята част от себе си за негативна, то за другия именно тази част е прекрасна.
Редуването на гледни точки ни показва също, че още от самото начало отношенията на Линдън и Стефани не са само приятелски - и двамата изпитват по-силни чувства един към друг, помежду им има лоялност, доверие, подкрепа и сплотеност, но дори и налични, тези качества не са достатъчни да се преодолеят всички пречки по пътя на връзката, която и двамата тайно желаят. 
"Защото с отминаването на времето ми става ясно, че животът не е пътуване по права линия. Понякога трябва да направиш крачка назад, после две напред и да отскочиш встрани. Като се замисли човек, е нещо като изкривяване на времето и пространството."
Мисля, че Карина Хали се е справила превъзходно със създаването на всеки един от персонажите в "Обещание", въпреки първоначалното ми впечатление. Събрани са различни човешки характери, смесени и оплетени са, но все пак всеки би припознал някоя черта на характера си, би се поставил на мястото на главен или второстепенен герой в някоя ситуация. Всички са земни и реалистични, имат недостатъци, съмнения за себе си и околните, в никакъв случай не са перфектни.
Линдън е поредният чаровник в жанра - привлекателен и с прекрасен шотландски акцент. Ала колкото прекрасен, толкова и досаден и нелогичен. Самооценката му е доста крайна и нереалистична, нарича себе си "мъжкар", а това вероятно е най-образната ми дума на света. Постъпките му пък не съответстват с мислите му, на моменти ми се струва, че самият той не знае какво иска. Започвайки връзка с ужасната Надин, той противоречи на собствените си думи, че Стефани е любовта на живота му. 
Стеф също не е безгрешна - личи си, че връзката ѝ с Арън е просто опит да заблуди себе си. Тя обаче е по-рационалната между двама им с Линдън. По-силна е и някак по-искрена в чувствата и мислите си. Преследва мечтите си и ги постига, а също не е склонна да прави много компромиси със себе си. 
Винаги в основата на любовта трябва да стои силно и непоклатимо приятелство, каквото е на двамата. За това и те са една от най-истинските и готини двойки, за които съм чела. Химията помежду им е гореща и задоволителна, диалозите им са наистина забавни, двамата си съвпадат повече от перфектно.
Джеймс и Надин, може би най-важните герои след Стефани и Линдън, са перфектните злодеи, които не можеш да не намразиш. Според мен Надин е по-малкото зло, защото отношенията ѝ са по-скоро само с Линдън, докато Джеймс е приятел и на двамата. Приятелството им е дългогодишно, но това не му пречи да бъде завистлив и себичен, да си вре носа навсякъде. Не му пречи и да съсипе отношенията на Стеф и Линдън, когато най-сетне двамата решават да преминат на следващото ниво на връзката си. 
Любовната история можеше да бъде представена по по-внушителен начин, но всъщност на мен ми стига и такава, каквато е. В случая съм склонна да насоча вниманието си към детайлите на романа, които ми се сториха най-приятни. Единични реплики и факти, които не се споменават втори път, ме спечелиха. Като например фактът, че Линдън гледа "American horror story", препратките към "Приятели" и музикалния вкус на Стефани. Има даже един  момент, който трябваше да ме ядоса, но ми хареса. Този с хеликоптера, който много подозрително прилича на сцената с Чарли Танго от "50 нюанса сиво". 
След всички години, представени в книгата, всяко положително и отрицателно събитие в живота на героите ги учи на нещо, доизгражда характерите им, и за това в края на "Обещание" всеки си е взел поука и си е дал сметка за всички взимани грешни стъпки.
"И все пак животът оставя своите белези върху нас. Понякога човек ги забелязва доста късно. Понякога не знаеш откъде са се появили. Понякога изчезват пред очите ти. Но животът оставя отпечатък върху нас."
"За да се събуди някой, понякога е необходимо да се случат много неща."
 Надявам се повече хора да имат възможността да оценят "Обещание", защото книгата е заразително забавна, пристрастяваща, очарователна и без съмнение гореща.
Благодаря на издателство Софтпрес за възможността да прочета книгата и да напиша ревю!

Няма коментари:

Публикуване на коментар