четвъртък, 3 септември 2015 г.

"Фенка" от Рейнбоу Роуъл - Ревю

Някога чели ли сте книга, която сякаш ви допълва? Специална книга, която докато разгръщате, се чувствате като у дома? И на всяка страница намирате дузина причини да се усмихнете?
Разбрах, че "Фенка" от Рейнбоу Роуъл е тази книга за мен още след първите няколко страници с Кат.
Влюбих се в стила на писане на Рейнбоу Роуъл четейки "Елинор и Парк". Във "Фенка" тя само затвърждава мнението ми, че е някакъв магьосник, който използва думите по най-подходящия възможен начин, така че да убеди максимално читателите в написаното. Или поне преводът създава впечатлението, че ги реди с лекота, кара въображението да рисува цветни картини и книжни томове. И в този роман тя е уловила с плашеща точност живота и хората, техните ежедневни тревоги и дори странните мисли, които прелитат през умовете им.
В ревюто за "Елинор и Парк" бях написала, че книгата ми е близка, без да си давам сметка, че някой ден ще се появи друга, в чийто главен герой ще видя себе си. Истината е, че с Кат имаме повече различия, отколкото прилики: като за начало - възрастта, континентите, на които живеем, фактът, че тя е близначка, а аз не (зодия близнаци съм, но това не се брои), това, че тя е първа година в колеж, а аз съм все още в гимназия... Основната прилика, обаче, е, че и двете сме фенки.
"Усмивките объркват хората, помисли си тя. Затова не се усмихвам."
Кат е влюбена във фентъзи поредицата за Саймън Сноу и освен, че я е препрочитала твърде много пъти, пише фенфикшъни (познати още като фенска литература), базирани върху оригиналните книги, и всъщност е изключително известна във фен средите под никнейма Маджикат. Предпочита да стои затворена и да пише,  да чете, вместо да бъде вън с приятели, както прави сестра ѝ. Изпитва ужас, когато трябва да отиде на нови места сама - преди да влезе в помещението обикновено обикаля цялата сграда десетина пъти. Освен всичко е умна, свита, забавна и дори шантава. Кат определено не е перфектен персонаж, но е такъв, в който читателите могат да видят частичка от себе си.
"- Запозна ли се с някого?
Да, помисли си тя. С вас двамата.
- Не по собствено желание - каза."
Като цяло всички герои в книгата са такива. Предлагат гледната точка не само на запаления фен, но и на хората около него. Като например Рийган, новата съквартирантка на Кат. Като нейна противоположност, тя не е на "ти" с фенфикшъните и не пази мнението си за себе си. Нейният образ е един от любимите ми - забавен, саркастичен и различен от останалите. Методите ѝ да се справя с Кат неведнъж ме караха да се смея. Повечето от бележките ми по книгата са именно върху нейни реплики.
Главната мъжка фигура и почти толкова любима, колкото Рийган, е Ливай - студентът, който прекарва цялото си време в стаята на Кат, яде от вафлите ѝ и всеки вторник в полунощ я прибира от библиотеката. Давам гигантски плюс на Рейнбоу Роуел за таланта ѝ да създава момчета, в които читателите ѝ да се влюбят. Ливай е чаровен, забавен, той е всичко, което човек би могъл да иска не само през ученическите си и студентски години, но и за цял живот - най-добър приятел. Признавам, че има моменти, в които ме дразни и се ядосвам за глупавите му решения и постъпки. Оценявам образа му като цяло, а също и любовния аспект, от който е част. Харесва ми, че двамата не се влюбват от пръв поглед (поне не го заявяват категорично) и познанството им минава през всички етапи, докато достигне връхната си точка.
"Дойде да я види на следващия ден. И на по-следващия. А след около седмица Кат вече знаеше, че по един или друг начин ще успее да се вмъкне незабелязано в деня ѝ и ще се държи така, сякаш винаги е бил част от живота ѝ."
Също като в "Елинор и Парк", във "Фенка" огромна роля имат семейните взаимоотношения. Винаги оценявам високо тази част от историята, защото именно тя придава нужната доза реалистичност. В романите с подобна тематика, особено когато героите са тийнейджъри, родителите са включени в незначителни сцени, сякаш единствената им задача е да държат под око успеха на децата си. Радвам се, че тук не е така, въпреки че отново лесният път е категорично "не" за Роуъл - главната ѝ героиня е поставена в ситуация, в която трябва да се справи с нестабилния си баща работохолик, липсата на майка ѝ и близначката ѝ, която е нейна пълна противоположност.
Рен е персонажът, на който не симпатизирам изобщо. При това не заради смешното ѝ поведение в колежа с всички партита и алкохол, а защото се отдалечава от сестра си, държи се с нея като с някое от всичките момичета, които може да срещне по улицата, и забравя за семейните си задължения в името на забавата.
"Можеш да разчиташ на мен, ако изтрещиш, но ако вампирясаш, не ме търси."
Друго нещо, което ми харесва, е частта с писането на фенфикшъни. В период от две години бях влюбена в идеята за пренасянето на вече съществуващи герои в алтернативни светове, също и поставянето им в различни ситуации. Чела съм десетки фен произведения за любими известни личности и книжни персонажи, а също така съм писала такива. За това се чувствам така свързана с героинята ни Кат - знам какво е да обичаш несъществуващ герой, а и да искаш повече време с него. Макар и да харесвам идеята, не ми допада самото произведение, което е в центъра на вниманието ѝ - поредицата за Саймън Сноу. Ясно е, че в основата му стои "Хари Потър", макар и в една сцена истинските книги да се споменават. Рейнбоу така и не ме убеди, че "Саймън Сноу" съществува наистина - откъсите от книгите в края на някои от главите не ми бяха интересни. И ако ги нямаше, може би щеше да ми хареса малко повече.
А това, което най не ми се нрави, е, че книгата свърши. Иска ми се да е безкрайна. "Фенка", освен история за любовта и безграничната привързаност към фантастичния свят от книгите, е и история за новото и понякога страшно начало, за адаптацията и възможностите извън зоната на комфорт, които могат да определят бъдещето ни.

"Елинор и Парк" - Ревю
Изключителни благодарности на изд. Егмонт за копието на "Фенка", което ми изпратиха, в замяна на честно ревю!

4 коментара:

  1. Наистина човек може да се преоткрие в много аспекти от всеки герои. Повече от вдъхновяващо ревю <3

    ОтговорИзтриване
  2. Нещо в това ревю ме кара да прочета тази книга... Би било интересно. Страхотно ревю ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Браво, страхотно ревю! Току-що я приключих и трябва да призная, че мислите ни съвпадат напълно. Само дето аз виждам повече от себе си в Кат, отколкото трябва, да си призная честно. Рийгън също ми е любим персонаж, защото е точно това, което искаме да бъдем до една или друга степен. Ливай е мечтаното момче :) А Рен и мен много ме дразнеше, но когато й дойде акъла, апък и всички спомени от преди колежа показаха, че не е чак такава кучка, че може да е до сестра си и че е била до нея, просто понякога човек губи пътя си. Изобщо цялата история, както и тази за Елинор и Парк, е просто уникална и нямам търпение за следващия преведен роман на Роуъл!

    ОтговорИзтриване