Страници

неделя, 30 ноември 2014 г.

November Favorites - назад до 1

Ето това е пред последният пост за любими продукти за 2014 година. Замислих се едва сега, когато отворих папката с архивираните снимки. Когато бях малка годината минаваше страшно бавно, а аз живеех от Коледа до Коледа само и единствено заради адреналина при отварянето на чувала на дядо Коледа. Само при мен ли сега нещата стоят много по-различно - дните минават като минути, не усещам кога от май е станало ноември...? 
Както и да е. Не мога да спра или забавя времето, а само да го компенсирам с нещо, което ще ме накара да не си давам сметка. Като например писането за постове. Този месец нямам особено много нови продукти, защото не беше нито продуктивен, нито забавен, но пък ще споделя любимите си с вас с удоволствие. 

Козметика.
Този месец писах пост, свързан с грижата за косата ми, където споменах за българската козметична марка Avia. Тогава притежавах само един техен шампоан  с хума, но много малко след това си купих и останалите аромати, душ гел с хума и мини сапунчета с хума за лице. Мисля, че тази марка пасна перфектно на типа кожа. Душгелът не оставя аромат по кожата след отмиване, но пък чувството на чистота е такова, каквото много малко други продукти не предлагат. Сапунчетата са миниатюрни и частиците хума се усещат доста при допир, не особено деликатно, но когато го натъркам в длани, а не директно върху лицето си, но те не надира, а пяната стана по-нежна на малки балончета. Измива наистина хубаво - забелязах омекотяване и заглаждане. Шампоанът на снимката не е любимият ми от серията, но ще говоря като цяло за трите. Харесват ми, определено. Обикновено мия косата си през ден или два най-много, но с този продукт омазняването се забавя с ден, което улеснява ежедневието ми сравнително. Единственият минус за мен е, че хумата леко изсушава косата и я прави по-твърда. Тоест, ако те използвате балсам в краищата, ще бъде трудно, дори невъзможно и болезнено разресване.
Месеци наред гледах клипове в ютуб за тази спирала, след това още толкова я гледах на рафтовете в дрогериите, и най-накрая миналия месец си я взех от Lilly, защото моята така или иначе беше свършила и крадях тази на майка ми. (Мамо, още ти я взимам чат-пат, съжалявам). Харесвам опаковката - бебешките цветове са доста привлекателни за мен и са една от причината да избера именно нея. Мнооого ми допада естествения вид, който създава върху миглите. Не зная, страшно натурално, все едно не съм със спирала, а погледът ми е спо пъти по-озарен и отворен от обикновено. Едно не ми допада - мия я по десет минути и пак на сутринта трябва да изплаквам още толкова, за да я сваля. Не знам дали това си струва хубавия ефект. 
Най-накрая си намерих палитра с кафяв тон сенки за очи, специално матови, а не с перлен отблясък. Тази палитра на Golden Rose можете да намерите вероятно в дрогериите, които предлагат продукти на марката, за около осем лева. Използвам обикновено най-светлия цвят в основата на клепача и най-тъмния по края, за да подчертая, но не особено често, защото сутрин умирам за още пет минути в леглото и нямам никакви сили да се занимавам с грим.
Скоро намерих тоалетната вода на Adidas в шкафа на сестра ми, заринат от дрехите ѝ и ми стана смешно, че този аромат е седял скрит там толкова много време. Беше само половин бутилчица, а както можете да видите - сега е съвсем малко. Страшно много ми пасва тови аромат, но проблемът ми е, че изветрява по-бързо, от колкото ми се иска. Трябва да си намеря нещо сходно, но по-дълготрайно след като тази вода свърши. 
За пръв път от доста време  реших да заложа на някой дезодорант и избрах този на B.U. - fancy cinderella, защото и без това в деня, в който си го взех, беше на промоция. Харесва ми, усеща се много време, след като се напръскам, аромата е доста приятен и забелязах, че прави впечатление на повечето хора, с които се размина. Ако си спомням правилно, не беше повече от 4 лева. 
Балсамът на Balea с бадем не виждате за пръв път и с причина. Той е най-любимият ми балсам от всички, които някога съм си взимала, при това не само спрямо тези от тази малка, а абсолютно всички. Обожавам миризмата и усещането, което ставя по устните ми. Заглажда ги, заздравява. Както виждате на дясната снимка, само толкова ми е останало, за това в най-скоро време трябва да изляза на лов за балсам. Да се надявам, че отново са го пуснали, уж е лимитирана версия. 

Книги.
Нужно ли е да казвам защо този месец прочетох само три книги?
Училище.
Както и да е. най-накрая завърших поредицата "Лабиринтът", много обичам последните две книги. Измежду трите първата ми е най-любима, но последните не са загуба на време, както чух да бъдат определяни. Също толкова напрегнати са като останалите, има страшно много обрати, на моменти крещях "Тиии, лъжец/лъжкиньо" и размятах книгата насам-натам. Така правя когато съм ядосана. 
"Крес" е третата книга от поредицата "Лунните хроники" и ако следите постовете ми нут може би знаете, че я прочетох не отдавна и кръстих лаптопа си на принц Каито, бях страшно ядосана и фенгърлствах много дълго време. Книгата е жестока и може би най-любимата ми от всички до сега. Обичам връзките, изградени вътре, прелестните герои, описаните места и сладкия език, който ме омагьоса още от първата част. Нямам търпение следващата книга, "Зима", да бъде издадена в Америка и преведена тук колкото се може по-бързо.

Филми.
Има ли смисъл изобщо да казвам нещо за "Сойка-присмехулка"? Исках да напиша отделен пост след премиерата, но както тогава, така и сега аз не мога да намеря думи, с които да опиша колко много обичам филма, книгите, актьорите, историята, осъществяването на проекта и чувствата, които ми навява. Гениално. Мисля си кой от трите филма до сега най-много ми харесва и дори да искам да кажа един от първите два, знам, че любимият ми е именно третият филм. Ако някой от вас все още не го е гледал - моля ви, направете го. Едва ли всички ще разберете напълно смисъла на всичко казано, но само преживяването, озвучаването, брилянтната актьорска игра ще ви накарат да го обичате.
"Както горе, така и долу". Ау. Не се гледа в тъмното, нито пък ако ще ходите в Париж скоро, или ако сте си страхлив по принцип. Изкара ми акъла. През цялото време си мислех за "Хари Потър", особено след споменаването на Философския камък, а пък още преди това имах някакви мисли за Ад на Данте. Шокът дойде, когато грубичката трябваше да минава през онзи тунел, пълзейки по корем, на чийто вход пишеше точно това, което Данте е написал в книгата. Което аз имах да правя на проект. Ако трябва, само за това ще обичам филма. Но то има още много, много неща. Гледайте го, за да разберете. 
"Храбро сърце" е може би първото филмче на Дисни, на което се смях така. НА няколко ъти сестра ми идва да ме проверява дали съм още жива. Съжалявам, че не отидох да го гледам на кино, когато го даваха. Едно от любимите ми е!
Когато бях малко по-малка ми беше много интересно да се занимавам с градските страшни легенди, Дама Пика и подобни детски измишльотини за викане на духове и демони. И съм си правила ръчна дъска Оуиджа, признавам си. За това, и заради сестра ми, изтеглих този филм. Не ме стресна особено много, но общо взето ми хареса. Клишета, клишета, но май аз си падам по клишетата достатъчно, че да дам шест от десет звезди на лентата. Не бих я гледала втори път, но ми беше забавно да седя ококорена по средата та нощта в очакване. 

Музика.

За настроение.
И аз дочаках нещата ми от Ebay да дойдат. Три калъфчета, две от които виждате на снимките. В началото си мислех, че капачето няма да ми е удобно и ще пречи, но се оказа страшно полезно - предпазва, а и там дължа някои странични листчета с информация, които ми трябват често. любимото ми е това с графитите, свързани с "Вината в нашите звезди". Познайте кой е отдаден фен.
Както казах горе - игрите на глада. Обичам. И бях страаашно щастлива когато видях, че дават промо чаши, при това с ключодържател на сойката-присмехулка. Не ме интересуваше колко ще ми струва, наредих се и си го взех, и си го гушнах, и не го пуснах по време на цялата прожекция на филма. Фен съм и се наложи да използвам всичко, свързано с филма така че да не го изхвърля. На заден прав на първата снимка можете да видите изрязаната кутия от пуканки, която преобразих в... нещо, чието име не знам. Не знам. Но го обичам.
Казвала съм колко много обичам да пращам и да получавам писма по пощата, нали? Този месец с Мони отново започнахме да си изпращаме, и от нея получих плик с малки подаръчета от пътешествието ѝ до Гърция - книгоразделител, магнитче и тази сладка прекрасна гривничка, която сложих още първата минута, след като я видях. Определено ще бъде перманентно на китката ми и през следващия месец. 
Друго нещо - коледният дух като цяло, лампичките и магазините, които се зареждат с щастие. Мандарини, музика, стипендията, която взех за пръв път този месец, играта Dots за Андроид. Страшно е досадна, но вечер, когато я включа, си отвисявам по половин-един час. Този месец беше страхотен, но може би само защото се усещаше прииждащото щастие за Декември. Представям си какво ще стане през следващите 25-30 дни. 

събота, 29 ноември 2014 г.

Обратно броене

26.11.2014
Ок. До сега половин час седях, за да осмисля някаква глупост по химия, току-що се сетих и извиках "Най-накрая, разбрах го, разбрахгоооо" и останах ухилена срещу сестра ми за няколко секунди. И двете поседяхме като замръзнали. След което тя с пръст потупа слепоочието си и каза "Are you normal?". I mean... едва ли някой ще го каже по-точно от нея. 
Истината е, че все още не мога да загрея защо тук е метил, а там етил, нищо, че знам защо е пентан и... въздишам тежко. Не мога повече. :( 
Това беше първата емотиконка, която пиша в пост, знаете ли? И осъзнавате ли колко тъжна съм, че да пиша емотиконки в поста си? Много. #Саднах Се
29.11.2014
На теста изкарах петица и съм горда. Тоест... Определено не е перфектния резултат, дори и масово класът да има петици. При положение, че мога да изкарам повече от това, защото най-накрая разбирам какво ми говорят и формулите не изглеждат йероглифи от някой източен език.
Тази седмица като цяло се изписаха доста оценки. Всякакви. Но са нищо в сравнение с тези от следващата седмица, за мое съжаление. Още в понеделник ми се полагат два теста, във вторник - презентация, в сряда още един тест, а в петък - класно по български. И това за честит Декември. Радвам се само за това, че повечето от класните ми са през декември. Няма да трябва да уча през зимната ваканция, йей.
Опитвам се да следвам плана за този пост (за пръв път правя план за пост и това е защото имам да казвам много неща от почти цялата седмица. Знам, че най-накрая ще забравя половината), но изглежда, че няма да е в тази последователност. Oh well.
Зарядното на лаптопа ми отново започва да ми играе номера. И под отново... просто си представете горкото зарядно, лепено на около 50 места с тиксо. Все едно е претърпяло катастрофа. То си е катастрофа, колелцата на стола ми минават през него средно по 10 пъти на ден. Сега се чувствам адски засрамена и ми е тъжно, че се държа така. Както и да е. Опитвам се да отложа използването на новото зарядно колкото се може повече, не желая и него да го сполети същата съдба. Готова съм да търпя изключването през пет минути в името на цялостта на кабела. *музиката от Игрите на глада, вдигам три пръста нагоре*
В сряда пристигна писмото ми от Мони с няколко подаръчета от Гърция. Да видите как се ходи до пощата преди училище, когато първия час се очаква да имам тест. Ааадски много ме зарадва всяко едно нещо в пликчето, бях като някакво дете на последния чин, докато си четях писмата. Повечето от съучениците ми ме гледаха като извънземно. Първо - защото бях хиперактивна, и второ - защото те явно никога не са виждали истинско писмо.
Някой пазарува ли от Черния петък? В осем сутринта с няколко приятелки влязохме в някакъв онлайн магазин и повечето неща бяха разпродадени. Наистина ли това се приема като Нещо? И само аз ли смятам, че това не са намаления, а повишения? Сменят цената на по-висока от обикновеното, после я драскат и пишат реалната, само и само за да изглежда, че е намалено.
През последните двадесет и четири часа майка ми е причината да умирам от смях. И всеки път като я погледна ме напушва смях... Например вчера. Към седем часа пътувахме към село, за да закараме баба, и спряхме в един магазин за мандарини. Слязохме, стояхме вътре пет минути, и излязохме. Следва нещо важно. Още от далеч забелязах двете сиви пежа, паркирали едно зад друго - едното обикновено, второто - комби, и се замислих в кое трябва да се кача. Очевидно майка ми не осъзна. Просто заобиколи чуждото комби, качи се вътре и си седна, готова да потегли. Честно, за момент се стреснах и си помислих, че съм подминала и вървя към друг автомобил. Няколко секунди стоях и сравнявах, и чаках някой да ми каже какво да правя. И мама излезе, а собственичката на колата приближи, смеейки се. Like... мамо. Не, моля те. Все още умирам от смях, когато се сетя за физиономията ти и бързите рефлекси, с които избяга от шофьорското място.
Друго нещо, с което ме разсмя... "Сойка-присмехуйка". Wha... Присмехуйка? Аз... Наистина? Мамо? Как мислиш, че ще е превода на английски? Mocking-gay? Just do not. Нот. Ако не искаш да умра по време на пристъп на смях.
В ужасно коледно настроение съм. Днес с мама и със сестра ми ходихме на пазар насам-натам и си намерих мнооого сладко Washi tape. Слушам коледна музика, разглеждам коледни снимки, гледам коледни клипове, мисля си за Коледа, искам Коледа. Спомням си как миналата година седях под елхата и четях книги с часове, пиейки горещ шоколад. Трябва да измисля подходящи подаръци. И да реша къде ще сложим елхата тази година. Ах, как искам да я декорираме вече.
Ха, даже и сестра ми заразих - в момента се катери по бюрото си и украсява нейната част от стаята. Има си свещи и гирлянди, и коледни топки... Да, определено обичам това време от годината и настроението, което носи. Топло, уютно, весело.
Защо съботите минават толкова бързо? Исках днес да си напиша домашните, а вместо това пазарувах. и ще изразходвам останалото време в готвене. В Лидл намерих кутия с готови продукти за близалки. Не знам как да ги обясня. Но със сестра ви ще се занимаваме с тях, след като дооправим стаята и аз свърша с поста за месечните любими. Чудя се дали да го пусна днес или да изчакам до утре... Ах... мислех си, че ще мога да пускам по повече постове на месец, но в крайна сметка се оказвам с десетина и това ме кара да се чувствам виновна спрямо самата мен. Явно това ще е едно от обещанията, които ще дам за 2015 година - да бъда по-редовна тук.
До тогава обаче има още един месец. А Декември се очертава време за доизпълняване на стари обещания. Едно от тях е да си оравя стаята. Сега. Точно сега. 

неделя, 23 ноември 2014 г.

неделя, 16 ноември 2014 г.

Остава ми малко време да умирам за книги

Днес ще говоря по точки, за да мога да систематизирам по-лесно хвърчащите си мисли. Също така ще се опитам да ги намаля, защото е неделя вечер и сто процента на никой не му се занимава с моите душевни излияния. Започвам.
1. Най-сетне започнах "Крес" и смея да твърдя, че това е НАЙ-ДОБРАТА КНИГА от цялата
поредица. Год, адски много шипвам Крес и Трън, в същото време го мисля за страшно голям кретен и не мога да избера дали обичам него или Вълка повече. О, а Вълка... Спомням си колко фенгърлствах около него на втората книга, защото е типичния bad guy, след това бях в шок от всички объркващи предателства, стоте пъти, в които той беше срещу и със Скарлет и така нататък. На практика харесвам Скарлет и Вълка, и Трън и Крес повече от Каито и Синдер, не мога да го обясня. Когато четях първата книга ми се струваха адски сладки, особено по време на онзи момент в асансьора (за хората, които са го чели), но... между другите има толкова повече чувства и са толкова по-уникални. В третата книга Каи си мисли за Синдер, но е по-скоро като да не му пука за нея, интересува се само дали е намерила принцеса Селена (той си мисли, че... ок няма да кажа нищо, защото това ще се сметне са спойлер. Просто Каи е адски наивен в тази част и искам просто да шибне един и на Сибил, и на кралицата, и да прекрати скапаната война, защото и без това се е видяло, че и със и без сватба, Левана пак ще ги нападне...). Главата ми ще експлодира. В момента е седем и половина и от мен се очаква да седна и да си прочета урока по биология отново, понеже утре ще ме изпитват, но аз не мога да оставя книгата. А точно в този момент компютъра. Но тази тема ще я разисквам...
2. ... сега. Най-сетне успях да прехвърля всичките 60 гигабайта с глупости на компютъра на сестра ми и дадох на баща ми да преинсталира вече твърде стария ми лаптоп, наречен "Гошо". Но ще го прекръстя след като измисля по-хубаво име. Мисля да открадна някое от "Лунните хроники". Каито? Каито звучи добре. Мислех си за Наинси или Ико, но.. те са момичета, а компютър е... мъжки род, you know... Нека да бъде Каито. И да се върна към главната мисъл, сега не мога да се нарадвам на това колко бързо работи всичко и как най-сетне имам интернет, след като седмици подред заемах невъзможни пози под рутера и все още връзката беше две чертички. 
3. Ако утре не дойде последния кейс за телефона ми ще пиша на пича от Ню Йорк да провери какво се случва. Май беше от Ню Йорк... Просто не е честно да пращат това, което най-много искам, последно. Кейс с капаче с графити от "Вината в нашите звезди", за да мога да го навирам в очите на всички от класа, които фенгърстват за филма, а не са чели книгата. 
4. Във вторник с най-добрата ми приятелка представяме проект за Жан-Батист Молиер. Смятам за тогава да си подготвя лъжица и да удрям с нея всеки, който говори, докато си предавам информацията. И без това ме е яд, че именно в този ден имам възможност да си поправя оценките с тест върху "Хамлет", а заради проекта съм с вързани ръце... Тъкмо ще си изкарам яда.
5. Сигурно цяла нощ ще сънувам часа по испански след ненанесената оценка от петък. Отново - трябваше да послушам лина и да отида да попитам господина дали няма някакъв проблем. Вариантите, все пак, не са много - не съм си написала името, контролното е толкова зле, че не иска да ми нанася двойката от яд или просто го е изгубил. Утре ще разбера, слава Богу, защото иначе... 
6. Все още се изненадвам от това колко бързо работи лаптопът (Каито).
7. Да, имам навика да давам имена на нещата, които притежавам. Телевизорът ми се казва Оли, плюшеното животно - Диего, телефонът ми - Максън, т.н., т.н.
8. Мисля, че е време да започвам да правя списък с книгите, които искам за Коледа. Планирам
да ги разпределя между роднините, но да си ги купя сама от Базара на книгата през Декември в НДК, само за всеки случай. Така направих миналата година и си мисля, че всички останахме доволни. Аз всъщност съм човека от цялата рода, на който подаръка му е най-най-лесен. Книги. Ако не книги - книгоразделители или много шарени чорапи. или портмоне. Обичам портмонета. А този, който ми даде портокали и мандарини ще го обичам малко по-малко от подарилия книги, обещавам. 
9. Сега отивам да чета по биология. Утре ще проведа словесна война с госпожата, защото този път знам колко заслужавам и ще си се боря за оценката въпреки всичко. Peace. 

четвъртък, 6 ноември 2014 г.

Бърз ъпдейт (пълни глупости)

Вместо да пиша този пост сега би трябвало да седя и да уча, защото утре в шест от седемте ми часове ще ме изпитват или ще правя контролно. Но изпитвам нужда да не докосвам учебника по физика (най-вече). Седна ли да уча сега знам, че ще стана в девет, като ще пререша учебника по математика (защото майка ми не ме пусна на училище и сега нямам идея как се решават едни от задачите, именно тези, на които ще ми е теста). Имам да прочета откъсът от Дон Кихот в христоматията и да уча за теста утре, плюс да се поровя из записките от лятото за отговорите на пет въпроса по "Хамлет". 
But hey - калъфчето (черупчицата) от Ebay ми дойде и сега остава само още едно, него най-много го искам - с щампа на Вината в нашите звезди.
Днес беше изключително скучен ден. Две оценки, все отлични, спане, само шест часа... и избягах от Физическо-модул, защото много мразя да стоя в часовете на господина. Обикновено не правя подобни неща, но обстоятелствата са по-особени. 
Имам нов списък с лафове/цитати от класа, също и забавни случки, но смятам да ги отложа за следващ пост, за да понатрупам още мъничко. Имам усещането, че утре ще бъде бум на подобни, защото имаме подходящи часове. Ще видим. 
От повече от две седмици се опитвам да дочета "В обгорени земи", но училището ми пречи. 
И вчера два часа писах интерпретативно съчинение на тема "Луд ли е Дон Кихот?", което завъртях така, че писах дали е мъдър. Но това... едва ли е толкова грешно, защото двете неща според мен са взаимно свързани и едното обяснява другото и... това звучи тъпо и грешно. Но
бихте го разбрали, ако прочетете аргументите ми, уверявам ви. 
О, сетих се - поздрави на всеки от класа ми, който чете това в момента. Оказа се, че броя се увеличава. (Отивайте да учите по физика, че утре цял час ще изпитва.)
Оказа се, че като цяло класа има повече двойки по Етика, отколкото по Математика и Химия. 
Не беше добра идея да започвам да пиша, тъй като в момента се оглеждам из стаята, за да се сетя какво да кажа. Изчерпах се доста бързичко. Това е защото не мога да спра да си мисля са математика. Ох. 

сряда, 5 ноември 2014 г.

77 неща през есента, за които може да живеем

Никога не съм могла да си избера един-единствен сезон от годината, който да нарека "любим". Намирам по нещо уникално и отличаващо във всички четири, и със смяната им настоящия е любим. Есента. Време на преход и промени, ново начало, безкрайна гама цветове, домашна топлина и миризма на студ и свежест. "Седемдесет и седем" е число, което едва ли би обединило всяко едно нещо, което ме кара да се усмихвам, когато чуя "есен", но дава обща представа. И ме кара да изляза навън с фотоапарата и да се опитам да хвана всеки един проблясък на слънцето.♥

Кафе.
Плетени чорапи.
Пуловери.
Cuddling.
Училище.
Цветове.
Паднали листа.
Дъжд.
Наближаващ студ.
Чай.
Хелоуин.

UGGs.
Нови музикални хитове.
Тикви.
Горещи напитки.
Пай.
Миризмата на дъжд.
Дните за четене.
Палта.
Есенни залези.
Шалове.

Населени места.
Свещи.
Ябълков сайдер.
Черни котки.
Горещи душове.
Скачане в листа.
Сериали.
Домашен хляб.
Топли одеяла.
Есенни блогове.
ТВ реалити формати.
Пикници.
Вятър.
Дънки.
Дълги нощи.
Къси дни.

Мъгла.
Канела.
Мързеливи съботи.
Маршмелоус.
Оранжево.
Напукани устни.
Натъпкано метро.
Разходки в гората.
Огън.
Кино уикенд.

Есенна декорация.
Road trip.
Бой с паднали листа.
Ресторанти за бързо хранене.
Нови цели.
Свободен ден от училище.
Кафенета.
Библиотеки.
Парно.
Курабийки.
Подаръци без причина.
Подаръци без причина.
Вип Брадър.
Мусака.
Празници.

Якета на заем.
Есенни фотосесии.
Нови-стари книги.
Начало на коледния списък.
Пазар за зимни дрехи.
Оживени молове.
Карамел.
Коледа наближава.
Лагерен огън.
Ябълки.
Есенни намаления.
Чадъри.
Кожени ботуши.
Донъти.
Уютни семейни вечери.
Всичко.
:)

събота, 1 ноември 2014 г.

Otober Favorites - Твърде бързо...

... започнаха да падат листата, и слънцето изчезна, и ми стана студено, но си имам сериали, печка и храна, и съм готова да се скрия за "мечешкия си сън".
Здравейте отново в края/началото на още един месец. Сбогувахме се с Октомври почти толкова бързо, колкото мина и останалата част от 2014, не мислите ли? Когато бях малка времето минаваше тооолкова бавно, от Коледа до Коледа, а сега... това време ми се струва като една крачка, един месец плюс-минус няколко часа. Кофти тръпка е, като се замисля. Този път не мога да кажа, че продуктите оправят напълно настроението, то пък поне компенсират. 

Козметика.
По традиция започвам с хубаво миришещите неща, които обикновено използвам в банята. Avon са едни от фаворитите ми по отношение на душ геловете, винаги мога да си намеря нещо симпатично и бавно хабящо се. Като 500 ml-ровото шише Passion, което получих като подарък. Ако сте чели предишните ми постове за месечни любими със сигурност сте попадали на мнение за подобни продукти - отнасят се за този също. 
Gingerbread е пяна за вана, която си взех, въпреки че нямам вана. Просто мирише на Коледа и бисквитки. Ама абсолютно като бисквитки. Усеща се дори със затворена капачка - впечатляващо. Принципно или изливам малко, колкото да ароматизира въздуха, докато се къпя, или го използвам като душгел. Не знам дали... е позволено така, но на мен ми върши работа. Нужно ли е да казвам, че после петнайсетте минути по хавлия след банята преминават в душене на кожата ми?
Душ Гелът на Fa използвам вече от два месеца, но не снимах за предния, защото майка ми много услужливо хвърли шишенцето. Това е един от малкото продукти с подобна мека текстура, която измива кожата и аромата остава реално с часове след изплакването. Ако се изкъпя сутринта, вечерта все още има нотка на какао. Което... не е точно какао според мен, но ще се примиря с етикета и ще живея.
Няма да бъда подробна за Summer white sunset - някак си ми харесва да мириша на цветя и лято рано сутрин в седем, когато излизам за училище и миризмата на студ ме блъсва в носа. Обаче мини джобната ролка на Percive... абсолютен фаворит за освежаване в междучасието, след физическо или просто преди да легна. Побира се в най-малкия джоб на чантата, не тежи и не пречи. Вместо да мъкна огромна бутилка с парфюм, универсално решение. 
Едно от любимите ми неща този месец е спиралата на мама. Използвам я тайно (опитвам се да е тайно, тя винаги ме вижда) от както моята свърши и ми харесва страшно много. В комбинация с любимия ми молив от Avon Blackest black (ав, името на спиралата е същото) изглежда добре. И ме кара да изглеждам не чак толкова мъртва сутрин преди училище. Харесва ми как не слепва миглите и наистина ги прави по-черни, като в същото време не е неестествено, натрапчиво или грубо. Попадение, мамо, браво на теб. Днес си купих нова спирала, която теърва ще изпробвам и ще трупам впечатления, но няма да се откажа от краденето на тази. Твърде много ми допада. 
Нищо ново под слънцето отново. Есенният (както аз го наричам) цвят на Perfect беше нон-стоп върху ноктите ми в началото на месеца, след което го замених с два пясъчни на същата марка. Залагам повече на пясъчните, защото имам доста дълъг маникюр и понякога се бели или ноктите се чупят. По този начин прикривам тези несъвършенства без да се налага да ги режа. 
Прозрачният лак на Golden rose за заздравяване на ноктите ми е любим, най-любим измежду всички много, които притежавам. Но ми се струва, че скоро ще трябва да прескоча до парфюмерията за нов. Не забравям да го използвам като основа преди да се лакирам и ми се струва, че има някакъв ефект, дори и минимален. След по-продължителна употреба ще имам основателно мнение и ще мога да аргументирам твърденията си. 
В страшно много български бюти блогове през изминалите месеци срещах матиращите листчета на Essence и в началото на месеца се сдобих с универсалните. Доволна съм от ефекта - този, който се обещава на опаковката - наистина матира кожата, не оставя следа от лъщенето, и запазва цялостта на грима ми. Не миришат на нищо. Осемдесет броя за 5-6 лева са абсолютно допустими и нямам намерение да се отказвам от този си любимец, защото наистина спасява живота ми по време на дните ми в училище. 

Книги.
Не бъркате, "Аз съм пратеникът" и "Фор" присъстваха в постът ми на месец Септември. Тук са защото ги четох в края на миналия и началото на този. Освен това заслужават абсолютно цялото ви внимание, особено книгата на Маркъс Зюсак. Този човек е абсолютен гении. Обичам историята, крайно оригинална е. Героите не бяха обичайните тъпанари без капчица въображение в себе си, не бяха посредствени. Бяха нещо ново, оригинално, със своя история, отделни характери, като напълно истински, реално съществуващи хора. Беше ми доста трудно да навляза в книгата, но веднъж като започнах, осъзнах къде съм на последната страница. Адмирации. Моля ви, прочетете някоя негова книга, независимо дали ще е тази, "Крадецът на книги" или трета. Не е честно да получава толкова известност десетки години след излизането на произведенията. 
А "Фор"... обичам книгата предимно защото става дума за Фор. Останах мааалко разочарована от това, че се разви толкова бързо. Имах нужда от малко повече подробности, Фор+Трис моменти... Благодарна съм за четирите разказа. Но не ми помогнаха да преодолея душевната рана от "Предани", даже ми сипаха сол. 
Дадох обещание, че ще прочета всяка книга, която Джон Грийн напише и едва дочаках тази. И в началото бях малко изненадана от тематиката. Обожавам, обожавам това, което двамата с Дейвид Левитан са направили обаче. Двама герои с едно и също име, единия пише гледната точка на единия, а другия - на втория Уил. Персоналностите на Уил Грейсън х2 бяха абсолютно противоположни и в сравнение на други читатели, чиито мнения срещнах в goodreads, за мен беше напълно очевидно и лесно да разбера в кой момент кой говори. Като за начало - стилът на самото въвеждане на написаното. После - характерните фрази. Последно - самото държание на Уил-овците - единия е цвете в сравнение с другия. Не съм крайно разочарована от книгата, сто на сто можеше да е и по-добре, но съм чела друга на Джон Грийн, която ме бутна в дупка. 
"Ще те чакам" от Джей Лин си взех предимно защото Джей Лин = Дженифър Арментраут, писателката на "Обсидиан" - книга, която боготворя. Първо - Ейвъри като цяло не беше изключително отличаваща се героиня, нито пък Камерън, но... има толкова много инсайд джоукс, сладки моменти, мили реплики, които ме карат да се усмихвам. Четивото не е перфектно, изобщо. Не е произведение, което да се издигне на пиадестал над другите и не мисля, че бих я прочела втори път скоро, но направи печенето на чушки по-интересно, от колкото всъщност е. Благодарна съм.
За сметка на това "Без Хоуп" ми нанесе брутален психически удар. Уникална книга. Уникална. Прочетох копието на приятелка, но ще си я взема, нуждая се да я имам. Историята може би е предсказуема, но кълна се - не очаквах да се случи това, не можах да предположа нито едно нещо. Героите са хора, които бих искала да имам като приятели в реалния живот. Особено Холдър. Нямате си на идея как ревах, докато го четох. Доста тежка история, да, но... уникално интересно и увлекателно. Подсказките в развитието, всички малки детайли, които правят сюжета и начина, по който са поднесени. Ето това тук е клип на момиче, чиято реакция напълно отговаря на моята. не мисля, че ще си взема втората книга, не ми се преживява това отново. Въпреки това книгата остава на едно от челните места в класацията ми за най-любими на всички времена и мисля, че ще се задържи още доста време. 

Филми.
 Този месец нямах време да гледам много филми - това са трите, които ми направиха най-силно впечатление. "Sex tape" исках да гледам на кино, но честно казано се радвам, че не намерих време, защото щеше да е крайно неудобно. Посмях се добре - Камерън затвърждава поста си на моя любима комедийна актриса. 
"10 неща, които мразя у теб" пък се изстрелва като любим филм на всички времена, уникално много го обичам. Гледах го в началото на месеца, а скоро след това го пуснаха и по телевизията. Още стотици пъти мога да го гледам. И ще го направя, и още как. Ако някой от вас не знае за него - пуснете си го, няма да изгубите.
"Предизвестена смърт" е нещо като класика в хорър филмите на тоя век. Не го бях гледала от години и вчера го пуснах по случай Хелоуин. Не е толкова страшен, колкото си го спомням, но все пак ме забавлява прилично час и половина. Бива, бива.
За сметка на филмите, половината Октомври премина в гледане на сериалите, които пуснаха по телевизиите отново. Като например "Живите мъртви". Надявам се да заковат с този сезон, започна обещаващо. Също и "American horror story". Обожавам този сериал още от първия сезон, когато го гледаха крайно малко хора и беше под въпрос дали ще имат бюджет, за да го продължат. Сега, когато всеки втори е фен нищо не се е променило. чудя се кой гениален мозък измисля всеки един епизод. Още с първия ми изкараха акъла и подхраниха страха ми към клоуни и всякакви нестандартни същества. Сама съм си виновна за това обаче - гледам го само по тъмно, нарочно, за да "подсиля ефекта". Дрън-дрън. 
Започнах да гледам "Династията на Тюдорите" заради "Царуване", но за него след мъничко. Учила съм по история за Хенри осми, в момента също го споменаваме в уроците. Изпитвам отвращение от този човек и противно на очакванията симпатизирам на Ан Болейн. Мисля, че е заради перфектната актриса. Просто.... ах. Ах, сериозно. Кой да знае, че ще заобичам историческите сериали. 
Измежду които най-любим, разбира се, ми е "Reign". Мери, кралица на Шотландия. Перфектна актриса. Този акцент. Дрехите им. Франсис и Себастиан. Историята. Докато гледам епизодите едновременно искам да се придържат към реалните събития, но искам и да се случи чудо и да си имат дете, или пък чумата да спре, или ония кретен да умре. Или може би всички. Тъжно ми е, докато ги гледам. Сериалът определено не е най-професионално направения - както е "Династията на Тюдорите" (ако трябва да ги сравняваме де.), но съм безвъзвратно влюбена в историята им. Искам още и още и още, и едва ли ще се примиря с края. Защото той е поначало написан. Франсис ще умре. Няма да имат дете. Тя ще се омъжи за друг. Ло-шо. И въпреки това продължавам да го гледам и да се подлагам на това. 

Музика.
(доста музика този месец, дам)

За настроение.
Настроението ми този месец идва главно от любимата ми чашка с мустачки от Джъмбо,  която си правя кафе нон-стоп, и новите слушалки Сони, купени ми към средата на месеца. Преди това нямах и инициативата за купуването беше на сестра ми, понеже "много съм ѝ пречела". Това, разбира се, се прие страхотно от мен, защото имах възможността да си избера тези красавци. Имаше в синьо и бяло, но смятам, че червените са най-красиви. Не са най-мощните от към бас, но са достатъчни, че да ми издухат мозъка или най-малкото да накарат хората около мен да млъкнат за доста време. Ако не се бъркам бяха около 70 лева в Технополис (или Техномаркет, убийте ме, не намирам разлика). 
Но не само тези две неща допринасяха за настроението ми. Проектите за училището бяха отлични, за да ме разсеят от училище. 8tracks е фаворит. Петъците - спасение. Затварянето на зимнина пък беше перфектен начин да си припечеля някоя друга книга или пък... да отделя време за четене. Сериалите, разбира се, и Снапчат - най-ползваното от мен приложение след Инстаграм. 

Отново - месец, мина бързо, четете тези слова всеки път във всеки край на всеки пост. Този път се досетете сами какво искам да ви кажа. От мен чао. И благодаря, че стигнахте до края! Желая ви приятен остатък от уикенда!
И честит празник!

Current hair routine | Ноември 2014


Здравейте! Доста време ми беше нужно, за да се съглася да напиша този пост, още толкова и за изпълнението му. Причините са следните - не съм аз човека, който разбира от правилна грижа за косата, нито от продукти, най-малко пък мога да давам адекватни съвети. Това ме навежда на мисълта, че постът няма да е нищо особено, няма да е интересен. Но го правя по молба на моя много добра приятелка, с която от много време си коментираме коси/продукти и неща, свързани с тях. И... няма повече да се плета във встъпителни фрази, всичко нужно ще разберете от следващите редове. Приятно четене!
Косата ми е едно от най-ценните неща, грижа се за нея, обичам си я, и всеки път, щом вляза във фризьорски салон подскачам на стола, като че ли наистина ме боли, докато кичурчетата падат. Казала съм на фризьорката ми, че ме е страх от нея повече, от колкото от зъболекар. (Още си го помни това признание от първия път в нейния салон, между другото.) Косата ми е много дълга. Или поне беше до преди четири дни, когато я подстригах мааааалко повече, от колкото обикновено. Дължината ѝ беше до кръста ми, а сега - около половин-един педя под рамото. Причината - изтощения ѝ вид. След като направих грешката преди две години да я боядисам в червено (най-лошия възможен цвят), все още не мога да се отъвра от вече рижавите краища, дори и тайно да харесвам цвета. Седи като омбре. Но да. 
Мисълта ми тръгна от там, че след като се боядисах преди, косата ми започна да пада. Никакви подробности около този период, просто започнах да се интересувам малко повече от здравето ѝ, отказах се от всякакви масови марки от сорта на Гарниер и прочие и реших, че ще влагам повече средства в качествена чужда козметика, базирана на билки, а не на химия (от както Челиева започна да ми предава нещо ми светна, кълна се). В продължение на доста време използвах ампули за растеж и шампоан на Crescina, няма да говоря за тях обаче - нямам в наличност, освен това не е козметика, която можете да използвате ежедневно. 
Честно казано опитът ми с шампоани не е особено голям именно защото ме е страх, че ако изпробвам нещо косата ми отново ще се прецака и ще мина през целия тоя кръг за втори път. 
Но пък по съвет на лекар попаднах на златна мина. Шампоанът на Anaphase. Да, отпред пише, че е срещу косопад, но реално шампоанът е базиран на билки и не вреди. Може да се ползва години подред, без да създава проблеми. От към визуална гледна точка прави лично моята коса да изглежда великолепно - бляскава, с обем, мека, също така мирише страшно приятно. Определено не е най-евтиния, който се предлага на пазара (между 15 и 20 лева), но не се хаби бързо. буквално с няколко капки цялата ми огромна коса е в пяна. напълно съгласна съм да давам тези пари един път в месеца. Резултатът е точно такъв, какъвто го искам. 
Почти сигурна съм, че можете да го намерите в повечето вериги аптеки.

Косата ми не се заплита крайно много, в сравнение на тези на мои приятелки, но въпреки това не пропускам употребата на балсам по време на къпане, или ако нямам - спрей за разресване. Балсамът, който си купувам (или по-скоро майка ми, аз не знам как да стигна до магазина) е на Pantenol. Те имат няколко, все още не мога да разбера каква е разликата, ала в момента имам малко от този Antistatic. Малко по краищата и забравям за всякакви възли и трудно разресване.
Същото се отнася и за детския спрей на Klorane с малката разлика, че той мирише на нещо, което бих изяла. Използвам детски (всъщност не зная дали имат за възрастни, хъм.), защото в продуктите за малки се използва по-малко химия. А аз имам фобия от химия и нещо да се случи на косата ми. Виждате ли връзката? Този продукт също не е особено евтин, не съм сигурна за цена, но в ума ми се върти нещо от сорта на 13 лева... Колкото до балсама - не мисля, че е повече от пет в магазина на Солунска. 
Никога през живота си не съм опитвала да си правя маска на косата и няма да обяснявам защо, ще стане за трети или четвърти път. Вместо това залагам на методите на бабите - коприва. Имам цяло чекмедже във фризера с пакетчета прясно набрана коприва. Всеки път преди да вляза да се къпя варя по малко по-малко от шепа от нея  в два пръста вода, която после разреждам със студена. След като вече съм измила косата си я обливам с получилата се течност и не плакна повече. Миризмата не е неприятна, просто коприва. Забелязала съм, че след като започнах да го правя косата ми започна да се омазнява по-рядко, изглежда малко по-лъскава и е по-мека. Не зная дали се продава просто коприва някъде. За това ако нямате възможност да си наберете, друг вариант са корените от коприва, които се предлагат във всяка аптека. Струват точно един лев и се употребяват по абсолютно същия начин. Казват, че копривата въздейства за по-бърз растеж на косата. Моят опит не е толкова дълъг, че да кажа дали това е истина, но едно на ръка, че всеки организъм е различен; трябва постоянство. Както във всичко, което правите. 
Един съвет - ако изпробвате да си правите отвара, не правете в големи количества, а колкото за един път, защото ако оставите да престои, тя губи свойствата си. 
Хумата е другото нещо, което исках да изпробвам преди време. Купих си кутийка за маска, но така и не ми остава време да се занимая. Вместо това онзи ден се заговорих с фризьорката и тя ми предложи алтернатива - шампоан с хума. Взех си от нея този на Avia, създаден за нормална коса. От тогава съм се къпала с него само два пъти и от тези два пъти мога да заключа, че е симпатичен продукт, с който най-накрая косата ми не стърчи на всички възможни посоки. Обожавам колко меки стават краищата, липсата на определена натрапчива миризма и разпенването на шампоана, докато се къпя. Не липсват някакви химични съединения, но този път ще затворя очи и ще се насладя на ефекта. Ако до края на опаковката не се случи нещо неприятно, сто на сто ще си взема втора, този път с някой друг аромат, за проба. Тези 180 ml. си ги взех за шест лева от фризьорката (нормално по-високо, нали и тя трябва да припечели от това), но съм убедена, че по магазините са значително по-евтини, предлагат се в няколко варианта на миризми. А фирмата е българска, от Варна. 
Със скъпите продукти въобще не се свършват грижите, които полагам за косата си. Имам си неписани правила, които следя всеки път в и след баня. 
Например когато си мия косата натърквам веднъж с половин шепа скалпа (рядко дължината, защото при изплакване та се измива също) и оставям пяната за 3-4 минути, докато се занимавам с душгел или просто си губя времето в четене та етикетите на бутилките. След като отмия натърквам скалпа втори път, този път само с няколко малки капчици шампоан - разпенва се много добре на влажна и вече що-годе чиста коса, за това е нужно мъничко. Правя това защото съм чувала, че при първото натъркване се маха по-грубата мръсотия, а вторият път се чисти напълно. също така при употребата на медицинския шампоан (Anaphase) действието е по-пълноценно. 
Когато ми е възможно предпочитам да оставям косата си да изсъхва без сешоар, дори и с цената на това да стърчи и да няма почти никаква форма. Но ако е много късно, или просто не ми се стои с мокра глава, я суша. Сешоара ми не е нищо особено - страшно стар, но пък за какво да давам пари при положение, че все още си работи. Държа го на поне педя и половина разстояние, за да не я изгоря, и даже правя почивки, често в които разресвам краищата или провесвам косата надолу, за да ѝ придам обем. Уредът има две степени на сила и две на горещина и често си правя различни комбинации, отново в зависимост от това колко бързо искам да свърша с работата. Средно суша по четири-пет минути. И ако съм решила да използвам спрея за разресване впръсквам преди да суша, а ако не е достатъчно - няколко пъти след това. 
До скоро не бях фен на гребените, но се оказаха доста полезни. като изключим скубането и факта, че трябва да мина петдесет пъти, за да постигна пълно разплитане. Ето трик - разресвайте косата си с гребен докато е още влажна, за да избегнете накъсването на косъма. Чак при напълно суха решете с четка. 
Обикновено след като се изкъпя подсушавам краищата на косата, но не и корените, защото тогава косата е по-склонна да пада. 
От повече от година не съм използвала преси, маши или уреди, които горят косата. Колкото и странно да звучи. Косата ми е леко вълниста по принцип и вместо всички тези неща, за да я изправя използвам сешоара си (рядко, не ходя с права коса), а за да я накъдря - майка ми ми прави рибена кост. Плиска на леко влажна коса, с която да преспя и на следващата сутрин косата ми е като на Бионсе. Огромна и много, много къдрава. И държи няколко дни без каквито и да е гелове и подобни. И споменавайки плитка - според собствените ми наблюдения да спя с вързана коса е много по-удобно, от колкото със спусната - от една страна няма шанс за я лигавя през нощта, а от друга - запазва мекотата и чистотата си за по-дълго. Просто опашка, кокче или плитка - вършат перфектна работа и няма нужда да са перфектни, колкото да задържат кичурите на място. 
Мислех към поста да ключа и най-често правените от мен прически, но се замислих, че... като цяло не се занимавам особено много с това - предпочитам през деня в училище косата ми да е спусната или на висока опашка, за да не ми пречи, когато имам работа. най-много да си направя плитка ала Катнис Евръндийн или да омотая опашката в кокче. Не ме бива с тези неща. 
Има нещо, за което си мисля от много време, но не мога да реша да пробвам или не - сух шампоан. Не знам точно как действа, дори и да съм чела много ревюта, не знам какъв ще бъде ефекта или на коя марка да си взема. Ето това е днешният ми въпрос - вие използвате ли сухи шампоани, допадат ли ви и на коя марка ви е любимия? Ще се радвам да ми дадете съвет в тази област.
И... има още разпокъсани неща, които мога да кажа, но мисля, че за сега е достатъчно. Надявам се поста да е бил интересен или полезен на някои от вас, чувствайте се свободни да споделите продуктите, които вие ползвате или трикове, които знаете. За сега от мен приятен и усмихнат ден!