понеделник, 31 март 2014 г.

March Favorites - деним и писане

Някой да ми обясни как така вече 31 март и защо аз си проспах първите три месеца от годината! Хората с право казват, че времето лети и не чака никой. Март си отива, оставяйки ни да се насладим на неговия последен ден, слънчев и топъл. А аз го изпращам с месечните ми любими продукти. И предварително благодаря на прекрасната ми Мони, която ме подсети да снимам и напиша този пост. Щях да проспя всичко, кълна се.

Козметика.
Както винаги започвам с козметиката. Този месец не беше един от най-сполучливите в тази област (в коя изобщо беше?), за това имам само няколко продукта, с които мога да ви запозная. 

Би било пресилено ако кажа, че не мога да живея без грима си, но пък е истина, че ми харесва да се глася пред огледалото преди да изляза за училище или разходка с приятели. Този месец намалих черното върху очите си и дадох път на подчертаващото кафеникаво. Миниатюрната палитра на Essence е може би най-любимото ми нещо в цялата кутия с гримове. Освен, че самият цвят е изключително топъл и приветлив, има блестящ ефект. Нанасям го без основа за сенки и стои цял ден при непрестанно движение. Цветът е номер 06, озаглавен "Metropolitan" и е на цена около 5 лева в дрогериите. 

Спиралата, която виждате на снимката, е от същата серия като тази от миналия ми пост, и я мисля за наистина страхотна. Ефектът, който създава, е прекрасно допълнение към сенките,  а прави окото по-голямо и свежо дори без допълнителен цвят. Уголемява, придава обем и
прави миглите по-черни. "Cat walk" на Golden rose можете да намерите във всяка парфюмерия или дрогерия на цена около 4 лева. 
Но цветът не идва само от сенките този месец. Имам четирите молива за очи на Avon от сравнително доста време, но чак сега си позволих да експериментирам с тях и ми харесват наистина много. Имам един обикновен Glimmerstick в цвят Blackest black, и три от серията Glimmerstick diamonds в цветове Sugar plum, Smokey diamond и Brown sugar. Можете да ги поръчате от всеки дистрибутор на Avon. 
В началото на месеца получих като подарък едно от най-любимите ми неща на този свят - Outspoken by Fergie. Просто е Рай. Иска ми се да можех да прикача малко от божествения аромат, събран в малката опаковка. Радвам се, че за втори път имам възможността да го използвам. От картонената кутийка, малката бутилчица, чак до наситенната есенция на миризмата - кара ме да се усмихвам силно и да пръскам настоятелно върху ръката си, за да не изветрее бързо.Парфюмът е закупен отново от Avon, но не мога да ви информирам за цена.
Последни, но не на последно място в тази категория поставям лаковете си на Perfect от колекцията Sand, по които аз, майка ми и сестра ми сме обсебени. Като цяло съм почитателка на марката заради качествените продукти, но тези бяха върхът. Всичко, което търся в лак за нокти, събрано в малката стъклена опаковка. Цветовете на всички изложени в магазина ми се сториха твърде перфектни и едва се спрях на четирите, които всъщност притежавам. Освен това съхнах пет пъти по-бързо от всички останали, които притежавам, а това е огромен плюс, имайки в предвид колко се изнервям, когато трябва да седя и да чакам, без да използвам ръцете си. Номерата на лаковете ми са 11 (зеленият), 40 (лилавият), 26 (телесният цвят) и 17 (синият). Всеки един е между 3 и 4 лева. 

Аксесоари. 
Добре дошло слънчице. 
Само няколко неща успях да задържа като любими този месец, и определено на първо място се изкачват най-най-любимите ми слънчеви очила. Почти убедена съм, че ги взех от Дензъл, но въпреки това са невероятно удобни, не раздвояват погледа ми и не ме боли глава, докато гледам през стъклата. Най-важното - спират напълно слънцето. И бяха по-малко от 10 лева. 
Лентата за глава е може би най-сладкото нещо, което притежавам изобщо. Струва ми се подходяща за времето, сега, когато всичко разцъфва. На главата ми изглежда все едно съм си окачила истински цветен венец. Сдобих се с него още през Януари от финалната разпродажба в H&M, намалено от 15 на 2 лева, колкото и смешно да звучи. 
Гривната на снимката е само една от многото, които сменях този месец. Но е една от любимите ми. Подарък е от стара приятелка, при това за някой рожден ден преди много години, по все още я пазя и сега, по това време на годината, все намирам перфектните тоалети, с които мога да я съчетая. 

Дрехи. 
За пръв път пиша подобна категория, което само може да ви говори за това колко съм развълнувана за новите си придобивки. Първо ви показвам най-удобния чифт къси дънки, които някой някога може да намери. Обожавам принта и с радост бих ви казала от къде са и цената им, но истината е, че нямам никакво понятие. Нямам никакво търпение да стане дори по-топло, за да ги разходя по училищните коридори. 

Вторият чифт дънки идват право от Aeropostale. Да, Aeropostale. Но не за това не мога да се разделя с тях у дома, защото ще ми бъде студено вън. Това са първите дънки, които в действителност са... дънки. Тук рядко може да се намерят такива от този материал, който може да ми напомни за дънките от

тийнейджърските години на майка ми. Накъсан и протъркан плат, мек и твърд едновременно. Изпитвам нужда да ги съчетая с черни Converse, потник с щампа на Ню Йорк и цветната диадема от горната снимка. Или пък просто училищната ми риза, кецове с флорален
принт и раница. Не може ли да стане по-топличко скоро?
Също от разпродажбите през януари се сдобих с прекрасен дънков потник от H&M, за около 10 лева. Перфектен начин да остана забелязана, но далеч от ужасната жега на слънцето, без ръкави и достатъчно тънка материя. Особено след като трябва да прекарвам по четири-пет часа да ден но прозореца в часовете, в което слънцето е точно от тази страна на сградата. Трябва да кажа, че си заслужава да изчакаш известно време и в края да вземеш любимите си дрехи на по-малко от половината цена. Любимо.

Книги.
По принцип не съм никакъв фен на ваканциите, тъй като през повечето време ми е толкова скучно, че ми се плаче. Но пък за едно те са перфектни - четенето на книги. Месецът не беше особено продуктивен в тази сфера също, и не успях да прочета "Грегор Горноземеца" както обещах, но за сметка на това излях няколко това сълзи на "Преди да умра" и края на поредицата "Дивергенти" - "Предани". Двете книги препоръчвам горещо на всеки един от вас, който е склонен да отдели 4-5 часа от почивката си, за да се пренесе в някой чужд живот, далеч от
реалността, и в същото време толкова близо. 
В момента чета "Петата вълна" на Рик Янси, най-накрая, след като си я взех като подарък от мен за мен на Коледа. Трябва да призная, че в началото бях изключително объркана, особено след като първите две части бяха от гледните точки на двама различни човека и до края на втората не разбрах кой говори и какво се случва, но сега, след като "познавам" героите и сюжета мога спокойно да кажа, че замисълът е гениален. Препоръчвам нея също и ще се радвам ако някой от вас е чел някоя от изброените книги, да ми пише, за да си побъбрим. 

Филми.
"Дивергенти". И точка. Ще се смея с глас ако четете блога ми и все още не сте разбрали колко
обсебена съм с това творение на човешките мозъци. Но няма да коментирам отново, а ще изчакам кротко до четвъртък, за да отида да го гледам за втори път. За сега давам оценка 9,9 от 10 за екранизацията на първата книга и препоръчвам на всеки, който си пада по приключенските филми, смесени с малко романтика, да отиде да го гледа. 
Друг филм, който също много ме впечатли, е "Помпей", още в началото на месеца. Определено си падам по такива истории, ефектите и актьорите бяха изключително добри и се радвам, че филма не свърши както обичайно мислят продуцентите, с щастлив край, пускайки само и единствено двамата главни герои да избягат от лавата. Защото щеше да е смешно. Финалът в стил "Титаник" ми допада. 

Музика.








За настроение. 
Сигурна съм, че някъде по долните постове съм споменавала, че от известно време се
занимавам с писането на история. За това слагам това като "за настроение" този месец. Четох книги, гледах филми, слушах музика и общувах с хора, които ме вдъхновиха достатъчно, че да седя с часове до средата на нощите, за да изливам мислите си на празния лист, докато той не придобие напълно магичен вид, благодарение на думите. Само тези от вас, които са се опитвали да създадат хора изпод химикалките си могат да разберат колко уникално е чувството да завършиш глава, над която си мислил дни наред. Струва ми се, че това хоби трябва да присъства във всяка една месечна класация от сега нататък. 

Мразя края на тези постове, те са перфектният начин да завърша месеца си с усмивка. Но сега правя място на нови преживявания, книги, продукти и дрехи. Благодаря на всички, прочели поста, желая ви приятна и ползотворна ваканция с много усмивки и приятни моменти под априлското топло слънце! Чао от мен! 

неделя, 30 март 2014 г.

Окей, написах огромен, огромен пост, но после намерих това и изтрих всичко. 

четвъртък, 27 март 2014 г.

Когато написах "Дързост и красота", епизод 5562987.

И днес отбелязваме официално петата подред нощ, в която аз сънувам как летя на върже през разрушен Чикаго, смазвам от бой задника на Моли, обстрелват ме с ножове и Фор.
Тук трябва да вметна, че цялата тази история с Дивергентите започва да загрубява наистина сериозно. За пети път повтарям малкия "4-6" надпис на ръката си, за да не се изтрие, "Не дай си Боже". Дори отборът ни по разговор вчера се казваше "Divergentes nenene YES". "Nenene" идва от Мелиса, която беше абсолютно против наименованието, докато аз и Мария (Може би и Аглика) го викахме. А "YES" е реакцията на Мария, когато Исмаел написа "Дивергенти". Последна истеричен смях при добавянето на другото.
Но се опасявам, че с това се изчерпват интересните събития в живота ми. (И изключвам всичко, което има общо с думичката, започваща с Д, защото мога да напиша нова книга, кълна се.) С майка ми най-накрая стигнахме до съгласие относно книгите - месечен бюджет за пет, ала като се има в предвид малкото време, с което разполагам (понякога чета по 4-5 часа нощем, но само когато става въпрос за много, много добра книга), ще се запася за няколко месеца напред и, както казват хипсътр-индивидите в тъмблър - никога няма да се чувствам самотна. И съм сигурна, че до 14 февруари другата година ще си намеря поне още 15 кавалера.
Обичам да правя разни проекти за училище, и като цяло да се занимавам с това. В момента работя по куп флайери и листовки по Информатика, относно Португалия. Освен това имам да правя проект по География за Литва, 8-15 страници, което, кълна се, е Мисията-невъзможна. Докато за Испания, например, някой може да напише роман, за Литва има точно един лист в енциклопедията ми за света, а в интернет - думи, които не разбирам. Силно се чудя дали да не се обърна за помощ към Евелина (литовка, най-добра приятелка, котенце), полезна информация и така нататък, освен снимките, които вече ми прати.
И сега е момента, в който се сещам, че днес имам тест по география.
Въпреки това няма да уча. Просто "Hips Don't Lie" още няколко часа и готово. Докато си губя времето в тъмблър. Или с моята си "книга". Уу, знаете ли колко си обичам героите?! Just please, аз съм гениална. Никой не може да измисли герой, който чрез ирония казва истината и всяко негово изречение е противоположно на предишното, но въпреки това има толкова много смисъл. Оу-оу, или такъв като Джейс (един от второстепенните герои) - той си мени характера според ситуацията, в която попадне, и не е възможно да му докопаш акъла. Пет точки за мен? И между другото, ако евентуално има някой, който си мисли "и тази се взела за писателка" - хъхъм, пиша това от година и половина. А иначе се занимавам с писане от пет. Не е като да пиша репликите на героите след собственото им име, за да се знае кой говори. (Това го правех, когато бях на десет, и историята ми все още е в интернет. И е като "Дързост и красота". Но пък имаше наистина много хора, които я харесваха. Някой ден трябва да я изтрия... )

Реакцията ми одеве, когато минах покрай огледалото, беше все едно съм видяла кошер върху главата си. Близо е до истината.  

неделя, 23 март 2014 г.

Моментът, в който да си фенгърл е по-опасно от Джанийн Матюс

Отлагам този пост от петък вечерта, само защото тогава до по сред нощите не можах да си затворя устата затворена и за да приключи всичко, към три се тръшнах на леглото, станах и виках през прозореца, че повече няма да чета книги, за да не ме боли.
Но да, петък. 21 март, който ще запиша в историята като "Денят, в който "Дивергенти" излезе, а преводачите сбъркаха и двете имена на Фор". Да... Може би си спомняте онзи пост, в който писах за "Неустрашими - Безстрашни" и "Фракция - Каста". Ами... определен не бях помислила за това, че някоя умна глава (с ударение на първото а) може да преведе псевдонима на Фор като Четири (което фактически значи това, но, как, за Бога, ви звучи това? Ако обичате), а също и името му, което на български е Тобиас - Тобайъс. В името на всичко добро, пролетните цветенца, Юрая (който наистина не бяха включили) и дори Ерик - НЕ.
Както може би вече сте разбрали, преживях деня без да се ударя в някой ръб на маса, за това с Мария (аха) тръгнахме към киното. Трябва да отбележа и да подчертая колко приятно беше да си говоря с нея, докато пътуваме. Сериозно трябва да излизаме по-често (Намеквам ти нещо, Мария!!!!). Първо минахме през Карфур и на касите се заливахме от смях на жената, която, 99% съм убедена, че е озвучавала онази охлювка от Таласъми ООД, която преследваше Майк Вазовски за документацията. Сетете се!
Фактът, че не бяхме единствените, чели книгата в залата, беше учудващо приятен, дори и само ние да подскачахме на седалките си и да давахме спойлери през цялото време. Бяхме като "Знам какво ще стане сега", "Те са тооолкова красиви", "Омг превели са го правилно!", "КОЙ МАЛОУМНИК СБЪРКА ИМЕТО МУ?", "Не, не плачи, не плачи", докато Мария се разплака няколко пъти, а аз си изядох пръста от нерви.
Нямам думи по какъв невероятен начин бяха предали съдържанието на книгата! Убийте ме, не бях виждала и такава игра като тази на Тео и Шайлийн. Особено от нейната. Сцената, в която майка ѝ умря, Господи. А музиката? Може ли да се омъжа за този, който е писал песните или ги е избирал, или каквото там се прави? Също и за отговорника за кастингите за актьори. И за актьорите. Аз все още чакам някой да ми докара мистър Джеймс. Впрочем щях да умра на всяка една от неговите сцени. (Сега идва момента, в който аз се питам къде, по дяволите, са прекрасните мъже тук, и защо аз никога няма да се приближа до такъв прекрасен като Тео.)
С две думи, денят, и по-точно вечерта, беше невероятна, за което благодаря на Мария, предимно. Пропускаме дългите речи за филма и така нататък.
След прожекцията имахме малко премеждие с излизането от мола, което пък беше възможност за нас двете да се вживеем във филма и да препускаме по ескалаторите надолу с бясна скорост. На два пъти за малко да се забия в автоматичните врати, докато тя ми викаше "Леко, леко, внимавай".
And so, все още продължавам да сънувам сцени и собствени интерпретации на филма, вече втора нощ. Но нямам против докато аз съм в ролята на Трис, а Тобиас ме държи да не падна от Виенското колело, дори и той да умира от страх.
П.с.: Мразя Маркъс.
П.с. 2: Мразя Ерик.
П.с. 3: Мразя Питър.
П.с. 4: Остават ми стотина страници от книгата и знам, че всеки момент Трис ще умре (Damn, спойлер), но оставям това за утре сутрин, за да се появя с подути очи и червен нос на училище. Сигурна съм, че всички ще са впечатлени.
П.с. 5: Ако този, който чете това все още няма идея за какво говоря на драго сърце ще му подаря трилогията и ще го закарам с шутове до някоя кино зала, за да го накарам да се разреве само защото Тео Джейм сгледа право във камерата. Приемете го като заплаха.
"Вие избрахте нас, сега е наш ред да изберем вас".

"Лама да те наплюе, дано!"

Комбинацията между прекрасен слънчев, неделен ден и разходна на някое интересно и любимо място, е нещо, което обожавам. Днес беше един такъв. Слънцето в София неуморно грее между клоните на тъкмо разцъфващите дръвчета, наоколо се носи свеж пролетен въздух, а зоологическата градина е пълна с народ, детски смехове и, разбира се, животинки. 
Не зная дали заради спомени от детството ми, когато родителите ми са ме водили, но Зоологическата градина е едно от най-най-любимите ми места в София. Разбира се, не е място, където мога да влизам ежедневно, но в дни като днешния ми е страшно приятно да се разхождам между клетките, да правя снимки и да ям сладолед с възможно най-бавни темпове, докато покрай мен минават хора, децата сочат с интерес към животните и им се радват. Днес направих над сто и двадесет снимки и ми беше изключително трудно да избера толкова малка част от тях, които да ви покажа, но в крайна сметка това са едни от най-хубавите фотографии. 




Снимката със слончето е нещо като обичай. Може би само при едно от посещенията ми не съм правила такава. Артайда, както и много от останалите животни, днес бяха в поспаливо настроение, за това ми се отдаде възможността да ги снимам, без да препускам по оградите на клетките като тях, за да ги снимам добре.




Докато се разхождахме по алеите, сестра ми изостана малко, и дотърча с апокалиптична физиономия, казвайки "Мислех, че сте ме изоставили". "Е как ще те изоставим", усмихна се мама, а аз на шега побутнах Александра и ѝ казах "Разбира се, че искахме да те изоставим". Но разбира се, заяждане или просто шега, това при сестра ми не важи, и тъй като тя е крайно изобретателна и с прелестен език, ми отвърна "Лама да те наплюе, дано". И това беше причината да стоя на няколко метра от клетката на животното, когато минахме покрай него. Не дай си Боже вярно да ме беше наплюла... 

Абсолютно позволено ви е да се смеете на нелепата ми физиономия както мен, всеки път щом се погледна. Това зад мен, вероятно се досещате, са диви свине, които с удоволствие се къпеха в калта си под лъчите на топлото слънчице. А до мен едно детенце мина, сбръчка нос и каза "Тук мирише на смрад". Запомнете, там мирише на смрад.













 Мога да се ловя на бас, че няма човек, който да застане пред аквариума на рибите-клоун и да не каже "Яяя, Немо!!", и след това, когат види и синята рибка - "Дории!!". Добре, че около мен не бяха родителите ми, защото щяха да ме оставят ако бяха видяли как ме гледаха останалите хора, когато се лепнах на аквариума. Винете ме. 
Прекрасно използвани три часа от топлия ден. Снимките и тук се получиха много, но какво толкова. Обичам дълги фото-постове. Сега е време да изчезвам. Надявам се вашата неделя да е минала също толкова приятно, колкото моята! 

четвъртък, 20 март 2014 г.

вторник, 18 март 2014 г.

Dependiente de lo que fue, но все пак не е "фракция", а "каста"

През последната една седмица разбрах няколко неща:
Първо: Времето ме мрази. След като най-сетне избирам перфектния си тоалет за деня, то взема, че се скапва, и аз отново трябва да сменям дрехите.
Второ: Сестра ми е крадец. Следейки мисълта от горния факт, тя отмъкна дънките ми точно в деня, в който исках да ги обуя. 
Трето: Никога няма да ми писне да купувам книги. И го казвам, защото току-що намерих новата си любима поредица (до снощи оплаквах "Дивергенти" и факта, че никога усещането няма да е същото, дори когато гледам филма), но варианта да помоля нашите за спонсориране може да бъде болезнен. 
Четвърто: И не мога да си я купя със свои пари, защото искам да отида на концерта на Джей Балвин и да ми останат пари за обръщане за пътуването но España през юни. 
Стигам до извода, че вместо да стоя и да оплаквам съдбата си (особено за частта с книгите, за Бога, моля ви се, купете ми я), трябва да седна и да преговоря нещата по информатика, защото днес отново ще изпитват. 
И така, половината месец мина и замина за добро или лошо, а аз все още се чувствам крива за това, че не пиша по-често тук. Не е защото нямам време или нещо, ежедневието ми е толкова крайно скучно, че единственото ми забавление е да тичам в парка или училището. Ако видите някой индивид, който се върти в кръг с радиус един метър по средата на училищния двор на осмо с изплезен език, хвърчащи слушалки и ошава коса - да, това съм аз. 
Зад блока ми има детска градина. Тази сутрин, малко след като се събудих и грабнах телефона си, за да отговоря на няколко съобщения от приятели, от долу пуснаха детски песнички. И така през следващия половин час, и моята музика не успя да заглуши колоните на тия пичове. Когато най-сетне спря, станах, за да отворя да се проветри, и в момента, в който се показах на прозореца, започна детска песничка и децата започнаха да пляскат.
Тоест... да, знам, че съм изключително красива и атрактивна с рошавата си коса и развлечена пижама, и овациите ме трогнаха, но музиката ви, деца, още ми пречи. 
(Es tu ADN, Tu-Tu ADN, Es tu ADN me quitas el aliento.
Y se-sentirte otra vez. Y para siempre ser.
Dependiente de lo que fue. No es difícil de entender.
No hay nada más que hacer. En ti lo pude ver.
Mi alma dice que
Todo está en tu-tu ADN )
Все още търся някой, който да ме придружи в петък на премиерата на "Дивергенти". Което ще бъде огромна грешка, защото се очаква през цялото време да викам "Господи, знам този момент", "Мразя ви, къде е Юрая?", "Фор ми е мъж", "Ще те убия, Маркъс", "Джанийн, не, моля", "Защо ми трябваше да идвам, сега всичко ще свърши, и книгата, и филма", "ДА ВИ ИМАМ И ТЪПИЯ ПРЕВОД, КАКВА ВИ "ФРАКЦИЯ", КВИ ПЕТ ЛЕВА? "НЕУСТРАШИМИ" СА НЯКОИ ДРУГИ, ТИЯ ТУКА СА "БЕЗСТРАШНИ", АА". И не, не си измислям, българският превод на думи като "Дивергент" и "Каста" са "Отклонение" (което ми звучи все едно ки наричат "сбъркани", дори и то да си е така. Ако обичате.) и "Фракция". Това с "Неустрашимите" преля чашата. Окей, толкова ли е трудно да се направи връзката между вече преведената книга за превода на адаптацията? Имайки предвид всички като мен, които ще забележат дразнещите разлики? Нищо лично, уважавам преводачите за работата и старанието им, но щеше да е наистина страхотно да изгладят тези недостатъци. Това ще е един огромен минус към филма. И не само за мен, убедена съм. 
Но who cares, аз ще продължавам да фенгърствам за прелестния Тео Джеймс, ще си го слушам на английски и така. 
Говорейки за кино, миналата седмица гледах "Помпей" и го препоръчвам на тези от вас, които си падат по приключенски филми с край като на "Титаник", по мое мнение. И не само заради Кит Харингтън ("Игра на тронове", той е asdfghjkl) и Емили Браунинг. Историята беше разказана по доста епичен начин и всички звукови и визуални ефекти приковаха цялото ми внимание за този час и половина. Признавам си, че обичам филми с гладиатори етецера, кара ме да си хапя пръста за да разбера какво ще се случи. Но наистина, идете да го гледате преди да са го спрели, похвален филм. 
Отплеснах се, а съвсем скоро трябва да излизам за училище. За това ми стискайте палци за изпитването, макар и аз да знам каква оценка ще изкарам. 

понеделник, 17 март 2014 г.

my thoughts during school

me: why
me: i wonder when my teacher lost their virginity
me: what if a man with a gun walked in right now
me: whens lunch
me: the fuck is this
me: why are you here
me: what if i stood up on the desk and ripped off my pants
me: dont touch me
me: ugh

четвъртък, 13 март 2014 г.

Мария прави нов модна линия

Мислех да започна този пост с това колко се радвам на днешния ден, но ще трябва да кажа защо и ще има сърдити.
Но да, днешния ден беше един от най-добрите ми през изминалите седмици. Най-накрая дойде време да представим проекта си за Архимед по физика, и мина брилянтно. Брилянтното бе по-точно това как аз, на която дадоха две думи за казване, извъртях нещата така, че водих 80% от целия разговор с директорката. Освен нея, имаше още учители и повече ученици, от колкото ми се щеше. Но в крайна сметка всичко приключи с "Впечатлена съм от знанията ви по испански *гледа ме право в очите*, ще се погрижа преподавателите ви по испански и физика да разберат за успеха. Много добро представяне, страхотен проект!". Благодаря, госпожо Дичева, следващия път ще продължим разговора. Вече ми харесва да си говоря с Вас на испански. Имате сладък акцент.
В началото на разговора, когато ѝ казах за какво ще говоря, не преставах да си мисля "Окей, госпожо, имате много хубав цвят на очите и би ми се искало да ви говоря за това, но цял месец бях тъпкана за скапания проект, и за, това зад мен е Архимед, роден е в Сицилия".
Еениуей. Изпитаха ме по химия. Имам шест по химия. Костандиева се върна. Тя ми писа шестицата. Не помня как мина часа по музика но знам, че след него и този по разговор лежах на един чин до прозореца заедно с Лина и Теди, и слушах музика. Има снимки, но ще се
въздържа от публикуването им, защото са твърде зле. Мария се появи по някое време и ми открадна телефона, за да си прави дебилни снимки. И не мога да се въздържа. Надявам се да не ме боли особено много след всичко това. (Но като се замисля, тя го направи точно за да кача снимките, така че viva la vida)
Искрени благодарности на баща ми, който се вдигна от леглото в девет и половина, за да ми купи сладолед. След като ометох половин кутия и съм убедена, че утре няма да мога да говоря, съм свободна нааааай-сетне да се съсредоточа за няколко часа върху книгата. Поне докато заспя. Което ще стане, с това темпо, след пет-десет минути. Тази сутрин "станах" в седем, но заспах на дивана в кухнята, и се сетих, че трябва да съм в училище в десет и половина, в десет. Та беше препускане, без възможност за малко допълнително висене на компютъра или да тичам, изобщо каквото и да било. За това сега съм като парцал. Чудя се как ли утре някой ще успее да ме вдигне в 11, без да му избода очите в опит да спра алармата. не се определям като поспалива, трябва ми много малко сън, за да съм способна да свърша качествена работа, но в последно време едва отварям очите си на девет часа. Липсва ми ранното сутрешно ставане и мириса на кафето на родителите ми из цялата къща.
Обявявам нова световна мода - коледен клин по средата на март, комбиниран с пижама на "101 далматинци", лилави чорапи и бели гуменки с цветен принт. Бас ловя, че когато се явих така на продавачката в магазина, щеше да получи сърдечен удар. Изгледа ме все едно съм навлякла мечка върху гърба си и избяга контакт, освен в момента, в който грабва парите от ръцете ми и се обърна. И така, след като представих плюсовете на новия моден (как се нарича?) дизайн (не мога да се сетя за скапаната дума) (- простите продавачки ви избягват, но на вас ви е крайно комфортно и хич не ви пука), очаквам поръчките ви на телефон нямам-идея-от-къде-съм-си-купила-всички-тези-неща. Ако не се свържете с нас, можете да ми пишете по мейл аз-все-още-не-знам-от-къде-са.gmail.com
П.с. Мария ще ми е модел.
П.с.2 БОЖЕ ГОСПОДИ ДУМАТА БЕШЕ "ЛИНИЯ"
П.с.3 Вече е твърде късно да се върна и да го поправя, защото ще изтрия голяма част от поста,
за това просто се примирете, че ми се спи и си мисля за жирафи. Дори и да нямат нищо общо. Всииички обичат жирафи. Ако те обичате жирафи "не сте от наще".
П.с.4 Марче/Маро/Мария, напълнила си ми телефона с твои снимки. А аз тъкмо си ги свалих на компютъра. Ще те карам да ги триеш (представи си, че това звучи като "Ще те гази мечка", кк?)

сряда, 12 март 2014 г.


Тео Джеймс е краят на всичко

Ядосвам се на себе си за това колко малко време ми остава да напиша един-едничък свестен пост. И факта, времето си запълвам с четене на Библията определено не ме прави по-добър човек.
Но нека не се лъжем, чета и "Завинаги", "Предани" и "Преди да умра", която всъщност завърших днес. Коментарът ми по темата за Теса и Адам - не беше добра идея да се гримирам точно преди последните 30 страници. Едно на ръка, че ми отне още десет да поправя чернилката от очите си, аз и без това вече закъснявах. Тази книга... Накара ме да се замисля доста за себе си, нещата, през които преминах миналата година, също и това, което притежавам, приоритетите и целите, за които се боря. Резултатът - оплетох си езика, докато ме изпитваха по испански-разговор, защото обяснявах как в бъдещето няма да има книги. Просто се сетих и... Ами разказвах как Теса е умряла, чувайки откъсъчни изречения от разговорите на любимите си хора, само със спомените си и без да види дъщерята на Зоуи. Ето. За това сеньор Перес ми писа шестица. После елате да ми говорите, че като четеш си "зубър" (и че не е интересно, и че се вживявам твърде много и всички други шитни, които обичате да ми споменавате твърде често, животни.)
Двата изминали дни, тоест вторник и сряда, протекоха безобразно отвратително, и не мога да кажа "не за мен", просто беше жалко за останалите. Наистина, наистина жалко. Нямам идея какво удоволствие ви доставя да се насъсквате едни срещу други. Какво ще спечелиш ти, ако ме скараш с някой-си-там, който виждаш един път в годината под предтекст, че сте най-добри приятели? Не си ли спомняш що за думи изрече по него адрес? Живота ежедневно ми доказва с що за малоумни хора е претъпкан, жалки и недостойни да вървят с вдигнати глави и самочувствие. Стигам до извода, че е неизбежно да ги избегнеш. Майка ми обича да казва, че за да си изживеем живота пълноценно, ще срещнем различни хора. Повечето ще бъдат глупаци и една малка част от тях ще ни карат да се усмихваме. Аз живея за тези хора, на бройка по-малко от пръстите на едната ми ръка, защото знам, че независимо от обстоятелствата, те винаги ще имат съвет и място в леглото си за мен. Защото те не са повърхностни, а притежават истинска ценностна система, която не им позволява да паднат на нивото на останалите.
Във връзка с това, ще ви дам пример за един експеримент. Ако някога, не дай си Боже, някой ваш приятел ви нарани жестоко, приключете историята за няколко месеца. После се опитайте да повторите. И ако след шепа време не повтори стореното, аз ще призная, че поговорката "Вълкът кожата си мени, но нрава - не" е най-голямата глупост която съм чувала. До тогава ще си я повтарям всеки ден, влизайки през училищната врата и виждайки лицата на някои хора.
Само фактът, че някой учител, няма значение по какво, се е посъветвал с мен за нещо и се е вслушал в думите ми, защото може би имам право, е един от най-големите комплименти, които бих получила. Беше изключително мило от страна на госпожата по английски да ме помоли да работя с нея в часа, докато проверява, и да се съветва с мен, основавайки те на пълно доверие. Ако не беше тя, щях спокойно да кажа, че вторникът ми беше за боклука. Но... Факт.
Има ли някаква възможност да се омъжа за Тео Джеймс? Имам в предвид - веднага? Той просто да се появи в стаята ми и да ми проговори с крайно прелестния си дълбок глас и британски акцент, да ми се усмихне и после да се качим на покрива на Цитаделата (Не тая Цитадела, Мария. Измислих си своя. Където не пием "Блоуджоб" и не ни свалят педофили), за да  прекараме остатъка от нощта в разговори. Тео. Моля. Моля!
Обичам студа. Нощем, към два, когато не мога да заспя, просто отварям прозореца и се надвесвам за няколко секунди. По това време само два-три прозореца от отсрещния блок светят, и единствената светлина е тази, достигаща от луната. Шумът от превозни средства от булеварда също липсва, твърде късно е за сега. Много рядко мисля. Просто обичам да усещам ледения нощен въздух, нахлуващ в дробовете ми, този, който много малко хора могат да оценят в този миг. Стоя така малко, но достатъчно пръстите ми да придобият кървав цвят. Кълна се - не мисля за нищо и не зная как се получава това, но е приятно. Няколко минути, в които само ехото от изминалия ден прокънтява в ушите ми и си заминава необратимо в тъмнината. Иска ми са. После студа ме надвива. Иска ми се да вярвам, че само той е способен да го стори.

събота, 8 март 2014 г.

В дъждовните дни трябва да се смееш

Жалко, че от всичките сто и кусур снимки, които направихме, това са единствените достатъчно нормални, които бих могла да покажа. Не мога да повярвам, че на всяка една от фотографиите поне една от нас изглежда но нелеп начин. Но не го казвам с лоши чувства. Докато ги разглеждам се заливам от смях. И въпреки дебилните ни физиономии, си прекарахме забавно, посмяхме се една на друга и... едва ли всичко това има още плюсове, хаха.