Защо никой не ми каза, че "Целувка за Ана" е една от най-сладките книги, които мога да прочета през живота си? Тоест... Това бяха най-хубавите ми пет часа от... доста време, и искам Етиен Сен Клер да е истински и да го срещна наистина някъде, на някоя улица. Fun fact - днес докато се прибирахме до Люлин и бяхме спрели на един светофар се зазяпах в някакво момче, което отговаря ПЕРФЕКТНО на описанието на Етиен и през цялото време си представях точно него. Поне знам, че има човек, който пасва.
И много искам да се върна във Франция. И да науча френски. И да отида в Париж, защото всъщност съм била във Франция, но не и в Париж. И мразя кроасаните, които ядат за закуска, защото и пет да изям, отново съм гладна.
Току-що осъзнах, че аз съм сталкър. Онова момче дори и не подозираше, че седя като някакъв психопат и го гледам.
Но както и да е. Завърших второто предизвикателство от коледния маратон и съм страшно доволна, защото и това решение за книга беше страшно яко. Имам "Целувка за Ана" от... миналото лято, бях започнала да я чета, но не си спомням защо спрях и... ах, това загубено време. Не се учудвам, че по едно време всички бяха страшно запалени по книгите на Стефъни Пъркинс. Имам и "Звезди за Лола", но мисля, че тя ще почака известно време. Поне докато не прочета "Създадена от дим и кост" и "Граф Монте Кристо"... А, и той. Не съм го пипвала от снощи, когато наваксвах с резюметата за главите. Прочетох една и оставих, защото бях твърде погълната от мислите за Деймън Блек.
Осъзнавате ли с колко много герои авторите пълнят главите ни, и как в един определен момент ставаме неспособни да изберем един или няколко от тях? Намирам се в това положение.
И все още се опитвам да произнеса името на Етиен с префърцунен френски акцент, но, уви, езика ми е завързан. След испанския едва ли ще мога да го извъртя така, че на произнеса правилно "Р".
Днес идеята ми беше да направя снимки за три блог поста и да напиша общо четири, но в крайна сметка завърших само един, който ще пусна чак в края на годината, вероятно на 31 декември. Въпреки това вече всички снимки са на лице, един ангажимент по-малко. Трябваше да се захвана с книгата още в два, но тогава отидохме у баба и дядо и отвисяхме два часа. Започнах я в четири или пет и свърших преди половин час, горе-долу. И аввв. Може ли отново? Някой да ми каже дали втората е сладка колкото първата, моля.
Часът е 11 и на мен а) не ми се спи, но б) няма какво да правя , освен да в) започна следващата книга. Но г) мисля, че съм твърде изморена за това.
Днес ми се ходеше на кино, но за съжаление в последно време няма филми, подходящи за мен. Давах "Хобит", но си спомням преживяването от първия филм. Или по-точно помня как не запомних нищо, освен онзи пръстен и гатанките. И, кълна се, не знам за какво става във тая история, нямам си никакво понятие защо е Билбо и какво е онова грозното, и какъв е този пръстен. С това, разбира се, не целя да обидя или засегна никого! Просто сама не мога да обясня на себе си каква е причината да не мога да вникна във филма. Може би ми е твърде сложен или дълъг. И има доста имена, които са ми сложни. Смятам да му дам втори шанс и ако утре успея да си прочета книгата и да си напиша всички домашни тържествено обещавам, че ще си изтегля първата част и ще я гледам.
Бях напълно забравила за домашните. Имам чувството, че вече съм във ваканция, а има още цели два дни. Ако можеше да пропусна часовете писане, да отида там, колкото да отчета присъствие, и после да си се прибера... Няма да стане така. Тоест, ще трябва да си напиша домашните. Иначе хич не възлагам надежди, че ще науча черната граматика на изуст през тия два дни. От сега предричам, че може би някои учители няма да са там, господина по испански ще го кара по-спокойно, дори и да ни даде да пишем или да обяснява нещо, госпожата по математика ще си говори с нас, докато решаваме някакви прости примерчета и... така. В последните дни коледния дух е завладял всички или просто си мислят как ще прекарат празниците, и на никого не му пука дали ние ще научим нещо ново, или шест часа ще слушаме Bailando на нечии колонки.
За това обичам дните преди ваканцията.
И заради лампичките.
И защото сме само половината клас - другите не си правят труда да идват.
А когато сме по-малко процесът винаги е по-лек и ни е... меко казано доста по-забавно. Нямам обяснение за това. Може би просто не е твърде шумно, подхвърляме си някакви тъпи шеги и всички се смеем, без да се критикуваме. Много.
Всички тия неща ще ги разберем в понеделник и вторник и не знам защо в момента се правя на врачка. Каквото има да става - ще става. Чак ми се доспа от разтягане на локуми. Отивам да сънувам Етиен Сен Клер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар