Писаха ми тройка по химия. Нали се сещате, писах един пост... И после учих пет часа. И най-
Тъпата част е, че задачите ми са на практика абсолютно верни, но понеже не съм написала два плюса и съм написала една двойка, която по никакъв начин не променя уравнението, имам ниска оценка. И съм обречена да бъда под зоркия поглед на скъпата ни госпожа до края на века. Или до момента, в който реши, че не ѝ се занимава с претенденти за нобелови награди.
О, и входното ми по математика е провал. Утре ще ни го връщат, но имам чувството, че няма да стигна по високо от три, again. Също ще правим и входно по физика. Нищо, че миналата година 99% от времето се занимавахме с теория. Теста ще е 100% задачи. Какво толкова... Масово изтребление.
И тест по история. Изпитване по етика. Два часа с Гелката. Физическо.
Защо трябва точно петък да имаме супер тъпа програма? Неофициалната беше супер - без математика, шест часа, free time, happy Eva... (Благодарна съм само, че физиката не ни е първи час. Първи е само в понеделник).
Постът взе да става много депресарски, за това ето нещо. Най-любимата ми част от училището като цяло. Лафовете, които пускат учителите и най-вече съучениците ми в някои безобразни диалози. (Следващите редове посвещавам на Мики, активна участничка, защото и без това ѝ обещах да ги напиша преди една седмица, а чак сега сядам. Обич <3)
" - Чакам някой да излезе и да напише нещо. - И ние." - Госпожата по математика и Мики.
" - То от черния пазар и част от орган можеш да купиш..." - Мики
" - Моя българска много добре." - Хриси
" - А вече разбра ли се кой е Черноризец Храбър?" - Мики. (Миналата година го изучавахме и тя си помисли, че някой може би вече се е досетил кой всъщност е.)
" - Не се притеснявай, мила. - Така ли, нея ще наричате скъпа, а аз съм само "Мария"? - Разбира се, скъпа." - Госпожата по български и Мария
" - Сега вместо в изкуство влагат парите си в силикон, много силикон, и латино дупе. Тц, тц." - Господина по история
" - Какво си спряла да ядеш? - Христо." - Исмаел и Ивона. Целият клас избухна в безобразен смях, щом тя много сериозно съобщи, че е отказала яденето на Христо.
" - Корен трети, дъра-бъра... - Аа, госпожо, знаете ли вече кога точно ще са поправките?" - Госпожата по математика и Мики; сериозно, нека по-скоро да уточнят датите, че да знам колко време имам да се подготвям.
"- Ти да не си се снимал в продукция за възрастни?" - господина по история, след като Христо влезе в стаята с изрязан потник и къси гащи в един от най-студените дни.
Празните места в тетрадките ми са издраскани с подобни глупости, а освен това имах още цял огромен лист, който изгубих някъде в дебрите на шкафа с учебници. Ако някой ден евентуално го намеря ще напиша продължение на този пост, защото, честно казано, всеки път като прочета някоя реплика и се сетя за ситуацията, се скъсвам да се смея отново и отново. Едва ли вие бихте могли да усетите духа на цялата история, но все пак...
Радвам се, че отново е петък. Беше... тъпичка седмица. Но днес излиза "American horror story" (вече съм си изтеглила първи епизод, но чакам да се стъмни, за да седна да го гледам), след няколко дни - "Живите мъртви", утре пък имам намерение да отида да си взема и втората книга на "Касъл". Ето, малките неща, които правят живота ми по време на училище забавен. В моментите, в които мога да се занимавам с тях, разбира се.
Все още си мисля за тая тройка по химия. Кара ме да искам да изляза на дъската и да пререша целия сборник/учебник/мястото-от-където-ги-взима-тия-скапани-глупости, и да ѝ покажа, че не заслужавам ниска оценка заради два изпуснати плюса. (Защото в сравнение с други аз седях и учих, а не надничах в тетрадката и не зубрих в последния момент. То... като цяло в класа ми няма такива, но... все пак някъде по света съществуват.) Все ак се радвам за високия общ резултат, който в сравнение със съседните класове, чийто е 2,00, нашият е приблизително четири с цели 10 шестици. Евала на всички пичове, които се добраха до оценката.
Три... ми беше късметлийско число едно време в първи клас. Сега не е особено благоприятно за стипендията ми.
О, това ми напомни да си запиша да изтормозя класния за тия стипендии, че вече от колко
време чакаме... ааа.
И също, понеже споменах да си запиша, ще донеса "Единствената", Мики, обещавам. (Ако си приготвя раницата тази вечер. Утре сутрин рутината с ходенето като прилеп по коридорите у нас и хвърлянето на учебници по стената ще се повтори и едва ли ще се сетя, че имаше там една книга, която трябва да вкарам, заедно с учебника по история, сещаш се.)
П.с. не мога да реша последната задача от домашното по математика.
П.с. 2: тоя път няма да стоя до 12, за да се опитвам да я реша.
П.с.3: Не и този път.
Хаха, като погледнах тая картинка се сетих за последния час по математика и дебилните физиономии на всичките в стаята, докато Илиева обясняваше задачите. Ако вие си мислите, че не разбирате, трябва да видите нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар