събота, 4 октомври 2014 г.

Трета седмица - (не чак толкова) успешна!

Според изчисленията ми около 50 % от оценките на целия ми клас за всичките входни, които сме направили до момента, са двойки. В края на четвъртата седмица ще се вдигнат на 79%, тъй като ни предстоят по химия, биология и физика. Първото и последното са с изключителна трудност. 
Това не е шега. Мислех си, че трета година в тази гимназия ще е като детска игра, заради
тренинга, получен до момента, но реално десети клас въобще не е "най-накрая без рисуване и музика, ще преобърнем стаята с краката нагоре от купони". По-скоро "да, бе, нищо, че е само трета седмица, на ти на тебе три проекта, да са готови за другата седмица, а, и още един проект, утре е изложбата, да е готов. Не ме интересува, че тогава ти е входното по испански, наложително е". Това е животът ми. И причината да не пиша несвързани постове, направо ми липсва.
Имах идея да напиша една цяла публикация с лафовете, изречени от съучениците и учителите ми, но ще го отложа за по-напред. Записвам ги по тетрадките, дано успея да ги намеря всички след това. Ала не са само те. Не е минал и месец и класа ми вече руди училището, само ние се чуваме. Сигурно отново ще се явяваме пред съвета поне три-четири пъти. Например, вчера се биха с чорапи. Някой от предишната смяна си беше оставил чорапите на парното и момчетата ги взеха и ни гониха. Не и мен, де, защото аз документирах събитията в тяхната "Книга с рекорди за простотии", както я наричам. Сигурно си има друго име. 
Общо взето седмицата беше забавна. Имах да правя проект по история на Катедралата в Аахен, но не я занесох в уговорения ден, въпреки че миналата нощ до посред нощите родителите ми ми помагаха да я направя. Господинът по психология (трябва да свикна да казвам "етика" вместо "психология" вече) обясни, че е много разочарован от петицата ни ма входното, а в момента се моля за най-много тройка на това по математика, нищичко не направих. От десет задачи две не реших, а съм абсолютно и 100% убедена за една-единствена. Успокоението е, че е само входно и едва ли ще се зачитат оценките. Лошата страна на нещата - ако е твърде ниска, няма да мога да си продължа стипендията. 
По-горе споменах проекти. Имам си три, само по български. Тоест, два от тях (по ЗИП) са общи с Мария, но се разбрахме едната да направи единия, а другата - другия; а третия - с Лина. Вчера след училище минахме, взехме си чипс и първите два часа у нас само се заливахме от смях, разглеждахме снимките по стената и слушахме музика. После се захванахме за работа, но така и не я завършихме... О... оо, това е причина да се съберем и следващия петък! (Линче, готви се за мен.)
Не мога да разбера защо никога, никога никога не мога да почистя бюрото си напълно. Имам нужда само от лампата, мини-шкафчето и моливника, но тръгна ли да прибирам останалите, в ума ми е само "Ами те книжките няма да пречат, аз нали ще си ги чета/ Органайзера ако го кача горе ще трябва после да го свалям, ще го оставя ееей тук/ Защо да не сложа отгоре и слушалките/ Лаптопът и без това си седи тук/ несесер/ вода/ плюшена играчка/ etc.". Списъкът е безкраен... Трябва да намеря място, достатъчно близко, където да слагам всички тези глупости. Спешно.
За три дни едва ли ще си взема съня. Искам само да лежа в леглото и да гледам Касъл, без да се налага да пиша гадните домашни или да правя проектите, дори и да обичам. Или пък да изляза някъде. На Славейков. Или в Борисовата. Някъде на разходка, без някой да ми говори за училище или химия. Да си слушам музика и да ям шоколад. Как искам един буркан с течен шоколааааааааааааад. (Планът е да отида за кадастрон, но да се прибера без него и шоколад.) като се замисля, мога да прекарам остатъка от деня с "Фор", а после и някоя друга книжка. Ооо, ето. Това е. Трябва да го направя. Веднага. So... 

Няма коментари:

Публикуване на коментар