Страници

понеделник, 29 септември 2014 г.

September Favorites - Нови-стари месечни любими

15 септември, 10 часа, в двора на училището. "Господине, остават още осем месеца и двадесет и девет дни до ваканцията."
Половин месец по-късно... аз все още броя колко дни остават до ваканцията.
Макар че това мое така любимо занимание ще бъда заместено от безкрайното учене на новите уроци само след седмица, и сигурно няма да имам време да прочета три реда от някоя книга. Това вече важи. Сами ще видите. 
Зачеркваме от календара и месец септември, който премина толкова бързо, колкото и останалата част от 2014 година. Променливото студено време напълно съответстваше на навъсеното ми настроение и допълнително подхранваше настинката ми. Но сега съм по-добре и съм готова да ви покажа новите ми стари месечни любими. 

Козметика.
Както казах по-горе и дори в заглавието, през Септември свих разходите за разни глезотийки до минимум в името на пазара за учебници, тетрадки и училищни пособия. И се завърнах към продукти, които винаги ще притежават една солидна част от сърцето ми. Именно като Outspoken на Фърги (абсолютна дрога) и Only imagine..., и двата закупени от Avon. Първият вече използвам от... две или три години, пестя си го, за да имам за още дълго. Но винаги когато го нося получавам комплименти от разминаващите се с мен. Приятелите ми забиват нос в рамото ми и ме питат какъв е този аромат. 
Вторият парфюм също ми е любим, но ми напомня по-скоро на летния сезон. С миризма на бонбони и цветя (?), той е изборът ми за всеки по-небрежен ден в училище, когато косата ми стърчи във всички посоки и не трябва да се изправям пред учители или ученици и да бъда крайно представителна. Имам още един брой от него, а с моето темпо ще свърши до края на годината. 
И още нови-стари любими. Едно от най-дразнещите неща е лъщенето на лицето през деня в училище, особено когато нямам възможност да отделя няколко минути и да се погледна качествено в огледалото. Базата за сенки на Essence е мое другарче за подобни мигове - спасява ме поне малко от проблема с клепачите и задържа черният молив на мястото му за по-малко време. На снимката е именно този, който използвам в момента - Impala. Не е най-добрият продукт, попадал в ръцете ми - при малко по-силно докосване се размазва и в никакъв случай не издържа повече от четири-пет часа без да бъде освежен, но за моят случай и поспаливите училищни часове, стига ми само да се появя с нещо, което ще заличи чертите от недоспиване и ще ми придаде вид, все едно ми пука как изглеждам. 
И тези неща сте виждали, нали, нали? На лявата снимка, отляво надясно виждате червило на Avon, Цветът му, blush nude, е в телесен цвят, стои меко върху устните и е перфектен за всеки път, когато искам да нося нещо цветно и различно от гланц, но не искам да се натрапвам. Откъм издръжливост точките падат, но това вероятно се дължи на факта, че аз говоря нонстоп и така тонът се губи. Обичам да слагам червилото в несесера с химикалки и когато попадне в полезрението ми да си сложа. 
Второто червило е абсолютен есенен фаворит от към цвят. Мисля, че си го взех преди... кажи-речи повече от половин година от щанда на Rimmel в ДМ и се сетих да го изровя от чекмеджето преди няколко седмици. Много, много харесвам матиращия му ефект и наситения цвят, който дори след умишлено избърсване остава по устните червеникаво-розов. Номерът на моя е 107. Ще залагам на него по-често за в бъдеще. 
И... да. Baby lips. Всички. Дам...
Колекцията си започнах в Италия, от където си взех синия гланц. Тогава си мислех, че в България отново ще получим продуктите последни, но се оказа, че само няколко седмици след завръщането ми и шестте вида бяха на пазара. На половин цена от тази в чужбина. Но това няма значение. събрах пълната колекция и се чудя кой по-напред да използвам. Всъщност, Синият, лилавият и зеленият са само лично мои, жълтият използвам тайничко, защото е подарък на майка ми, а останалите два принципно седят много дълбоко скрити от мен. Сестра ми знае, че ще ги отмъкна и предприема крайни мерки. 
Измежду всички фаворит обаче все още ми е синия, не заради сантименталната стойност, а защото наистина има най-добър ефект върху устните ми. Ароматът на грейпфрут, който в последствие се оказа, че не е грейпфрут, а нещо много по-различно, е страшно приятен; хидратира приемливо и след по-постоянна употреба омекотява и предпазва устните ми от напукване. Точно от това имам нужда в това време, студът е пагубен за устата ми. 
Мнението ми като цяло за продуктите е, че са малко надценени. Да, всички имат приятен аромат, усещането при нанасяне е приятно, но не са от онези неща, без които не може да се живее, и врявата, която вдигат американските блогърки и влогърки е преувеличена. 
Есента е сезонът, когато ми е позволено да се лакирам в червено и да нося червени червила без да се интересувам от любопитните хорски погледи. 
Както винаги показвам колко много харесвам лаковете на Perfect. И предполагам, че знаете и двата. Ако не - поне единият. Perfect sand присъства в миналия месечен пост и от тогава мнението ми не се е променило и грам. Много харесвам ефекта, цвета и малките шарени частички, които можете да видите малко по-добре на втората снимка. За мен един от най-важните фактори е бързото и качествено засъхване, което е перфектно покрито. отнася се и за червеникавия цвят. Него имам от миналата година, отново от този сезон, и го връщам към репертуара си с бясна скорост, преди времето да вземе да стане досущ като през лятото. 
Не мога да кажа цената на двата продукта, но можете да ги намерите на всеки един рафт в магазините, където се предлага марката Perfect и ако не се лъжа, няма да оставите повече от три-четири лева.

Аксесоари.
За мен няма дъжд, облаци, студ, слънце... Винаги, абсолютно винаги, без значение от времето, очилата са на главата ми като незаменим аксесоар. Тези намерих на разпродажба в New yorker преди около месец и от тогава са ежедневно с мен. 
И манията ми по гумени гривнички все още не е отминала. Специално тази на снимката я нося почти всеки ден, от както си я направих, заедно с малката със знака за безкрайност. Поне отиван що-годе на лилавата ми училищна униформа. 

Книги. 
Сигурно връстниците ми добавят по десет точки всеки ден към списъците си с причини защо мразят училището. В моя все още има една единствена - нямам достатъчно време за четене на книги. Само от половин месец ставам рано, а ритъмът ми е ужасно променен и неясен. 
А все още продължавам да излизам с нови и нови книги всеки път, щом посетя книжарница. Нямам никаква представа кога ще ги прочета. Просто се нуждая от тях. (Хаха, аз съм нов вид наркоман.)
Първата книга, която виждате на снимката, е "Пазителят" от Лоис Лаури. Обиколих цяла София, за да я намеря в началото на месеца. И я прочетох за една вечер. Творбата чисто и просто показва как нещата, поставени под етикет "Задължително" стават автоматично отблъскващи, независимо от това, че всъщност са адски смислени и дават безброй поводи за мислене. Учениците в Америка я изучават в шести-седми клас, не съм сигурна, и масово я отричат от графата за добри книги. Ядосана съм за това! Както и че казват, че е копие на "Игрите на глада" и "Дивергенти". А е написана повече от десетилетие преди тях. 
Главните идеи наистина са сходни, но тук нещата са поднесени по някак си по-детски и увлекателен начин, малко действия се развиват в цялата книга и изведнъж тръгват забързано, стоварвайки върху теб цяла планина от въпроси без отговори.
Този месец излезе и филмът по книгата, който също гледах. Но за него - по-долу. 
"Единствената" от Кийра Кас. Дочаках я. Смях се. Ревах. Хвърлях я по стената. И внигнах парти със солети в края. Очаквах малко повече от края на поредицата, но това, което получих, също не е за изхвърляне. Особено като не е никакъв край. Очакваме новата четвърта книга "Наследникът" на бял свят вероятно само другата година. Феновете на Максън и Америка (визирам именно себе си) рефрешват сайта на авторката за новини за бебето им.
"Пратеникът" на Маркъс Зюсак и "Фор" на Вероника Рот все още чета, но включвам в този пост, защото възнамерявам да ги дочета до края на Септември. И ще се въздържа от по-подробен коментар. Както се изрази един познат, "Зюсак и речник да напише, пак ще го прочета". Съвсем правилно. отнася се и за Рот, дочаках да прочета историята на Фор, представена от неговата гледна точка. Стискам палци да се сключи договор и за филмирането й.
И една книжка, която не присъства на снмката, защото физическото ми копие е приятелка - "Жега" от Ричард Касъл. Касъл от сериала Касъл. Сещате се. толкова много се зарибих по него, че се наложи да си взема и книгата. Изпълнена с полицейски бъзици, криминале, Руук и Хийт, книгата ми стана любима за отрицателно време. Ще си взема и следващите. Веднага щом прочета всички останали вече купени. (Или просто както винаги ще вляза да разгледам и ще си тръгна с една-две книжки. казахме си го - нов вид наркоман.)

Филми.

Започвам с "Пазителят". Филм, който предизвика у мен много смесени чувства по много странни причини. радвам се, че прочетох книгата първо, защото ако не бях, нямаше да съм така впечатлена. Тя обаче е причината и да се съмнявам в изцяло положителното си мнение за лентата, тъй като в нея са добавяни много моменти. Главната идея е спазена, има промени в малките факти. Разширяването беше за добро - бяха представени сцени, липсващи в книгата, но за които става ясно, че съществуват само по контекста... Аз... даже не мога да го обясня. Окей, ще карам направо. Филмът ми хареса! Книгата също! Между двете има разлика, но тя е за добро. За това който още не го е гледал нека се възползва от последните прожекции, защото това е правилно оползотворен час и половина.
Гледането на Pitch perfect отлагах мноооого време, но най-накрая се самоубедих и седнах пред телевизора. Резултатът беше симпатичен. Посмях се добре, дори и да не си падам по подобни мюзикъли. Кастът на филмчето е симпатичен, сценарият - забавен, а самите шеги - остроумни. Не знам дали бих го гледала втори път, но пък няма да се двоумя за втората част, която излиза... не знам кога. 
"Лабиринтът" гледах преди две нощи. Най-накрая. Бях се заканила да ходя на премиерата, но... 
Шашна ме този филм. Като човек, чел книгата, очаквах режисьорите да са спестили много неща, графиките да са тъпи, да няма екшънът от страниците. Единствените ми надежди бяха за Дилън. Но останах с широко отворена уста. Филмът е адски добър! Ако обичам "Дивегенти" безкрайно, този обичам десет пъти повече. Та те не бяха пропуснали сцени от книгата! Всеки миниатюрен детайл беше там! Актьорите бяха перфектни, а тази игра... лабиринтът... скръбниците... 
Само като се сетя преглъщам тежко и си мисля, че искам да се върна обратно в залата за втори рунд. 
Денят, след като присъствах на прожекцията си взех и втората книга от поредицата. дълго време си мислех, че не ми се дават 18 лева, но се почувствах адски зле и в неизвестност за нещата, които ще се случат във втората част. Тача че "В обгорените земи" е първа в списъка ми за четене през октомври. 
Завършвам с Касъл, четвърти сезон, който ми беше другарче всеки ден. Днес гледам последния епизод от сезона и се гмурвам в пети. Докато Лина е на седми. Ще има още да я гоня. Препоръчвам сериала на всички фенове на кримки, малко драма и Кейт Бекет. 

Музика.

За настроение. 
Времето е студено, имам купища домашни, много входни и никакво време за висене с главата надолу. Но все пак има достатъчно неща, които ме карат да се усмихвам всеки ден. Като например кафето. Чай, музика, шегите на учителите и лафовете на съучениците ми, мен пайл-а, съботно-неделните разходки в парка, "Чети с мен", "Дарк", краткото четене на книги преди да заспя, Касъл, краят на последния час в училище и най-вече писането на историята/книгата/не-знам-как-да-нарека-това-нещо ми. (Нека да го наречем "историята, която някой ден ще бъде бестселър", дори и да е малко дългичко.) 

Дано топличкото време се задържи за малко по-дълго, преди да ни зарине снегът. Едва ли съм сама в желанието си за слънце след училище, за кратки разходки и висене в някоя градинка. 
Но дори и скоро то да изчезне, все още ще имам своето време в класната стая със съучениците ми. Време, в което се превивам от смях, принуждават ме да правя коремни преси, момчета лежат върху мен върху чина ми или ме гъделичкат на земята, подигравам се сама на себе си в часовете по химия и нямам търпение да дойде следващия ден.
Надявам се и вие да се чувствате така. Поне сега. Защото, мили мои, предстои ви още цяяяяла година. 

вторник, 23 септември 2014 г.

Задълбочена история за химията

Най-уникалното нещо, което можете да слушате, докато учите, е класическа музика. Майнд блоу. Чувствам се все едно съм изобретила микровълновата, сериозно. 
Може би на някои от вас ви е известно, че съм обсебена от 8tracks. Хаштаг живот. Също и спасение в дните, когато сядам да уча в два по обед и ставам в девет и половина вечерта. Днес беше един от тях. Пуснах си любимия плейлист и си се радвах на хитчетата, когато просто ми хрумна ба пусна някакъв случаен с таг Study. Инди поп, рок, любимите ми жанрове. С продължение час и половина, кажи-речи. След това се пусна друг плейлист. Автоматично. НОВОТО МИ НАЙ-ЛЮБИМО НЕЩО! Няма такова. Само като го чух... не знам. Дали ме вдъхнови да продължа да уча, въпреки вече отказващата ми ръка, тази музика е невероятна. 
Само ако можеше да слушам музика, докато спрягам глаголи в часа по испански, щях да имам още по-високи оценки. 
В днешно време има някакви предрасъдъци спрямо класическата музика, пиесите на пиано, но... всъщност имам чувството, че е модерно просто да се казва "Ми аз не слушам народно, красика и еди-какво-си"- Хора. Вие изобщо чували ли сте нещо подобно? Искам да захвърля всякакви поп банди и да живея с "Comptine d’un autre été". Искам да се науча да го свиря, искам да ми е мелодия за звънене, да е музика, която съпровожда всяка една моя стъка. Не само докато уча. 
(Това всъщност не трябваше да е пост за музика, а за да кажа колко глупава се чувствах днес. Но... Пуснете си това, ще се влюбите.)
Та, да, глупава. 
Всичко започна тази сутрин, когато влязох в час по химия. И с моето "Да, да, разбрах ги тия, най-накрая някой да ми обясни химията" останах с много широко отворена уста срещу Челиева, която много обича да казва "ХъДано", веднага след въпроса "Разбра ли бе, младеж?" и груповия отговор на класа "Даааааа" (все едно сме овце). Предисторията е от междучасието. Седях аз и си говорех с Ивона, Биби и Бела (съученички, Бела я знаете, Цитаделата бейби), разпитвах ги за изпитването на Челиева, понеже отсъствах предния час, и правех последни корекции по домашното, което съвсем случайно бях объркала. Всъщност бях объркала плюсовете и вместо пред заряда ги бях написала отзад. Много елегантно намазах тетрадката с коректор и я огледах изпитателно. Беше безбожно грозно, а времето да препиша целия лист беше недостатъчно. За това начертах права черта под двете уравнения и ги преписах. Тъкмо на време. Госпожата влезе и заразказва за другите класове, как "H+O2 - H+O2", кратичко - как десетокласниците от ГИЧЕ-то сме вродени химици, доказваме грешките на откривателите и ги оправяме със замах. В тази връзка каза и следното "И я съм ви видяла коректори по тетрадките, или драсканици, ще ми ги скъсам. Кой така ви дава да мацате с това бялото? В четвърти клас ли ви учиха бе? Ааа". Реакцията? Бела, Биби и Ивона се обърнаха едновременно към мен, само за да видят как потъвам в стола и много деликатно задрасквам двете намазани уравнения. 
С това историята не приключва. "Вие тука ме учите на нова химия, направо да ви дам по една диплома и да си тръгна", продължи монолога си Челиева, докато половината клас гледаше с недоумление към изписаната дъска. "От къде тая къщичка тука... три... минус... защо в химията има къщички? Разбирам, че "всичко е химия", но това е наистина грозна къщичка", мислех си аз. "Аа, я ми кажете, кой има шестица за миналата година по химия?", каза госпожата. И всички изведнъж станаха по-тихи от най-тихото. И погледнаха към мен. Усещах подигравателния поглед на Христо забит право в гърба ми. Защото аз съм една от двете с шестици. "Добре, нека започнем отзад-напред", продължи. За двойки никой не вдигна ръка, за тройки - двама, трима, за четворки - малко повече, и докато стигнахме до шестиците, бяхме останали само две. "Сега ще ми кажа. Понеже вие и по математика сте много добри (хаха, още истории. Чакайте.) - за тия, дето са имали шестици. Делите го на две. Най-високата оценка, която ще изкарате тая година. Айде сега, петичките на две. Две и половина. То се пише двойка, ма тая половинка е за успокоение". Познайте кой ще се докопа до стипендия втория срок.
Не аз.
Сбогом, допълнителни пари за книги.
Сбогом, красива декларацио. 
Сбогом, отличен успех.
За съжаление не мога да се сбогувам с идиотската си физиономия, докато някой ми обяснява за водорода и хлора. И къщичката също. 
Понеже споменах - историите с математиката са двечки - едната е свързана с химия. Очевидно никой от класа не знае колко е средно аритметично на четири и две, и не може да раздели четири на две. И не знае на две и едно кое е най-малкото общо кратно. В кой клас се учеше това?
А в кой клас, по дяволите, се учат формулите за съкратено умножение? Седми. Аз съм десети. И снощи бях изпаднала в такава дупка, че стоях часове наред и гледах една снимка в интернет на въпросните формули, без да мога да реша най-елементарното нещо. И ме е срам да го призная. и днес, два часа - 15 задачи, седя и гледам като... "овца". 
Фактът, че ги помня, но просто ми трябва време, за да се досетя, ме успокоява. Защото все пак ги реших задачите, и от яд даже още няколко реших. Както стоях и гледах формулите по химия във времето, в което трябваше да чета по психология и логика.
Ах, как ми липсваше денонощното учене, да заспивам в полунощ и да ставам в шест, и да нямам време да си направя едно кафе. Мечта. И пак е по-добре от денонощното скучаене и висене с главата надолу през ваканцията. Добре ми е да си имам работа постоянно, тепърва трябва да давам документи, сега учене за тестове... 
Сега се сетих. Някой има ли намерение да ходи на "Чети с мен" в събота в Борисовата? Защото аз ще се насадя до някое дръвче ако слънцето изгрее, и най-накрая ще си дочета книжките, защото съм почнала две и... а и обичам инициации, свързани с четене. Ще бъде огромно удоволствие да видя огромна тълпа четящи. И току-виж съм се запознала с някой нов симпатяга. Нямам търпение и за това. И се чудя къде да отида, ако времето е лошо. Сигурно на Славейков ще е тъпканица, но май е "най-изобретателната" ми идея за момента... 

*неловка тишина*
*още малко неловка тишина*
Имате ли учители, които диктуват като онези "ЗаПовечеИнформация ПрочететеЛистовката" реклами по телевизията нещата, които ще са в контролното, сякаш нарочно, за да не може никой да го научи. И най-накрая прецаква дори и малкото записали, като има точно два от двайсе от въпросите от преговора, и всичко останало е неизвестно за половината човешко население. 
Да, аз и историята. И господина по история. Бива го в лафовете, скъсвам се от смях, но, скъпи господине, не. Моля ви. Защо ми е да уча, като ми давате грешни дати и такива, които въобще не ме засягат? Моля ви.
Не знам кога стана единадесет и половина. До преди малко учих и... още един ден мина. Сега изчезвам, защото все пак трябва да си взема съня за тази нощ, а и постът стана малко дълъг и препълнен с глупости. Буквално. Утре ще е първият ми час (и втория за останалите) по български ЗИП. Още една глупост. И нямам намерение да заспя. Соу.. Лека! 

четвъртък, 18 септември 2014 г.

Всички значения на думата "храна"

Мразя да си оставам вкъщи по време на училище. Първо, защото после трябва да наваксвам, но няма да разбера половината от нещата, и второ - защото като си стоя вкъщи има много малко неща, които мога да правя. Като например да гледам сериали или филми по телевизията. Проблемът е, че те са преведени на български. В повечето случаи от дубльори, на които не им пука от чувствата на героите и такива, които въобще не съвпадат с възрастта им и хич не подхождат.
В това могат да се уверят хората, които са гледали "Реликвите на смъртните" на български. Гледам го в момента и колкото и да обичам филма съм на път да го спра, само защото някакъв 30-40 годишен чичко говори все едно му се спи много жестоко, или е отегчен касиер, а озвучава Джейс. Джейс е прелест, има чувства, и не звучи така! Отвратително е, честно. Като няма да го преведете както трябва не го правете, напишете едни качествени (!) субтитри и го пуснете, за да не ме дразните и за да не се налага да ви храня в блога си. Моля ви. Умолявам ви. 
Искам сега да фенгърл-ствам много за Джейс, защото Джейс е... много перфектен, но точно в този момент ме радва повече мисълта, че гърлото не ме боли толкова много и мога да ям и да пия. И да говоря. Ще се възползвам от момента и ще я докато не умра. 
Този глас ме изнервя наистина много. Току-що нарекоха майка ѝ "Джази" ли? Уат? Ъх... "Трябва да му помогнем" - "Не можем. Той работи за Валънтайн. А аз звуча все едно съм на кафе с най-отегчаващия човек на земята и се опитвам да не заспя. Споменах ли, че не изпитвам никакви чувства?"
"Клери (лол), бягай! Аз все още звуча по същия начин. Нищо, че двама огромни ме нападат и аз трябва да се бия с тях. Ти бягай!"
Уф бе. Те толкова хубаво си играят ролите, а това... за това мразя да гледам филми на български. 
Даже повече, от колкото да оставам вкъщи в учебно време. Мразя.
Все още се нуждая от третата книга от "Реликвите", но имам доста непрочетени. И въпреки, че съм си вкъщи, нямам никакво настроение и желание да седна и да прочета "Жега" от Ричард Касъл (хаха, ми дъ фен), нито дори "Фор" на Вероника Рот. А това е наложително, за Бога! Ето. Ще догледам това... зле преведено нещо, и ще прочета и двете книги. Обещавам. Е де, може би няма да прочета и двете, но поне... 
ХА, ЗНАЧИ ПРЕВОДАЧА НА ДЖЕЙС (16-ГОДИШЕН) Е НА 30, А ТОЗИ НА ХОДЖ (40-50) ЗВУЧИ НА 20. ДАМН ЛОГИКА, БРАВО БЕ. НЯКОЙ ЗА МИ КАЖЕ ЗАЩО.
"Валънтайн МОРГИНЩЕН", скъсвам се от смях. Ето още нещо, което не харесвам в българските преводи - преводачите не си правят труда дори да сверят превод от книга (защото повечето филми имат книги), и... ами имате ли идея колко фенове разочаровате? 
Няма да храня повече, окей.
Днес изпускам химия и математика. Един Бог знае после как ще се подготвя за класните. Особено по химия. 
Пише ми се нещо. Вчера с часове спрягах глаголи по испански в presente de subjuntivo, а после написах и домашното, което не ми е дадено лично и принципно не трябва да правя, но... съм аз и реших да не скучая. Написах домашното по ЗИП. И остана само да препиша плана по биология, който май никой няма. Освен Мария, но нейната камера е гадна (здравей, любов моя). Лина ми излезе с оправданието: "Свикнала съм ти да помниш едната половина от урока, а аз другата! Така стават нещата при нас!", и е много права.  
Отново няма да разбера кой ще ни преподава английски. Не е късно да се насадя в последните два часа, нали? Информатика. О. О, а аз от къде ще взема планът по информатика? 
Да. Няма повече да си оставам вкъщи. Нито един път до края на годината. Стига ми толкова. 

вторник, 16 септември 2014 г.

Твърде далеч от началото на края

Шестнадесети септември е, а аз все още не съм умряла. Е, един вид. 
Гърлото ми е. А скоро защото не мога да преглъщам ще умра от глад. Дайте ми още няколко часа. 
Но... училище. Най-накрая. След два месеца и половина. 
И петнадесети не беше нищо особено. Още тогава ме болеше гърлото, знак за отчайващо лош ден, но за моя изненада хич не беше така. В училище беше... ами, нямаше място за нас. Като цяло купон - класния беше за първи ден на работа и нито знаеше коя ни е класната стая, нито коя смяна сме, нито каква ни е програмата. И за да ни каже някакви дребни подробности (и както се установи в последствие, че сме първа смяна), се наложи да седнем в едно от кафенетата в училище. Където аз не можах да пия каквото и да е - нито кафе, нито сокче, защото при всяка глътка се давя. Що за щастливка съм? 
Животът на съучениците ми не се е променил никак, нито пък самите те - същите отегчени физиономии, с които съм си свикнала и които по странен начин обичам. И се оказа, че си имаме две нови попълнения - приятелки на момиче от класа ми, които... за бога, приличат на нея. Не в лице, но... Прическа, и двете (трите, заедно със съученичката ми) са адски високи и още по-адски (уха) слаби. На вид симпатични и скромни. Факт, който може би ще се промени през следващите няколко месеца, защото това е влиянието на средата, в която попадат. 
След импровизираното събрание на класа аз, Лина и Аглика, приятелка, се отправихме към докторската градинка до Университета, там дойде и гаджето на Агли. От сега казвам, че тоя човек го уважавам. Най-малкото защото застана пред мен и в очите ми каза, че съм кучка. А после го написа черно на бяло и се подписа много артистично. Всеки би се досетил, че това е само шега между приятели. До преди месец, месец и половина си пишехме всеки ден, но изведнъж, след като заминах извън града, спрях да пиша както на него, така и на абсолютно всички останали. И за това. (В отговор отидох да го прегърна и до края на срещата ни си мислех как да му отвърна на комплимента, но предполагам за него няма толкова описателно прилагателно. Все още.)
Частта с посещението на лекарския кабинет не е много вълнуващо, за това ще го прескоча и ще ви разкажа за днешния си ден. С първи час Български език и бруталната новина, че ако не съм чела и едно произведение, ще ми пише двойка. (Един факт - не съм чела само едно, но докато стигнем до него има мнооого време и деведесет и девет процента ще го прочета. Ако не ми стане крайно досадно.) Както и за липсата на тетрадка и учебник. Крайно мерки, ако питате мен, но е единственият начин да вкарат в правия път 95% от целия ми клас. 
Като казах това, днес се заговорихме с Мария и стигнахме до извода, че само четирима от двадесет и пет не пушим. Само. Четирима. И всички други 21 пушат. Кидинг ми? 
Часът по история нямаше начин да не е смешен. Колкото и да протестирах миналата година
срещу господина (тоя човек ни накара да търсим учебник от преди толкова време, че сигурно последните копия ще бъдат изгорени, след като аз продам своето) той е един от най-забавните, които познавам. Нищо, че почти всичките му шеги са предназначени към Христо. Той, между другото, днес се появи с потник много умишлено, за да покаже гигантската си татуировка (ако гледате Свръхестествено - татусите, които имат Сам и Дийн против демони). Господина по история се изрази по следния начин: "Христо се връща от заснемане на филм за възрастни". После Христо го потвърди. 
Никой си няма и на идея кой ще ни преподава английски все още. Госпожата ни от миналата година беше малко... ами, нека ви разкажа. На последния ми ден в училище ме вана отпред и пет минути ми разказва как е гледала две охлювчета да си се разхождат по улицата. 
Да, досещате се, че госпожата я няма. 
А днешните два часа ни ги пое Давид. Силно се съмнявам, че имаме учител по английски... Два часа умрях от скука. Давид взе картите ни Уно, а аз тъкмо бях започнала да схващам как се играе това, после десет минути рисувах кораб (някъде смачкан в чантата ми сега) и после слушах дийп музика. Лежейки на чина. Защото ми беше студено.
Май новият ми чин е до прозореца, като в предната класна стая. Само дето тази е мноооого по-малка, няма къде да си слагаме чадърите, а момчетата няма къде да се перчат и да правят лицеви упори.
И Исмаел ще ни е по испански разговор!! Щастие. Особено, след като това ни е последна година с този предмет. От другата - испанска литература. Год хелп ъс. Зарадвах се толкова много, щом започна да брои "Уно, дос, трес", сочейки един по един учениците (дори и да виках "No, profesor, no quiero hablar con alguien que no sabe como que pronuncia su nombre en español, por favor, Ismael, nooo.") Падна ми се едно от новите момичета и то в действителност не говореше испански... ами добре. Но пък беше възможност да се запозная официално с нея и да си поговорим, за да ѝ покажа, че не всички от класа са чак толкова странни. (Каза най-странната. Не. Не съм.) Разказах около пет пъти за цялото си пътуване, хърватите, Барса, испанеца, който ми викаше, Венеция и всички тия магии. 
По-късно се говорих и с второто момиче. За сега и двечките ми се струват свестни, но с времето като се поопознаем ще мога да кажа какво е мнението ми категорично. Известно време чакахме класния да се върне от някъде-си, Мария и Аглика откраднаха дъвките на Гелков и ги извадиха, а аз им разказвах спойлери за "Единствената", защото и те така правят. После се оплаквах, че отново аз ще се грижа за бележниците и дневникът. Имам да лепя снимки, да допопълвам разни простотии, а после да внасям информация в дневника. Линче. Другарче. Гащи за моето дупе. Не се опитвай да се измъкваш, защото ще те намеря, и ще те накарам да нанесеш всички оценки на Сашко, Ники и Бела, ясно ли ти е? 
Пропуснах частта с Челиева. Която не е "Чилиева", имайте го в предвид. Със смесени чувства съм, хем ми харесва, хем леко ме стресна. Поне ми обясни нещо, което в никакъв случай нямаше да разбера иначе. Дори излязох на дъската и го направих вярно. И познайте какво. за "3+" съм. Най-високата оценка в класа. ха. Възможно е обаче повече от това да не вдигна. Никога не съм била добра по химия, не и след като не получих основата, която трябваше. Не, истината е, че дори и да ми е била предлагана, аз не съм я приела, защото крайно ненавиждах старата ми учителка по химия от предишното училище. Ай блейм хър.
Само да можех да я обвиня и за безбожната болка, която изпитвам в момента. А също и глада... Все още обмислям да открадна морфин от някъде. 
П.с. току-що забелязах че има новости по блогър. Добра работа. Ще свикна бързо. 

събота, 13 септември 2014 г.

"Мирише на сълзи"

Вече знаем какъв е вкусът на сълзите - солен. Но след много сериозни проучвания и месеци в търсене на източници (глупости) сестра ми най-накрая разкри тайната за това на какво миришат сълзите. Нека ви обясня малко по-подробно за процеса и откритието. 
Всичко започна в онази така далечна вечер, която всъщност беше само снощи. Бяхме на паркинга на Лидл в Дружба и тъкмо потегляхме, след като някаква тръба към радиатора/вентилатора (не помня, подробности) се спука и потече. Трябваше да отидем до Джъмбо за малко дребни неща за новата учебна година (оказа се, че когато вземете много малки и евтини неща, те в крайна сметка отново струват 50 лева). Сестра ми седеше да задната седалка до мен и с интерес препрочиташе правилата и забраните в новия ученически бележник. През това време аз и майка ми пък говорехме за това как моя бележник трябва да е шарен, двойки, тройки, и преобладаващи шестици, разбира се; а този на сестра ми - само с отлични. Категорично ѝ е забранено да изкарва по-ниски, защото ще има наказания.
Щом чу тези думи, тя погледна сериозно в далечината, все едно в ума ѝ е зает с преповтарянето на сцената от "Лило и Стич" с Охана. След миг тя наклони глава, вдигна бележника към носа си, вдиша и сериозно продума: "Мирише на сълзи".
И така, дами и господа, стигнахме до гениалния извод, че сълзите миришат на все още непопълнен ученически бележник. Все още не знаем как стоят нещата с попълнения, очаквайте информация до девет месеца. 

Иска ми се да кажа "Хайде сега по-сериозно", но нямам никакво намерение да бъда сериозна. Най-малкото защото ми остава само ден и половина да не бъда и смятам да не го пропилявам. Ден и половина (кажи-речи) да училище. Само преди месец умирах от скука с провесена от няма да е председател на класа. харесва ми мисълта, че този път не аз ще попълвам бележниците, но... е малко вероятно с Лина да се измъкнем. 
края на леглото глава, и исках да ходя на училище. А сега в понеделник ще трябва да стана раноо, да се облекаа, да отида до училищее, да стоя на гадните чиновее, да слушам как ми говорят глупостии... Още няколко неща обаче ме държат в очакване - да разбера кои учители ще ми преподават, да си донапазарувам за училище (тетрадки, всъщност. при нас всички учители си имат изисквания, дрън-дрън, глупости). И последно, но не на последно място - да гледам сеира на половината клас през годината. Миналата беше истински провал и нищо не ме кара да мисля, че тази ще е по-различно. Промяната ще е в това, че всеки ще си се оправя сам и никой няма да разчита на Ева да го спасява. И Ева
Седя и си мисля, че това лято не беше чак толкова лошо, колкото го изкарвам. Частична равносметка: 
  • Обиколих половината Европа и най-накрая стъпих на испанска земя.
  • Запознах се с невероятни хора.
  • Прочетох купища книги.
  • Ходих на море много пъти.
  • Научих се да готвя (това е от особена важност).
  • Наваксах си със съня (това също). 
  • Не писах, но съставих огромен списък с идеи. 


Не толкова зле, както казах. Но все пак... училище. Нова година, нов късмет, нови знания, нови преживявания, нови приятели, всичко ново. Май съм отворена към новото. 
Все още нямам обувки. Случаен факт. И май в понеделник ще си тропкам в гуменките, които носих половината лято, защото в нито един Deichmann в страната няма 39-ти номер от модела, който аз искам. И трябва да си изпера чантата. О, това е важно. И смятам да го направя веднага. 

петък, 12 септември 2014 г.

4 начина да извлечете най-много от часовете #BackToSchool

В основата на всяко едно дълготрайно знание от учебник стои не само самостоятелната подготовка у дома (качественото четене, учене и подготовка на домашни), а и всичко, което възприемате в час. Това, разбира се, не зависи само от вас - опира до преподавателя и начина, по който ви го поднася. Но колкото и неприятно да е, думите са основата на всичко, и има няколко неща, с които можете да помогнете на себе си в извличането на най-добра информация от уроците. Ще ви дам четири трика, достатъчни да повдигнат оценката ви значително и да ви приближат към най-добрия възможен резултат. Приятно четене! 

1. Правете качествени записки.  
- Без ненужни и безсмислени неща.
- Опитвайте се да пишете всичко със свои думи, така ще го усвоите по-лесно.
- Ако използвате напечатани бележки рисувайте по листата, подчертавайте, направете го цветно, така че окото да привикне и да запомни кой цвят при коя точка е. 
- Ако бележките ви са на листа, отделни от тетрадката, не забравяйте да ги прибирате и пазите! Така в края на срока, когато учителите поискат да видят какво сте правили през часовете им, че можете да покажете целия си труд в папка/джобче. 
2. Задавайте въпроси.
- става въпрос за вашата оценка, за вашите знания, питайте каквото интересува вас, не това, което би искал да чуе учителя или което би помогнало на някой друг. Самата заинтересованост ще създаде положително впечатление. 
3. Участвайте в часовете.
- Запомняте нещата по-бързо, когато ги кажете на глас, защото реално мислите за тях и се опитвате да ги разберете, питайки или отговаряйки на въпроси. 
- Също така учителите ще забележат усилията и това, че се опитвате да разберете колкото се може повече неща. Автоматично влизате в графата "добри ученици".
4. Не изоставайте с уроците, четенето и задачите.
отлагане = най-големият ви враг
- Ако имате възможност да напишете домашното в деня, в който ви е дадено - направете го, така ще остане време за по-интересни неща. Няма нищо лошо в ученето в петък след училище. По-добре е, от колкото да спрягате глаголи в неделя през нощта. 
- Колкото повече отлагате, толкова по-малко помните от нещата, които са изречени в клас по темата. Това ограничава възможностите за пълноценно домашно, изработка на планове и т.н. 

Има още и още неща, които биха ви помогнали, но според мен и моя опит това са главните и до някъде достатъчни, за да се справите приемливо през новата учебна година. С минимални усилия. Така дори и само внимавайки в час, вместо да си играете с дъвката, която сте увили в хартийка, бихме се справили блестящо. 

четвъртък, 11 септември 2014 г.

Всичко се обърка

И до къде стигнахме с отлагането? До никъде. Страхотно.
Аз съм от ония тип хора, които искат нещо да се случи (като например да стане време за училище) и после като остане много малко време до това нещо, започват да си отлагат задълженията. В случая постове. И ме е яд. 
Както и да е. Последна седмица преди училище, баба ми вече е вкъщи, за да помага на сестра ми с преговора за шести клас, аз давам газ на всички книги, които искам да прочета, защото след 15 няма да имам време, едновременно с това рисувам и пиша ревюта, виждам се за последен път с приятели (не че няма всеки ден да се виждаме в училище де.). И е четвъртък, а аз не съм си купила бележник, не съм се снимала за бележника, не съм ходила на пазар нито за дрехи, нито за учебни пособия и на практика единственото, което знам със сигурност, е че в понеделник в девет сутринта трябва да се явя в двора на училището. С риза и бележник. Които нямам.
Е, имам риза. Три, две от преди две години и една нова, която е създадена очевидно за мутанти. Ръкавите стигат до коленете ми, а самата риза ми е до половината на гърба. И все пак не мога да си вдигна ръцете нагоре. Някой да ми обясни защо са променили дизайна на старите ризи и защо, след като не мога да се движа с нея, трябва да я нося всеки ден по седем часа? Хаштаг протест.
О, като казах, че се срещам с приятели. Знаете ли какъв приятел трябва да има всеки? Един, който първо ти обещава, че ще дойде да се видите, после отказва под предтекст, че ще е "детегледачка", и след десет минути ти звъни от пред блока да слизаш. Дами и господа, моята най-добра приятелка, Лина. 
Още от миналата година имаме обичай в петък след училище да ходим да обядваме в мола, след това пеша да се приберем до нас и да седнем на нашата пейка пред блока, за да си говорим. С нея отново си го въвеждаме, час, час и нещо, говорейки, после ни заваля и влязохме в блока. Още един обичай - седнахме на стълбите. Лина ми разказа кажи-речи всички
следващи сезони на "Касъл" (за което ще ти отмъстя, нена, знам, че го четеш. Запомни онова желание от снощи.). След това се скъсахме от бъзици със сестра ми. Понеже телевизора ми е смарт, можеш да свържеш телефона си и да го използваш като дистанционно. След като ни хрумна тази гениална идея, включихме ютуб и започнахме да пускаме рандъм клипове като на Боб Марли, началната песен на "H2O", "La cobra taka taka", Wrecking ball на Майли, Мики Маус на испански, Феликс и какви ли още не простотии. Шашнахме сестра ми, която все пак се сети много бързо какво точно се случва. Не се бях смяла така от мнооого време, чак ме заболя корема. 
Вчера пък се видяхме с Мария за малко, след горе-долу два месеца на 250 километра разстояние. Все още съм в шок от оранжевата (не рижава) ѝ коса, чудя се как се чувствам. Както казах, постояхме малко, говорихме и слушах какво е писала по историята за това време. И после си трънах, прочетох една книга, написах няколко ревюта, най-сетне изгледах "Pitch perfect" и дорисувах замъка "Иф". Да, граф Монте Кристо. Да. 
Като се замисля с това се изчерпват свободните ми дни, от тук нататък довършвам започнатите си глупости, излизам на пазар и... ваканцията свърши. 
Малко шокираща мисъл. До някъде ще ми липсва да мързелувам. И ще трябва да чакам една година, за да отида на море отново. И ще трябва да пиша домашни и няма да имам време за книги, нито за Касъл, още по-малко за мързел. Шшш.... късмет. И на мен и на всички, които на 15 в девет ще трябва да киснат по чиновете отново. Четири дни. 

The Book TAG

Здравейте! Тази сутрин се рових из сума-ти блогове в мрежата, и попаднах на този "Book tag", който знам от много отдавна, всъщност, и реших, че е време да се включа. Сега, нямам идея от къде започва нишката - кой го е превел от английски и на кой трябва да дам кредит, за това кредитът отива при всички, които някога са го правили и подканвам, тези които не са да се включат. Моите отговори са вдъхновени от този и този блог. Приятно четене! 


1. Имате ли определено място в къщи, където обичате да четете?
Чета предимно на леглото си. Но привечер сядам върху бюрото си, което е до прозореца, отварям прозореца и чета така. Обичам вечерния студ и се възползвам от последната слънчева светлина. Освен това залезът ме прави щастлива.

2. Когато започвате глава/част от книга довършвате ли я до край или спирате някъде по средата?
Несъмнено довършвам главата. Но след като това се случи си казвам "Какво толкова, саааааамо още една глава" и така често книгата просто свършва, докато се каня да я затворя и да заспя. 

3. Ядете или пиете ли, докато четете?
Ям много рядко. Само в случаите, в които чета в кухнята, вдигнала крака върху масата, и до мен има студени череши или грозде. И пия вода, чай или кафе. 

4. Можеш ли да четеш, докато слушаш музика или гледаш телевизия?
Мога да чета на музика (всеки път в метрото и автобуса), но не мога на телевизия. Гласовете ме разсейват, а понякога просто ми става интересно и оставям книгата. А това не може да се случи, докато някой ми говори на живо. 

5. Една книга в даден момент или няколко наведнъж?
Предпочитам една-единствена книга, за да мога да се съсредоточа и да вникна в смисъла, но ми се случва, особено това лято, да чета по много наведнъж. Списъкът ми със задължителни книги беше огромен и нямаше шанс да ги прочета, ако не ги четях едновременно.

6. Четене в къщи или четене навсякъде?
Най-комфортно ми е вкъщи, но обожавам да се возя в метрото и да чета. Или в колата, докато пътуваме към далечна дестинация. 

7. Четене на глас или четене на ум?
На ум. Четенето на глас ме бави и дори нервира. 

8. Четеш ли напред или прескачаш ли страници?
Имам навика да отварям на последната страница на книгата и да чета последното изречение. Така си създавам илюзията, че ще бъда по-подготвена, когато последните глави наближат. Но не обичам да надничам или да прескачам по страниците. Понякога го правя с досадни параграфи, но обичам всичко да е подред, за да не пропусна нещо важно.

9. Електронна книга или книга с твърди корици и нови листа?
Книга с твърди корици. Ужаааасно обичам да държа книгата в ръцете си, да ми мирише на хартия и мастило и да си разлиствам страничките. Разбира се, чета и електронни формати, но много по-рядко. 

10. Последната книга, която прочете?
"Пазителят" на Лоис Лаури.

11. В какъв жанр са книгите, които обичаш да четеш?
Приключенски, фентъзи, чиклит.

12. Любим автор?
Маркъс Зюсак.

13. Любим цитат?
Безброй много са, не мога да избера само един. Например: 
„Единственото по-лошо нещо от момче, което те мрази, е момче, което те обича.” - "Крадецът на книги" (може би най-най-любимият ми цитат)
„Скоро навсякъде около нея се търкаляха късове от думи. Думите. Защо трябваше да ги има. Без тях нямаше да се случи всичко това. Без думите фюрерът беше нищо. Без тях нямаше да има куцащи затворници. Нямаше да се нуждаем от утеха или словесни трикове, за да се почувстваме по-добре.
Каква полза имаше от думите.” - "Крадецът на книги"
"Щастливи Игри на Глада и нека шансът бъде на ваша страна!" - "Игрите на глада" 
“I might be in love with you." He smiles a little. "I'm waiting until I'm sure to tell you, though.” - "Дивергенти"
“Peter would probably throw a party if I stopped breathing.'
'Well,' he says, 'I would only go if there was cake.” - "Дивергенти"
“The worst part of holding the memories is not the pain. It's the loneliness of it. Memories need to be shared.” - "Пазителят"
“Of course they needed to care. It was the meaning of everything.” - "Пазителят"
...и още много.

неделя, 7 септември 2014 г.

Съвети и Life hacks по време на училище #BackToSchool


За двете си години в езикова гимназия съм научила няколко много важни урока (освен тези от учебниците), половината по не особено приятен път. А те пък ме доведоха към начини за техните решения, множество неща, които мога да правя, за да помогна сама на себе си и учебния процес. Сега съм тук, за да ги споделя с вас. Надявам се съветите ми да помогнат не само на зайчетата в езикови гимназии, а и на тези от вас в седми клас, по-малък, а дори и по-голям. Също така ако знаете нещо интересно и полезно, можете да го споделите в коментарите с мен. Приятно четене!

Яжте, не тормозете стомаха и мозъка си. Ядки, шоколад, пакетче солети, никога не си позволявайте да учите или да правите каквото и да е на гладно. Страничните ефекти от това са безброй - световъртеж, гадене, болки в стомаха, дори слаба концентрация... Просто вземете нещо по път към бюрото и разнообразете ученето с десерт. Също така е важно да пиете вода. Не бях редовна и в двете отношения първата година в гимназията, може би заради стрес и заради безбожно многото домашни, но след това забелязах колко много помагат те в целия процес. Важно е тялото ви да е хидратирано.
• Преди да започнете да учите или да пишете домашни почистете работното си място. Няма нищо по-хубаво от подредено бюро без търкалящи се гумички и летящи листчета, които да ви разсейват постоянно.
• В повечето училища до седми клас раздават повечето необходими пособия и учебници, но истината след това е, че се налага да си купувате всичко съвсем сами. За това имам съвет за вас -

събота, 6 септември 2014 г.

August Favorites - Чао-чао, лято!

Last summer vibes. 
Буквално. Прекарах последните топли дни на август на плажа, плувайки срещу приятните вълни, а в кратките почивки - с книга в ръка и заровила крака в пясъка. Ха, както започна лятната ми ваканция, така и завършва. 
Продуктите и всички неща, които присъстват в поста са любимите ми за месеца, но несъмнено ще свързвам конкретно с тази една последна седмица море за годината. 

Козметика. 
Може би си спомняте крема на Avon за ръце с какаово масло от миналия ми пост за любими продукти. Този месец продължих да го използвам, комбиниран и с варианта за лице, и съм особено доволна. Особено при излагане на слънце, кремът за лице омекоти и успокои кожата ми. А за ръце... задължителна част от сутрешната и вечерната ми рутина е. Не бих се отказала от нито едно от двете за нищо на света. В момента съм спокойна, че имам още, но веднага, щом свърши ще се сдобия с по още една опаковка. 
От известно време следях модните български блогъри и много от тях направиха публикации за серията Sand на Perfect, които са имитация на лаковете за нокти Kiko cupcake. И си намерих един. Уникално сладък розов цвят с оранжеви и сини частички, издръжлив и изключително бързо засъхващ. Лакирам едната ръка и докато лакирам втората вече е изсъхнал. Много съм доволна. През август реших да подхраня и заздравя ноктите си с това масло на Ikarov, което майка ми взе от някъде. В действителност помага много, имам чувството, че кара ноктите да растат малко по-бързо, стават по-твърди и се чупят по-трудно, ако въобще се чупят. А и все пак септември е сезон на преход, хубаво беше да дам старт на това, като закрепя положението. Дано този път нямам проблеми. 

Аксесоари.
Ха, да. Гумени гривнички, тенденция, която през последния месец нашумя бързо на родна земя. Страшно сладки са, вървят на почти всичко, правят се бързо и са удобни. Харесва ми как повдигат настроението ми, такива едни шаренки и приятни. Направих си цял куп и си ги сменям всеки ден. И все още гледам клипове за други видове, интересно е колко много има! Скоро май няма да се откажа от това занимание.
А тази гривничка намерих в магазин Denzel за не повече от два лева преди две седмици, горе долу, и от тогава я нося всеки ден. Имаше с още много цветове и фигурки - кръстчета, колела, птички, т.н., но се спрях на тази... ха, заради белезниците. Таен фен на "50 нюанса на сиво" съм. 

Книги.
Преди да си помислите нещо - не, този месец не прочетох само две книги. Не. Всъщност прочетох 10-11, но повечето бяха от библиотеката и ги върнах едва вчера, за това не присъстват на снимката. Освен това... Не са и едни от най-любимите ми. Книги от сорта на "Прелестни създания" (очаквах повече, стилът на писане не беше впечатляващ, а историята - предвидима), "Фауст", "Мъртви души" определено не са ми в топ 10.
Отбелязвам Август като забележителен месец. Най-накрая прочетох новата си най-най-любима книга - "Крадецът на книги". Не мога да опиша чувствата си, няма такива думи, които да ги покрият. Покъртително добра книга, невероятен стил на писане, толкова истинска и грабваща история. Диалозите, героите, времето, в което се развива историята. Никога не съм вярвала, че исторически роман ще е най-любимият ми, но ето, че прочетох тази книга на Маркъс Зюсак. Вчера си взех друга негова, "Аз съм пратеникът", и се надявам тя да е толкова добра също. Зюсак е на път да се превърне в най-любимия ми автор!
Намерих време между задължителните книги да прочета и втората книга от поредицата "Реликвите на смъртните" - "Град от пепел". Първата определено ми хареса повече, но тази... Накара ме да осъная колко много обичам Саймън, колко прелестен е Джейс, заплете историята още повече и сега нямам никакво търпение да си взема третата книга, за да разбера какво искаше да каже Валънтайн на Джейс... Ах..
Още две книги, които ми направиха огромно, огромно впечатление. Нямам снимки на "Синдер" и "Скарлет" от поредицата за "Лунните хроники", но... знаете ли, книгите са толкова завладяващи, че сега имам невъобразима нужда да отида, да дам 30 лева за двете, макар че вече съм ги чела, и просто да ги сложа на рафта си с книги, за да знам, че са близо до мен, дори и да не ги прочета втори път. Толкова ми харесаха. Последната само притежавам и планирам за четене този месец. 
Не предполагах, че история за киборги и роботи би ми допаднала, но... то е като приказка. То е приказка, "Пепеляшка", "Червената шапчица", а следващата - "Рапунцел", да си признаем, че идеята на авторката е доста добра. Препоръчвам на всички, които харесват заплетени истории, герои, чиито съдби са преплетени една в друга, екшън и междугалактически отношения със злата кралица на Луната. Която, уверявам ви, ще искате да убиете собственоръчно. 

Филми.
Да, не съм гледала "Замръзналото кралство" на кино, не ме съдете. Гледах го на Оли вкъщи, със сестра ми, полегнала в леглото. И ми беше удобно и интересно. Обичам това детско, адски сладко и зарибяващо е. Песничките са много приятни, страшно красиво направено е. Може би мога да го гледам още десетки пъти и няма да ми омръзне. И ще го направя.
"Ръката, която люлее люлката" винаги ще го свързвам с една почивка във Велинград, когато бях малка. Бяхме на почивна станция и ако някой от вас е бил знае, че срещу стълбищата на всеки етаж има (или преди е имало, не съм ходила от години) едни помещения с дивани и телевизори. Гледах го там за пръв път и си мислех, че е много страшен, криех си очите при всяка нова сцена. Може би винаги ще бъде един от любимите ми трилъри точно заради тези сантиментални спомени. Непознатите по диваните, миризмата на станция, стария телевизор... 
"Да разлаем съседите". Станах на 16 и точно тогава го спряха от излъчване. И трябваше да чакам още много, за да го качат в Замунда. Само за да не бъда толкова впечатлена, колкото ми се искаше. Филмът в действителност е забавен, но има повече простотии, от колкото бих понесла, особено ако се бях набутала да го гледам на кино. Или с нашите. Ау. Зак Ефрон е все още красив, по-красив от колкото когато беше на 17 и в "Училищен мюзикъл", определено. под въпрос е дали бих го препоръчала. Клоня към не.
За сметка на това с две ръце нагоре и много силно ви викам да отидете да гледате "Нека сме ченгета". Адски добра комедия! Скъсах се да се смея, актьорите са уникалниии. Нина Добрев е прекрасна също, но... Пред очите ми все още е онази сцена с голия крадец върху лицето на Джъстин. Ох, искам да го гледам отново. Смехът е гарантиран. Този, заедно с "Отмъщение по женски" и "Заедно по принуда" определено са едни от най-добрите филми на годината, обожавам ги. 
Това е вторият път, в който гледам "Крадецът на книги", филмът. И за втори път едва сдържам сълзите си заради уникалната история и брилянтната актьорска игра, която показват тия деца, заедно с останалия екип. За пръв път се радвам, че гледах филм преди да прочета книгата. Още първия път ми хареса толкова много, бях убедена, че книгата ще е добра, по-добра. Беше. Но филмът... Невероятно е да видиш как думите на един човек се материализират, Лизел Мемингер и Руди Щайнер са хора, как на рождения ден на фюрера се горят книги, как летят бомбите, как изтезават евреите. Много, много любим филм, който препоръчвам на абсолютно всички. Може би по-малките няма да го разберат от първия път. Но определено си заслужава да отделите два часа. Гарантирам.
Канех се да напиша отделен пост за "Касъл", но така и така споменаването му тук е напълно задължително. Лина е виновна. И за това я обичам. Тя ме накара да започна да го гледам и благодарение на нея седя до посред нощите, за да гледам "само още един епизод" на сериала. Обожавам Каскет, Алексис, Марта, Еспозито, Раян и Лейни, обожавам как тия двамата си пасват, как си ринадлежат. Обичам как сериала ме кара да си мърдам мозъка, да се опитвам да позная кой е убиеца и какво ще се случи (в една част от случаите става, но по-малката. Още не съм професионалист...). Едва на трети сезон съм, но съм си обещала до 15 септември да го приключа. Трябва да бъда бърза и с четвърти, защото ми се иска да хвана поне някои епизоди по телевизията. Ако стане - стане. Няма значение. Сериала е уникален! УНИКАЛЕН. Обожавам. Ако може да кажа едно най-любимо нещо от август, то то би било "Касъл".


Музика.






За настроение.
Сигурно сте се сетили за това вече. Страшно занимателно е да седиш и да си правиш гривнички, докато четеш или гледаш новия епизод на някой сериал. Настроението ми беше прекрасно. И имам още много ластичета, така че скоро няма да се откажа от плетенето. Не знам какво точно ще правя с толкова много гривни, вероятно ще подаря по някоя на приятелките ми, ще реша. 
Само като гледам снимката се усмихвам. Цветовете са супер свежи. Това лято определено бях на ти с цветни дрехи и аксесоари. Да, ще ми липсва...

Може би сте прочели поста, в който пиша как направих сама органайзер за предстоящата учебна година. Не беше продължителен процес направата, колкото запълването с разни шарени неща. Достави ми огромно удоволствие да се занимавам, да си пиша, да лепя и изрязвам. И резултата е шарен и весел. Постигнах целта си. 

Осъзнавате ли, че вече тече деветият месец от годината? Девети? Колко бързо се изплъзна времето и този път, неусетно. Все едно вчера беше март... Ха, а пък знаете ли какво значи девети месец? Училище. Не унивайте и не се ядосвайте, че почивката е свършила. Помислете колко ще е забавно в класната стая с приятелите, какъв купон бихте могли да си спретнете. А преди това изживейте последните дни от ваканцията пълноценно. Излезте и потичайте в дъжда. Или прочетете поне една от задължителните книги. Правете каквото ви е на сърце. После бройте отзад напред. 
Десет...

петък, 5 септември 2014 г.

Последното лятно преживяване и малко след това

Когато правиш нещо интересно на хубаво място и с добра компания, прекараното време, колкото и дълго да е то, в края ти се струва като един умален вариант на сън, към който да се връщаш с усмивка и лека носталгия, без дори да си успял да се наситиш на преживяното. 
На 28 август хванахме последния влак за почивка преди училище (метафора, пътувахме с кола). Стегнахме си багажа и отпрашихме към къщата ни на морето, където прекарахме не достатъчно време, поне според мен. Прибрахме се вчера и... ами това бяха едни от най-забавните и красиви (и мокри) дни през това лято. 
Още първата вечер, след като пристигнахме късничко, тръгнахме по центъра на Поморие да търсим баба и дядо и да ги изненадаме, защото те бяха отседнали в някакъв хотел там. Намерихме ги и седнахме в едно заведение. представете си следната картинка - сестра ми и майка ми отвръщат с думи от по една-две-три срички на монолозите на баба ми, бядо и баща ми се редят за храна, аз кимам ожесточено с глава и се усмихвам, все едно чувам всичко, което говори, а междувременно правя фотосесия на неописуемо приказния залез отсреща. И се смея на двугодишното лапенце, което бягаше от майка си. Комично. Жената тичаше и викаше и без това смешното му име, а то просто тичаше с най-широката усмивка, тялото леко напред и главата - назад, извита към нас, досущ като пони. Да, точно така тичат понитата! Умрях си да се смея. И ме е яд, че никой не е записал тази уникална и неповторима физиономия. Ако беше, щях да си направя тениска. 
Като цяло уцелихме наистина приятни дни за плаж. Все жълто или зелено знаме, невероятно бистро море, вълни, в които да се хвърляме. Най-добрият начин да влезеш в морето без да ти стане студено е да изчакаш хората да ти направят път и да се затичаш от единия край на плажа, и да скочиш. 
Една от следващите вечери пък бяхме на разходка в морската градина в Бургас и като цяло през повечето време търсихме дали някъде не продават захарен памук. намерихме чак на следващата вечер в Поморие, за което все пак съм щастлива, защото може би ако не беше станало така все още щях да сънувам себе си, омазана до ушите със захар.
Имах план да се срещна с една приятелка от Бургас, с която си пишем от години вече, но времето ни провали плановете за шматкане из центъра. Предпоследната нощ по този край се изви жестока бурия, токът ни спря и дори не помня към колко се пусна, валеше и трещеше, а усещането бе сякаш съм застанала по средата на улицата под дъжда, макар и всичките ми прозорци да бяха затворени. Дори и книга не можах да чета, защото фактически нямах светлина. Дори свещи не намерихме. 
Като казах книги, забелязала съм, че моето най-подходящо място за четене е плажа. Шумът на морето ме кара да се отпусна и просто забравям за всичко и всички. Така първия ден прочетох най-сетне "Крадецът на книги" (най-уникалното произведение, ако мога да го нарека така, което съм чела. Едновременно тъжно и завладяващо, изострящо всичките ми сетива и подхранващо емоциите ми до последната страница. Препоръчвам на всеки!!!), завърших списъка със задължителна литература, плюс още две книги. 
И понеже се очертаваше да си нямам четиво за обратния път към София се рових половин час в книжарницата в един от моловете в Бургас. И знаете ли какво? Книгите продължават да потъват в дън земя. Най-честите реплики, които получавах и продължавам да получавам не само от тамошните служители, но и във всяка книжарница тук: "Вчера взеха последната бройка", "Изчерпана е", "Последната е запазена скоро и не мога да ви я дам", "Стоя много дълго време, но вече я няма", "Аа, преди два часа я пратихме за София", "Единствената бройка се намира на 4165314463 километра от тук", "Искате ли да ви я поръчам?". Не. Аз съм тук, за да си я купя, имам си компютър и у нас, не съм била пътя, за да цъкнете два пъти на мишката вместо мен. 
В крайна сметка грабнах "Крес" и връхлетях като буреносен облак на касата, където пък взеха, че ми подариха кексче Милка. А касиерката беше толкова стресната от недоволната ми физиономия след двата откази за книги, които ми направи, че май беше склонна да ми даде една безплатно. 
И... така. Последния ден прекарахме на плажа, макар че планът беше друг. Към час с майка ми и сестра ми влизахме, стигахме до плиткото и се връщахме с думите "Само още дена минутка". Резултатът от това е тъмната ми кожа и белещия се нос, с който няма начин да се появя пред фотограф за снимка за бележника. Не ис лед като миналата година постъпих така и нямаше учител, който да не ме попита дали това на снимката съм аз. 



Днес беше първият ми ден обратно в София и предишната скука като че ли я няма... За сега. Станахме рано с мама, за да закараме колата за смяна на масло, от там имахме час и половина, за да отидем до библиотеката на Славейков, да си върна книгите, да разгледаме какво има по кашоните отпред, да си потърсим лакове и да влезем в Хеликон, за да намеря "Пазителят". Него не го намерих. Но пък грабнах "Единствената", която по случайност беше на рафтовете ден преди официалната дата. Гушнах я и щях да се разрева от радост. От там тръгнахме към Витошка и Гринуич (a.k.a. новото ми най любимо място. "Мамо, може ли да остана да живея тук?" - смях. "Мамо, не ме карай да си тръгвам!" - смях.) Не намерихме и там въпросната книжка, но пък се сдобих с "Аз съм пратеникът" на Маркъс Зюсак, авторът на "Крадецът на книги", защото този човек е на път да стане най-любимия ми автор. Последно прескочихме до Хеликон на Витошка и Патриарх Евтимий, където беше последната бройка на книгата, но вече запазена от друг. И така... Хапнахме по пица, взехме си колата, отидохме до старата къща, после се върнахме във сервиза, защото тия тъпаци ни бяха прецакали нещо на дисплея (най-големия тъпак приличаше на оня турски актьор, дето играе Онур в "1001 нощ", няма начин да не го знаете). От тук нататък се очертава писане на ревюта на книги, постове тук, четене на новите книги, а и тези, които още не съм прочела (току що завърших "Град от пепел" и се чудя как точно да обясня на нашите, че се нуждая от "Град от стъкло". Идеи?). Но е ясно, че красивото лято вече си отиде, а времето очевидно е първият показател за настъпващата есен. Следващият такъв? Училище.