четвъртък, 7 август 2014 г.

Оправихте деня ми

Когато се събудих сутринта валеше. Обикновено обичам дъжда, харесва ми шума на капките по стъклото, небето, клатещите се листа на дърветата, дори мъглата, която се спуска понякога. Насажда у мен едно чувство на топлота и уют, особено когато някъде около мен има чаша чай или кафе, интересна книга и траклиста ми с песни за това време - бавни, ритмични, прекрасни.
Но тази сутрин, когато чух ромоленето на капките си помислих какво би направила денят ми по-добър. След това станах, както всяка сутрин отворих социалните си мрежи през телефона и останах шокирана от писмата и въпросите, които бях получила, все свързани с блога ми. 
Когато започнах да пиша тук целта ми беше да превърна страницата в нещо като онлайн блог, но само за себе си. Идеята ми беше да пиша за дните си, да изказвам недоволство или радост, това местенце да си бъде мое лично. Малко след това се оказа, че има хора, които го четат. С това започнах да правя месечните любими. не заради тях, отново за самата мен, но ми се струваше забавна мисълта, че може би някъде там има хора, които като прочетат написаното или видят снимките ще помислят и биха склонили да изпробват даден продукт също. 
Сега съм убедена, че има такива хора. 
Невероятно е. Във фейсбук, в аск, в тъмблър, дори в goodreads хора ми пишат за блога, питат ме за нови публикации, изразяват мнението си. Тази шепа няма никаква идея каква идиотска усмивка провокира всеки път и с всяка дума. Благодаря на всеки, който влиза от време на време, чете, а след това се свързва с мен. Карате дни като този да стават все по-хубави. 
Иии... всъщност исках да кажа само това, след като тази сутрин отговорих на няколко писма. Едва ли личните ми излияния са страшно интересни, но има толкова много неща, които предстоят да бъдат написани. (Год, няма шанс да си събера мислите и да донапиша всичко, което си бях планирала, защото чисто и просто то изчезна. Докато търсех картинката. Браво, Ева.) Та, да се върна към главната мисъл - благодаря :) Не искам да се чувствате длъжни на ми пишете или да правите каквото и да е. Просто... от време на време няколко мили думи наистина правят деня ми по-цветен и ме вдъхновяват до крайна степен. 
О, и между другото, понеже съм малко трудно откриваема... най-отдолу на страницата ще сложа линкове към социалните ми мрежи, където ще можете да ме намерите ако желаете :) Сега ви желая прекрасен ден! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар