понеделник, 3 март 2014 г.

Продадоха колата ми на трети март

Честит трети март на всички българи!
Що за националистка съм аз.
Нямам идея как така ме повали мускулна треска, а на никой друг му няма абсолютно нищичко. Не го усещам редно.
И така, понеделник е, а аз, за мое съжаление, съм вкъщи, по пижама и се въртя из стаите, за да си намеря занимание. Когато бях малка винаги можех да си намеря интересно занимание в стаята, като например да завирам дръжките на изкуствените цветя в контакта и после да тичам ревяща към мама, защото е станала беля. Примерно. Или пък да гоня котките на двора и да ги дърпам за опашките, докато не се обърнат и не ми издерат лицето, и аз хукна отново ревяща към мама. Имах невероятно щастливо детство.
Чувам аз, че станало известно да си имаш тетрадка, в която да пишеш любимите си цитати от книги, песни и филми, и заради това и аз си направих. И за да не се лъжем - аз първа започнах с това, всиииички останали си направиха след мен. Долни копирачи гадни. Та, смятам да се занимавам с това до края на деня. Откраднах слушалките на баща ми (обещавам да ги върна), което ми позволява да слушам музика много, много силно, без сестра ми да ме гледа мръсно от другия край на стаята. Но пък ако има такава възможност - ще ѝ изтрия Симса, който се мъчи да инсталира от няколко дни.
Манията ми по "Дивергенти" излиза от контрол, след като дори си изрисувах птици като на
Трис. Не аз, просто помолих майка ми и петнадесет минути стоях като статуя, докато тя ме гъделичкаше, рисувайки. Резултата е прилично прекрасен, дори и да се изтрие след едно миене. Аз пак ще го повторя, споко. Което ме подсеща, че в най-скоро време ще си направя и емблемата на "Безстрашните" и на "Ерудитите", стига да измисля точно къде. Само аз ли се забавлявам страшно много, докато рисувам по ръцете си с маркери?

Снощи пропуснах Оскарите, но пък си наваксах с Тъмблър сутринта и кълна се, не съм се смяла толкова жестоко от много, много време. Нека да започнем с Елън, която е просто великолепна. Ако ви кажа, че ми е кръш, не ме гледайте на криво, когато ме видите на улицата. Няма как просто да не се смеете с клас дори на най-тъпата ѝ шега.
Дженифър Лорънс. Отново. Падна. И. Пица. За Бога, някой да направи кралица тази жена, не виждате ли, че е перфектна? Говоря ви много сериозно. От миналата година милата търси пица и най-накрая като ѝ донесоха я изяде. А преди това падна, само дето не на сцената, а от колата. "Окей, нека да отида на Оскарите, чакайте само да се сетя какъв ми беше специалния номер. А, да, аз *пада* ето. Ахаха, здравейте, дада, снимайте ме".
Това вече официално е най-най-любимата ми снимка. Това е история, хора. Някой да я направи лого на наградите, да им имам и усмивките на всички. Ето така се отбелязва събитие. Жалко, че ръцете на Брадли не са по-дълги, Чанинг Тейтъм, Бенедикт, и дори Леонардо липсват.
Господи, Леонардо ДиКаприо. Който отново, за поредна година, си тръгна с празни ръце и разбити мечти от залата на Оскарите. Крайно разочарована съм. И гласувам с две ръце да си направи собствено шоу и всяка година да награждава единствено себе си във всички категории. Убедена съм, че тези, които са гледали излъчването или имат тъмблър/туитър никога няма да забравят жалното му личице преди обявяването на категорията, в която беше номиниран. Чувствам се ужасно виновна, че се смях с глас, когато не взе наградата. Просто е страшно иронично вече години да се появява с тая усмивка и надеждата, че "този път ще е различно", и никога на де побеждава. Дори си мислех, че тази година въобще няма да се появи. То ето ти на.
Някой видя ли го и н червения килим? Когато заваля и той, вместо да крие себе си с чадър, закри жената от страни. Стоеше така, все едно чака някой да го аплодира и да му връчи Оскар за дето го играе джентълмен. Невероятно.
Така, преди буквално пет минути нашите продадоха колата, с която се канех да ходя на бала за завършването си. Докато аз тичах. На бас че са знаели, че нямаше да позволя, и за това са ме издебнали да изляза. Живея в дома на зли гении.