Страници

вторник, 16 януари 2018 г.

Бързо включване

В момента си крада няколко минутки от времето за учене по Цивилизация под претекст, че трябва да си проверя пощата. Откакто съм в университета ми е навик да влизам във всичките си пощи (личната и курсовата) по минимум 4 пъти на ден, ообено сега, покрай сесията, понеже съм в очакване на някое магическо писмо, което да гласи, че сесията е отменена, понеже преподавателите са решили, че е гениална глупост и няма нужда да се стресираме. 
Всъщност ситуацията хич не е зле. Освободих се от два от седемте изпита за този семестър; ученето е трудно, а материалът е обемен, но все пак върви. Колегите не пропускат шегите с това колко уча, но всичко е точно. Всъщност никога не ми е било толкова приятно да седя с часове, да слушам музика и да си чета нещо, да правя mind maps, да прехвърлям листове и учебници, да разхвърлям flash cards... Яко е. Не очаквах, но уви, сесията за мен не е някакво чудовище, което ще се опита да ме убие другата седмица. 
Намерението ми днес беше да напиша някакъв по-интересен пост (не дейли), но идеите ми нещо ги няма. Всъщност не е точно така. Има ги, но не съм особено убедена за какво точно ми се пише. (Всеки ден като се сетя, че трябва да отворя празен лист тук и да напиша нещо си мисля как би било хиляди пъти по-лесно да имам ютуб канал. Изключвам частта с обработката... Моята алтернатива на ютуб е инстаграм - докуентирам си живота в инста сторита напоследък. Follow me, wink-wink!)
Точно след един месец ще приключа с първия семестър от бакалаварската ми степен. Нямам търпение за предметите през втория, но още повече нямам търпение за интересните преживявания, които ми предстоят през наближаващия януари. Ще имам повод да разнообразя постовете тук с нещо интересно, за което не съм говорила от известно време. 
Та, това исках да споделя. Изключително много исках да направя едно включване и нямам друг избор, освен да се радвам, че намерих време да напиша този кратък и крайно несъдържателен пост. Ще се възползвам от възможността да пожелая успех на студентите на изпитите, успех и на учениците покрай края на срока. И помнете, че нищо не е краят на света.

сряда, 3 януари 2018 г.

Мотивация 101: The study space

В момента всеки студент тръпне в очакване на наближаващата сесия, но май по-скоро от страх, а не от вълнение. Гимназистите пък вече са в периода на безкрайните класни, нали така? При всяко положение малко допълнителна мотивация никога не е излишна, понеже в 90% от случаите води до повече продуктивност и позитивно отношение към ученето като цяло.
Днес искам да си поговорим за един от най-важните за мен елементи от учебния процес, когато съм у дома - кътчето за учене
Нека да се съгласим с това, че не винаги мотивационните речи на любими ютубъри или красивите снимки в Instagram и в Tumblr са напълно достатъчни, за да ни заредят с необходимата енергия за следващите 4 часа над учебниците. Понякога най-силната мотивация идва от самите нас и това, което сами правим. Пример за това е работното пространство, което можем да подредим без чужда помощ и по такъв начин, че да изпитваме пълно удоволствие, когато седнем на стола и стане време да се захванем за работа. 
Перфектното кътче за всеки различно. Но след толкова много години с тетрадки и помагала съм отбелязала за себе си няколко задължителни елемента, които със сигурност правят пространството по-приветливо и подходящо за подобно занимание. И днес искам да споделя тези наблюдения с вас с молбата да ми разкажете за своите навици в това отношение - каква обстановка ви предразполага към учене и четене? 

1. Всичко, но не и легло, да започнем с това. От особена важност е да може да се различи пространството за работа от това за почивка. Известно време си позволявах да си лежа и да пиша домашни на леглото - пусках си филм, разсейвах се с разни неща, а се е случвало дори да задрямвам. Сега нещата стоят по различен начин - бюрото е моето работно място и всеки път, когато седна, знам, че е време да се абстрахирам от заобикалящата ме среда и да се съсредоточа върху задачите си. А пък леглото е място само за почивка - няма учебници, няма тетрадки - само релаксация. 
2. Колкото по-чисто, толкова по-добре - и в началото, и в края. Опитвам се да държа бюрото си възможно най-минималистично, за да има място за учебниците, лаптопа и всички останали неща, които са ми нужни, докато уча. В момента върху бюрото ми има само класьор с папките за всичките ми лекции, една Коледна звезда (за настроение), лампа и поставка за телефона ми (който на пук на всички съвети на ютубъри е почти винаги работещ докато уча, защото се нуждая от фонов шум, за да се съсредоточа). Можем в този списък да включим и чаша, тъй като винаги сядам с кафе или чай - хидратацията е винаги важна! 
Разхвърляното място е потискащо. Лично за мен е предпоставка за непродуктивност и много разсейване. Освен това всички излишни работи ми пречат да "разпростра" материалите си на по-късен етап. Винаги се старая да приключвам на чисто също - не зарязвам нещата си просто така, а винаги подреждам, за да е готово местенцето ми за следващия ден.
3. Светлината е важна. Знам, че не винаги е възможно да раположиш бюрото си в близост до прозорец, който допуска достатъчно слънчева светлина вътре. Но поне малко от нея е достатъчна и е по-добре от каквито и да е изкуствени светлини и лампи. Въпреки това съм абсолютно "за" те да присъстват, защото четенето на тъмно е чисто и просто мъчение за зрението.
4. Хубаво е всичко нужно да стои в близост до кътчето за учене. Ако трябва да ставам по десет пъти в рамките на половин час, за да търся листа, химикали и маркери, учебници и какво ли още не, десет пъти ще прекъсна мисловния процес и ще ми се налага да се "събирам", за да се съсредоточа отново върху материала. Затова мисля, че е много по-добре най-необходимите неща да са по-близко. Държа резервни химикалки, листчета, перфоратор и т.н. в чекмеджетата на бюрото си, записките ми са в папки в класьор върху плота. Единственото, прибрано на друго място, са учебниците ми, но само защото не прибягвам до тях постоянно - на този етап личните ми записки са по-важни за взимането на изпити. 
5. Хидратация! По-горе вече споменах, че това е от изключителна важност. Когато имам шишенце с вода до ръката, вероятността да пия по-често е по-голяма. Затова си наливам едно всеки път, когато седна за начало на учебна сесия, и си го доливам при всяка кратка почивка. Към тази точка бих добавила и нещо за хапване - т.нар. brain food е добра идея. Обичам да имам малки протеинови/каквито и да е барчета. А понякога преди да седна да уча си нося един-два банана и си ги хапвам, докато чета, за да не ми стане зле от глад. Имам навика да игнорирам подобни усещания, когато съм наистина съсредоточена, но след това не ми е особено приятно. 
6. Малкото ми положително кътче за мотивация и напомняне на позитивни емоции е способно да ми даде сили да довърша и десетчасова учебна сесия. Имам коркова дъска над бюрото и на нея (освен програмата ми за първи семестър) има снимки с приятели, снимки на любимите ми изпълнители (корейци са, да) и полароиди от Барселона, защото ми действат мотивиращо и ми припомнят, че трябва да работя, за да постигам целите си. Ученето не винаги е приятно, няма какво да се лъжем. Такива малки неща обаче могат да пооправят лошото настроение и да заредят с нужната позитивна енергия. Освен това са чудесно местенце за творческа изява за тези, които имат идеи (демек не за мен). 

Има още много неща, които мога да добавя в този списък, но не гоня "перфектното". На този етап това ми е нужно, за да се мотивирам и да бъда достатъчно продуктивна, че да завършвам повечето си задачи за деня (а понякога и всички). В крайна сметка мястото, на което прекарвам по-голямата част от деня си, трябва да бъде подредено и достатъчно приветливо, за да сядам и да уча с удоволствие, нали?

понеделник, 25 декември 2017 г.

Весели празници! Равносметка и победител от коледния Giveaway! #Blogmas2017

Здравейте, приятели! Весели празници!
Независимо дали празнувате Коледа или не, искам да ви пожелая щастие, здраве и успехи, прекрасни празнични дни и много незабравими моменти! И, разбира се, много желани подаръци! 
Преди да си кажем "чао" с Блогмас за тази година искам да обявя победителя от тазгодишния Giveaway. За изтеглянето му използвах сайта random.org, който от 12 участници изтегли номер трети - в списъка по реда на коментиралите Zineti Yetim! Честито, Зин, с теб ще се свържа (или вече съм се свързала)! А на останалите искам да благодаря! Благодаря, че отделихте от времето си, за да ми разкажете малко за себе си, а и за това, че четете! Значи много за мен! Надявам се да имам причина да организирам giveaway-и отново скоро, защото е страшно позитивно начинание - радостта не е само за победителя, но и за мен. Затова - следете блога ми за бъдещи подобни публикации! 

И тази година Blogmas приключи успешно! Е, с известно пропускане, неспазване на графика и на моменти доста скучни публикации, пълни с дърдорене за учене и разни такива ежедневни работи. Но ми беше забавно, надявам се и на вас да ви е било поне мъничко! Месецът ми стана малко по-щастлив благодарение на всички български блогъри, които пишеха. Поздрави и shoutout за тях, браво, че бяхте по-постоянни от мен и и не писахте по 4 дни в един пост!
Личната ми равносметка от тези 25 дни е следната: пих много шоколад и гледах много филми; целта в края на деня (да пиша постове) ми подейства страшно мотивиращо и ми помогна с останалите ми задължения - да, знам, че звучи малко странно; желанието ми за четене на книжки се върна, нищо, че не със същата сила като преди; време е да понаваля консумацията на шоколад.
 Не че много се претоварих този месец, но съм готова за почивка и време за съставяне на нови и разнообрани постове! Надявам се частичката от моя декември, който споделих с вас, да е разнообразила времето до празниците ви! Благодаря, че четохте! Сега казвам "Чао" на Блогмас, за мен беше истинско удоволствие! Весели празници!

събота, 23 декември 2017 г.

Няколко дни преди Коледа #Blogmas2017 Ден 20, 21, 22, 23

Четири дни... Поне вече няма накъде да стане по-зле. 
Радвам се да се срещнем тук отново! Как сте, нещо ново от последните четири дни? 
Включихте ли се в Giveaway-а, който организирам? Ако не сте, но искате, скролнете малко по-надолу, до предната публикация, за да се запознаете с условията и за да се включите!
В някой от предишните постове писах, че подготвям изненада. Имах в предвид, разбира се, това малко раздаване на подаръци. Принципно планът ми беше да го публикувам на 15-ти, за да има повече време желаещите да се включат, но имах проблем с избирането на заглавията - смених много, чудих се колко да са, мислих си дали да са три книги за един човек или по една за трима. В крайна сметка направих това, което ми се струва най-логично в случая. Радвам се, че има желаещи да участват! Винаги, когато пускам подобни състезания, изпитвам лек страх от това, че в края на периода коментарите под публикацията ми ще са 0, което може би е и причината сега при появата на нов да се радвам толкова много! Чесстно казано, нямам търпение да изтегля победител. Ако можех, със сигурност щях да пратя на всеки по нещо, но един е по-добре от николко. Този жест е форма на обратна връзка от моя страна, на която държа.
Щастието ми днес е подхранено от многото часове сън. Също и от факта, че вече съм в кратката ми (твърде кратка) ваканция, която уж е коледна, но всъщност е, за да ми напомни, че остава много малко до сесията и че май наистина е време да седна и да поуча яко по абсолютно всичко. Решила съм обаче да оставя 2-3 дни за абсолютна почивка. Искам да си мързелувам, да гледам филми, да играя на игри, да чета книги и да забравя, че имам задължения. Днес денят ми мина точно по този начин - станах в 11, играх на симс почти цял ден и излязох привечер за обиколка на Метро. Главната ми задача там беше да намеря тефтер или тетрадка, или нещо, което да се превърне в новия ми органайзер за 2018-та. Да, ама не. Не намерих нищо и това приключение ще продължи в мола утре. Харесала съм си планер там, но не ми се дават толкова пари. Последната ми опция е, честно казано. Ако не намеря нищо по-добро обаче, най-вероятно ще ми се наложи да го купя. Да ви питам - предпочитате сами да правите органайзерите си или си купувате готови?
И така... утре ще се видим в предпоследния пост за Блогмас 2017г. Напомням, че остава само един час от днешния ден и целия 24-ти, за да се включите в гивауей-а за "Говори", "Graffiti moon" и "До всички момчета, които съм обичала".  Сега ставам - ще гледам "Сам вкъщи", разбира се, и най-вероятно ще си направя 3-4 горещи шоколада. Което ми напомня, че водата се стопли. До утре!

вторник, 19 декември 2017 г.

Коледен Giveaway! (Затворен!)

 Веднъж в годината в блога си организирам по един Giveaway и съм страшно щастлива, че този момент дойде отново! С огромно желание обявявам новото раздаване на подаръци за Коледа 2017!
Прави ми впечатление, че през този зимен сезон все повече и повече блогъри правят този чудесен жест към читателите си, за да им се отблагодарят и да покажат, че оценяват обратната връзка и времето, което те отделят, за да четат. Искам да направя същото днес, като ви благодаря за вниманието и търпението през изминалата не много активна година. Благодаря на тези от вас, които все още не са се отказали от Stormy garden въпреки честата липса на активност и разнообразието от съдържание, което публикувам - за някои от вас последното е плюс, а за други - минус. Главната ми цел тази година беше да пиша за неща, които вълнуват мен, и се надявам да има хора, на които това да им се е харесало. Отново - благодаря за интереса, вниманието, коментарите... За всичко!
Тази година съм подготвила малко по-голям подарък, по-личен, избран с много желание и нетърпение един от вас да го получи. По обичай той е книга. По-скоро три. Може би знаете, че за мен Коледа е време за вкусни закуски, филмови маратони и топли вечери в леглото, ако може с някой роман в ръка. Изборът ми не е свързан с празниците, понеже коледната тематика е за предпочитане през зимния сезон, а това, към което се стремя аз, е победителят да се чувства свободен да чете по което и да е време, при това без да губи от удоволствието. А и всъщност те ще бъдат изпратени след празниците, тъй като краят на giveaway-a ще е Бъдни вечер.

Заглавията, които избрах за вас, са "Graffiti Moon" от Кат Кроули, "Говори" от Лори Халсе Андерсен и "До всички момчета, които съм обичала" от Джени Хан - и трите много специални. Не съм чела първата, "Graffiti Moon", но предложението идва от сестра ми, която е почитателка - доверявам се напълно на книжното ѝ мнение. "До всички момчета, които съм обичала" е сладурски роман, с който се запознах преди година-две на английски и когото харесах достатъчно, че сега с огромно желание да подаря на някой от вас! (Освен това втората книга вече е издадена на български! Няма да се налага да чакате много!) А третата книга, "Говори", е сравнително нова на българския пазар и е много важна книга. Ако желаете да разберете мнението ми за нея, както и малко повече за романа, прочетете ревюто ми, като кликтене тук
Всеки живеещ в България може да се включи в giveaway-а - както винаги! Но ако сте под 18 години, моля да се посъветвате с родителите си. Ще се нуждая от адреса ви, за да изпратя книгите, ако победите. 

Условията за участие по традиция са прости:
1. В коментарите под този пост ми напишете нещо, няма значение какво! Разкажете ми за някоя книга или за филм, който ви харесва, за любим момент от изминалата година. Как върви училището или университета, какво ви мотивира? Не изисквам от вас и обем - пишете точно това, което ви е на сърце, по тема, която сами изберете!
2. Оставете активен имейл/фейсбук/инстаграм профил в коментарите, за да мога да се свържа с вас, ако победите! (В случай, че победителят не отговори до три дни, ще бъде изтеглен нов!)
3. Усмихнете се!

Играта ще продължи от днес, 19 декември, до 23:59 часа на 24 декември. Победителят ще бъде изтеглен на случаен принцип чрез сайта random.org в коледната сутрин, като всеки един участник ще бъде включен в списъка само един път. На 25 декември в последния пост от Blogmas ще обявя кой ще получи подаръчетата.
Желая късмет на всеки, който пожелае да се включи, весели и топли празници, много книги и забавления!